какво

Редакторите на „Правда“ също избраха своята книга на годината. Вижте какво взеха. В същото време изберете Книгата на годината 2020 в анкетата на читателите на истината.

Гласувайте в анкета за читатели „Книга на годината 2020“

В същото време имате шанс да спечелите интересни награди за книги:

  • 1 × книги за цялата година (24 книги от различни жанрове)
  • 3 × пакет за книги с чорапи с логото на Pravda.

Няколко от тях бяха адресирани от тазгодишната новост на Вероника Шикулова, наречена Tremolo ostinato - редактор на култура и списание Хелена Дворжакова тя пише за своя автор, че пише проза като стихотворение.

Нейният колега Зора Ханджова, който пише в добавката за уикенда в раздела „Книга на седмицата“, от своя страна чувства, че Шикулова пише за семейството си, като ви учи да обичате своето. И за музиката по начин, който ви харесва, дори и да не го разбирате. Той ви кани в градината си, поставя ви на масата, води ви на пътешествия по тротоарите на Modranské, а също така посещава добри приятели. Тя гласува в категорията за преводи

Зора Ханджова за отлична книга на полския репортер Мариуш Шчигел с краткото заглавие Nie je. Това е колекция от разкази - доклади на обща тема за това, което липсва в живота на нейните герои, така че не е така. Мариуш Шчигел работи като репортер, така че всички негови герои са истински и честни, понякога в продължение на години, търсейки човешки съдби. Някои са нелепи, други трагични или абсурдни, но благодарение на съпричастността и телента на автора те изглеждат така, сякаш сами сте ги срещнали.

Катарина Седлакова в категорията за преводи тя гласува за великия роман на исландския Джон Калман Стефансон, наречен „Историята на Асте“. „Не само защото името Аста означава исландска любов след пропускане на последната буква. Романът преплита историята на Аста, която някога е била в Рейкявик, понякога във Виена или във ферма в западните фиорди, и много други герои от този очарователен остров. Впечатлих се от стила на автора и неговите незабележими зърна, където точно между думи един герой споменава, че времето в чужбина винаги е хубаво, защото исландците взеха да носят студ, вятър и бури, така че хората в чужбина да се забавляват добре. Или че историята на Исландия е, на първо място, описание на непрестанните усилия да се спаси сеното от дъжда, да се изсуши навреме и да се съхрани в купа сено. Както казва Стефансон: „Бройте стъблата на сенокоса през есента и разберете дали децата ви ще оцелеят през зимата.“

Няколко редактори на „Правда“ се съгласиха, че Елена Флашкова е подписана с най-добрия превод за тази година. Редактор Игор Даниш от раздела „Мнения“ той напомня, че това е първият превод на романа на Кундера на словашки език, ако не вземем предвид сборника с разкази „Забавни закони преди петдесет години“. Дълго време Кундера не разрешава преводи на словашки или френски, което поставя Словакия на изключително място в света. Празникът на незначителността е отражение на различна, нова ера, от която бяхме свикнали в Кундер. Интересно е да се сравнят чешкият и словашкият превод. Също така трябва да се добави, че това е едно от малкото произведения на качествена чуждестранна литература, преведени на словашки език.

Тя гласува и за Кундера Хелена Дворжакова или Владимир Янкура, но също Тина Чорна, главен редактор на „Рецензия на книгата“. Друго съгласие на редакторите също се случи с оригиналното заглавие - този път това са стиховете на дебютантката Доминика Моравчикова. Те бяха развълнувани например Йозеф Седлак, той пише за избора си на книгата на Моравчик Дети Хамелну: „Бързаме, не знаем къде. Доминика Моравчикова, млад словашки поет, се появява като Орлеанската Дева, за да припомни вечната история на човека, да убеди съвременника да възприеме света чрез това, което остава след него. Всеки ден очаква най-студеният нощен час на Моравчик. Вече сме чували нейните пророчества и предупреждения някъде - най-вече набързо, но не сме ги чували. Така че нека си спомним две от тях: Първо: Святостта никога не се крие в човека, а само в работата му. Второ: Когато човек изчезне, човешкият пейзаж изчезва. Благодаря Доминика. За помнене и особено за запомняне. "