Хитове, благодарение на които братята и сестрите на Хечковец бяха концепция в цяла Чехословакия през 80-те години. За разлика от спътниците си обаче, Питър (63) и Юлия (51) не успяха да се завърнат на концертните сцени със стил. Къде се случи грешката? Защо не ги запомниха дори в телевизионното предаване Legends of Pop, където определено им е мястото?
Виждали сме всичко в Pop Legends на STV, но не и вие. Защо?
Обикалям много из Словакия и се срещам с хора, които ме питат същото като вас. Това е доказателство, че хората не ни забравят. Но защо досега не са ни поканили на Legends of Pop не е въпрос за мен, а за създателите на това шоу. С Джулия сме изумени, малко съжаляваме, но някой друг решава кой ще бъде там. Накратко, нещата стоят така, че все още никой от СТВ не се е свързал с нас.
Мислите, че просто са забравили за вас или имате някакви врагове?
Не знам лично, не мисля, че имаме врагове и нямаме причина да ги имаме. Или просто просто не знаем за тях. Толкова е странно, че ни изоставиха от всичко, което беше направено във връзка с бившите легенди на словашката поп музика. Това са не само Legends of Pop, но и Hit of the Century и други програми. Нелепо е, че тези предавания се озвучават от някои хора, които предимно не са правили нищо в поп музиката, а не от онези, които са съставили историята на поп музиката по това време. Дори когато направиха предаване за братиславската лира по STV преди време, където спечелихме злато през 1984 г., създателите просто прескочиха 1984 г. и изпяха оди за други. За щастие ежедневно се срещам с хора, които се интересуват от нашата работа, което за мен означава повече от участието в някакво манипулирано телевизионно предаване.
Може би е грешка, че Хечките изглежда са изчезнали. Кога за последен път участвахте?
С Джулия имахме последния си голям концерт през декември 1989 г., оттогава свирим само на събития като корпоративни партита, частни партита, балове, сватби, новогодишната нощ. Има, разбира се, по-малко, отколкото във времената, когато сме изпълнявали с групата.
Защо завършихте на турне точно след революцията?
Тъй като цялата система за организиране на концерти падна с режима, домовете на културата и спортните зали бяха премахнати. По това време много, дори най-изявените изпълнители на поп музика, някак си мълчаха. Отне няколко години, за да се появят нови агенции, радиостанции и издателства. И хората бавно започнаха да се връщат.
По това време мнозина се хвърлиха в бизнеса. Заобиколи ви?
Не, ние също правехме бизнес. Пускахме кафе машини. В Братислава бяхме първите или вторите, които стартирахме. Жена ми го имаше под палеца, но ние с Джулия бяхме замесени. Нощем често ходих до Виена на кафе, чай, чаши, защото там все още нямаше нищо. Дори сервизът и кафе машините често се разваляха.
Това беше добър бизнес?
Съвсем не, така че да оцелееш. Беше страшно трудно. Имахме седем от тези машини и постепенно се отървахме от тях.
Издадохте албум през 2008 г., щяхте да направите голямо завръщане, но нищо от това не беше. Защо?
Да, Тринадесетата стая трябваше да бъде албум за завръщане, но завръщане не се състоя. Радиото не пусна нито една нова песен в излъчването, въпреки изключително благоприятната критика, която прогнозира поне 3-4 нови хитове. Затова спряхме да работим по планираното турне. Тогава много искахме да се върнем. Също така беше грешка, че издадохме албума след дълги 17-годишни паузи. Издадохме обаче албум с най-добрите ни песни през 2006 година. Имаме златна чиния за нея за повече от 4000 броя продадени бързо. И дори без силен медиен натиск.
Да отидем в древното минало. Как си спомняте начинанията си? По време на комунизма беше трудно да се стигне до върха?
Дори тогава беше трудна работа, изненадан съм, че изобщо го направихме с политическия си профил. Дядо ни беше като политически затворник в урановите мини на Яхимов, защото като кулак не искаше да се присъедини към кооперацията. Чичо Франтишек, брат на майка му, беше наказан за произхода си, т.е. за нищо, и той изкара тежка война с така наречените Петепаци - паметниците със сигурност знаят какво означава това. Нещо като военен наказателен лагер. Първо започнах сама без Джулия. Вече имах първата си група в края на 70-те.
И кога ви хрумна идеята да включите Джулия в това?
През 1981 г. по това време вече имах собствена концертна програма с профилите на групата в Кошице. Веднъж чух Джулия да пее в стая с включен магнетофон и не можех да повярвам, че по-малката ми сестра пее толкова готино. Затова съставих първите две песни за нея заедно с текстописеца Любош Земан, една от които беше Кралицата на галерията и дворовете. Стана огромен хит. След братиславската лира през 1983 г., когато спечелихме наградата на публиката с песента „Аз съм“, тя се завъртя с пълна скорост. С внезапната работа с 12 години по-младо поколение и аз се подмладих. Току-що го получих. (смях)
Режимът очакваше и сътрудничество от артистите горе. Имахте такова преживяване?
Един ден ни казаха от Прага, че сме избрани за фестивал на съветската песен в Карлови Вари. Те написаха, че Песента на предния драйвер е предназначена за нас. Имахме концертна струна пред нас и не ни се пееше чужди песни и дори това. Джулия открито каза, че няма да отиде там, че по-скоро никога няма да пее отново и се хвърли на модата. Така че в крайна сметка не отидохме никъде, но трябваше да отменим триседмичното турне и загубихме много приличен доход по това време.
Джулия от няколко години живее в Прага, където е ходила. Как се справя?
Тя е домакиня, омъжи се за успешен икономист, уверена е. Тя отглежда 9-годишния си син Томашек, рисува, грижи се за градината и пее от време на време. Миналата година тя обяви, че прекратява музиката завинаги, но оттогава сме свирили няколко пъти заедно. Тя обаче е отвратена от ситуацията, каквато е. Що се отнася до мен, продължавам напред. Като автор и режисьор правя най-големите детски благотворителни гала програми. Най-красивият подарък е песента и Коледната приказка. А също така подготвям новия си албум Pyramida с оркестрови композиции.
Какво ще трябва да се случи, за да опитате отново заедно със стил?
Необходими са много пари за голям стил и особено за нов голям хит по радиото и други медии. След това останалите могат да бъдат много лесно подредени и изпълнени.