Аритмията е нарушение на сърдечния ритъм. Различаваме много видове аритмии. Някои са вродени, но има значително по-малко. Обяснява MUDr. Силвия Мишикова, д-р, MPH, ръководител на 1-ви отдел по кардиология на Източно словашкия институт по сърдечно-съдови заболявания Кошице.

липсва

Как можем да характеризираме сърдечната аритмия?

Аритмията е нарушение на сърдечния ритъм. Като цяло аритмиите са разделени на две големи групи: нарушения, когато сърцето работи бавно, под 50 удара в минута (брадикардия), и нарушения, когато сърцето работи бързо, над 100 удара в минута (тахикардия) и сърдечен ритъм може да бъде редовен или нередовен. Честотата на сърцето обаче отразява текущото състояние на организма, така че това разделение по отношение на честотата е показателно. Пулсът през нощта от 50 часа и понякога по-малко е нормален, от друга страна по време на физическо натоварване, стрес или треска пулсът над 100 удара в минута е физиологичен.

Не са ли свикнали хората да бъркат аритмия на сърдечния ритъм? Каква е разликата между тях?

Е, разликата е голяма. Пулсът е броят на сърдечните удари, които броим за една минута. Така че това е честотата, с която сърдечният мускул работи. Това, разбира се, се променя в зависимост от текущите нужди на тялото и е напълно нормално да се променя през деня. От друга страна, аритмия е аритмия, когато пулсът е бавен или бърз, редовен или нередовен, но самото име на аритмията не казва нищо за сърдечната честота.

Как човек пристига за аритмия? Кои са уязвими групи?

Нарушенията на ритъма са относително сложна глава от кардиологията. Различаваме много видове аритмии. Някои са вродени, но има значително по-малко. Те обикновено се причиняват от стареенето на тялото, когато се увеличава фиброзната връзка в сърдечния мускул. В резултат проводимостта на възбуждането не е толкова гладка, възбуждането не се разпространява хомогенно и това е най-честата причина за аритмии. Нарушения на ритъма се срещат при пациенти с различни нарушения на сърдечния мускул, но също и при други заболявания, напр. с повишена активност на щитовидната жлеза.

Как диабетът участва в аритмиите?

Диабетът води до различни морфологични, структурни и функционални промени в миокарда. Пациенти с диабет, особено зле лекуван диабет, могат да развият през годините т.нар диабетна кардиомиопатия. Характеризира се с повишено количество фиброзни влакна и повишено съдържание на липиди в миокарда. Постепенно стената на лявата камера се удебелява по този начин. След това тези структурни промени водят до това, че проводимостта на възбудата е толкова гладка и гладка, колкото при здрав сърдечен мускул, и това е основният механизъм на аритмиите.

Ако диабетът е рисков фактор за сърдечни заболявания, как да го предотвратим?

Преди всичко това е задълбочено лечение на диабет. Повечето диабетици, особено възрастните хора, натрупват и други рискови фактори, като затлъстяване, високо кръвно налягане, висок холестерол и наличие на коронарна болест на сърцето - коронарна болест на сърцето. Предотвратяването на развитието на сърдечни заболявания, а оттам и развитието на аритмии, е решението на всички изброени рискови фактори. И тук стигаме до самото начало на проблема, защото общото за справяне с тези рискови фактори е здравословният начин на живот, редовната физическа активност и адекватният прием на калории. Пациентите не обичат да го слушат, но тези режими, които трябва да доведат до намаляване на теглото, са основният и най-важен ключ за подобряване на състоянието на пациента. Чрез намаляване на теглото постигаме частична корекция на кръвното налягане, нивото на захар и мазнини се намалява. В момента разполагаме с редица лекарства и можем да намалим кръвното налягане и нивата на захар и мазнини, но последствията от тях по отношение на структурните промени в сърдечния мускул остават.

Възможно ли е диабетикът да не трябва да развие аритмия? Какво трябва да направи за това?

Както споменах по-горе, това е адекватно лечение на диабета, но и правилното управление на всички рискови фактори. Лечението е в ръцете на лекарите, но решението на рисковите фактори е в ръцете на самия пациент. Мисля, че всеки пациент е длъжен да допринесе за собственото си лечение, като стриктно се придържа към мерките на режима. Необходимо е да се осъзнае, че някои рискови фактори могат да бъдат модифицирани и именно те трябва да бъдат разгледани.

Какви са симптомите на сърдечна аритмия, човек я възприема с някои симптоми?

Най-честите са сърцебиене, обща слабост, повишена умора, непоносимост към натоварване, задух по време на усилие, повишено изпотяване, безсъние, болки в гърдите или треперене. Придружаващите признаци могат да бъдат често уриниране, но и кратка загуба на съзнание.

Може ли аритмия да се появи без симптоми? Как да разберете?

Да, може да бъде и безсимптомно и не е толкова рядко. От една страна, тези пациенти имат предимството да се чувстват добре и да нямат субективни затруднения. От друга страна, тъй като не се лекуват, те са изложени на риск от усложнения. Ето защо е важно да знаете своя сърдечен ритъм. На възраст над 50 години всеки индивид от време на време трябва да измерва пулса си и да отбележи дали пулсът е редовен. Не всеки възприема неправилен пулс и тогава на практика от време на време се сблъскваме с факта, че първият признак на предсърдно мъждене при пациента е поражение, което може да има много сериозни последици, дори деактивиране. Следователно, когато открием неравномерен пулс, трябва да посетим лекар, дори и да нямаме субективни затруднения.

Как се диагностицира аритмия? Открива се например чрез редовни измервания на кръвното налягане или пулса?

Откриването на аритмии на ЕКГ е много важно. Ако RKG може да бъде записан по време на аритмия, имаме установена диагноза, въпреки че не винаги е възможно да се определи точния тип аритмия от повърхностната ЕКГ. Някои аритмии са подобни на припадъци, така че понякога не е възможно да се открие аритмия на повърхностна ЕКГ за дълго време. В такива случаи е полезно мониторирането на ЕКГ, независимо дали е 24-часово или по-дълго (дори няколко дни), или имплантиране на устройства, които непрекъснато наблюдават сърдечния ритъм. Последният диагностичен метод е инвазивно електрофизиологично изследване, при което катетри се вкарват през феморалната вена в сърцето след предишна анестезия (катетърът е тръба, малко по-дебела и по-твърда от приготвените спагети). Можем да ги използваме, за да определим точно каква е аритмията и да премахнем едновременно много тахикардни аритмии.

С какво аритмията е опасна за хората? Как може да застраши живота му?

Не е лесно да се отговори на този въпрос, защото има няколко вида аритмии. Някои са доброкачествени и не се нуждаят от лечение, други се понасят субективно зле, но не застрашават живота на пациента, а трети могат да доведат до незабавна смърт. По принцип предсърдните аритмии са по-малко тежки и обикновено не застрашават непосредствения живот на пациента.

Но камерните аритмии са много по-тежки и могат да бъдат животозастрашаващи. Ако аритмията продължи дълго време и в същото време регистрираме висока честота на пулса, това може да доведе до отказ на сърдечната функция като помпа, което се проявява при пациента чрез задух, обща слабост и подуване на долната част крайници. Това състояние при нелекуван пациент може да доведе до сърдечна недостатъчност и смърт.

При диабетиците най-често се сблъскваме с предсърдно мъждене. Това е нередовна дейност на атриума, която не застрашава пряко живота на индивида, но може да има негативни последици. С течение на времето те оказват влияние върху самото функциониране на сърдечния мускул. Това обаче застрашава пациентите и по други начини, тъй като в сърцето могат да се образуват кръвни съсиреци при дадена аритмия. Ако тези съсиреци наводнят мозъка, те могат да доведат до инсулт, наричан популярно поражение.

Как се лекува аритмията? Това е лечение през целия живот?

Лечението може да бъде разделено на две големи групи, фармакологично и нефармакологично. Фармакологичното лечение се състои в прилагането на специални лекарства, наречени антиаритмици. Това лечение обикновено е през целия живот. Нефармакологичното лечение включва електрическа кардиоверсия, т.е. j. установяване на редовен ритъм чрез прилагане на токов удар върху гърдите на пациента (пациентът е под краткотрайна обща анестезия), катетърна аблация и имплантиране на устройства.

С електрическа кардиоверсия можем да отменим аритмията, но не можем да предотвратим нейното повторение. Катетърната аблация е инвазивна процедура, при която катетрите се вкарват директно в сърцето на пациента, обикновено през бедрената вена, а прилагането на енергия (радиочестотен ток, криоенергия, лазер) към мястото, отговорно за аритмията, премахва аритмията. На разположение са и имплантируеми устройства - пейсмейкъри (те могат да стимулират сърдечния мускул с бавен пулс) и имплантируеми дефибрилатори, които се използват при пациенти с тежки, животозастрашаващи камерни аритмии.

Как диабетологът и кардиологът работят заедно за лечение на пациент с диабет на таблетки или инсулин?

За такива пациенти обикновено се грижат назначени специалисти. Сътрудничеството се състои в правилния избор на лекарства при лечението на диабет и сърцето, така че да е от полза за пациента. Напр. някои хапчета за лечение на диабет не са подходящи за тежко болни сърдечни пациенти.

Какви са перспективите на пациент с аритмия за добро качество на живот?

Отново зависи от вида на аритмията. Ако пациентът е здрав и единственият му проблем е аритмия, която може да бъде отстранена чрез катетърна аблация, пациентът е напълно излекуван. Напротив, някои пациенти предпочитат медикаментозно лечение. Ако аритмията е част от структурно сърдечно заболяване, по-нататъшният й ход и следователно качеството на живот зависи от заболяването. Аритмологията, подобно на други медицински дисциплини, претърпя бързо развитие през последните 20 години и вече можем да предоставяме на своите пациенти множество решения на аритмии, което води до по-дълго и по-добро оцеляване за нашите пациенти.