Дами и господа. Изпращате ни голям брой съобщения, имейли, снимки rôzne на различни теми. Повечето от тях са поздравителни, обнадеждаващи, пълни с препоръки, размисли, мисли, идеи, но и фактическа критика, за което също ви благодарим.

С наближаването на коледните празници темата за житейските истории и съдби на хората започва да доминира във вашите доклади. Днес ще споделим с вас историята на млад мъж Михал от Полтар, с когото съдбата не е избледняла.

До 18-ия си рожден ден живеех класическо детство, училище, футбол, природа, приятели, дискотеки. Не исках да стоя сама вкъщи, затова отидох при баба и дядо в близкото село. По Коледа, тъй като бяха празниците, ми беше дадена възможност да отида в Германия с майка си. Отидох и прекарах Коледа там. След завръщането си у дома продължих да оставам при баба и дядо. Оттам качвах автобус до училище всяка сутрин и обратно следобед.

Наближаваше моят 18-ти рожден ден (3 февруари 2014 г.), не можех да говоря сутринта от нищото, движейки краката и ръцете си. Старките мислеха, че просто не искам да ходя на училище, защото мина половин година и самите изпити, документите. Старки буквално ме натовари в колата в ръцете си и ме заведе при педиатъра в Полтар, който веднага ме изпрати в болницата в Лученец. Оттам отидох с линейка до болница Рузвелт в Банска Бистрица, където прекарах 14 дни. На третия ден първичната дойде, за да ми каже, че съм преборил заболяване, което най-вече страда от възрастните хора - съдов инсулт.

Не можех да си го обясня, не пуших, имах движение. След две седмици отидох на домашно лечение, след това в спа центъра в Ковачова в продължение на 28 дни, където ме разбъркаха и ме доведоха почти до нормалното.

Не мина една година и на 29 януари 2015 г. имах същите симптоми и тъй като вече имах опит с него, знаех, че трябва бързо да отида в болницата. В Lučenec бях информиран, че съм преодолял мозъчно поражение за втори път, но този път цялата ми лява страна отслабна. Отново същото, същата въртележка - спа центърът в Ковачова и рехабилитация у дома, респ. в болницата в Lučenec.

2020 г. е към своя край, вече съм преодолял четири мозъчно-съдови поражения. Получих трети и четвърти "по-слаб". Е, питам, докога ще ми се върне? Редовно пия хапчетата, не пия алкохол, спирам да ям нездравословни храни, като чипс, пиене на кофола и други сладки напитки и т.н. Връща ли се все пак и лекарите? Сменят наркотиците, все още се опитват. Застрахователната компания вече не иска да одобри спа центъра ми, така че е тъжно. Футболен съдия съм от 2014 г., но в момента, в който преустанових дейността си, правя всичко възможно да се върна през пролетта, ако ситуацията по отношение на коронавируса го позволява. Започнах да посещавам фитнес, чувствам се по-добре и твърдо вярвам, че ще успея да се върна на терена, защото според мен все още съм млад, за да закачам футболни обувки и живота на пирон.

Бих искал да кажа на всички или на млад, по-възрастен, който се бори с нещо, че не трябва да се отказва! Защото този, който се отказва, определено ще загуби, но този, който се бие, има шанс да спечели. Желая ви приятна, спокойна Коледа и особено много здраве, приятели.

Авторът на статията Михал Ночиар е поддръжник на словашкото възрожденско движение.

2020

Михал е футболен съдия от 2014 г. Източник на снимката: Michal Nociar

Михал е страхотен боец. Не се предава и се бие! Точно така, така трябва да бъде! Източник на снимката: Michal Nociar

Станете читател на вестник Právo Národa.