разберете

Дял

Чували ли сте някога за състояние, наречено склеродермия? Може би не, тъй като това е доста рядко и рядко заболяване. В резултат на това заболяване се случват различни кожни промени по тялото на пациента. Склеродермията обаче е не само кожно заболяване, но може да бъде придружена и от различни проблеми с вътрешните органи и, в зависимост от конкретния пациент, много други здравословни проблеми. Какво всъщност го причинява и може ли изобщо да се лекува? В нашата статия ще намерите много важна информация за склеродермия!

Какво е склеродермия?

Склеродермията може да се характеризира като рядко хронично автоимунно заболяване, засягащо съединителната тъкан, което обикновено е придружено предимно от различни промени в кожата и подкожните слоеве. Терминът склеродермия произлиза от гръцкия склерос, което означава твърда и дерма, т.е. кожа. При пациент с това заболяване има характерно удебеляване и образуване на белези на съединителните тъкани постепенно в цялото тяло или съответно фибротизация на кръвоносните съдове и кожата. Болестта е придружена от свръхпроизводство на колаген, който се съхранява прекомерно в засегнатите тъкани и замества оригиналните тъкани. Причините за този проблем все още не са напълно известни днес.

Склеродермията обаче се класифицира като възпалително автоимунно заболяване. Следователно неговото развитие е свързано с развитието на възпаление и неправилната реакция на имунната система, която става свръхактивна и атакува структурите на собственото тяло. Говори се обаче за различни рискови фактори или задействащи фактори, които могат да допринесат за развитието на склеродермия. Това са например прекомерен психически или физически стрес, хормонални промени в тялото, влияние на външната среда, прекомерен стрес, споменати са и някои наследствени фактори. Въпреки че прякото наследяване не е потвърдено, тези в риск от развитие на склеродермия са по-изложени на риск в семейството. Склеродермията засяга и жените малко по-често. Обикновено се среща на възраст между 25 и 55 години, но някои форми на склеродермия могат да се появят и в детска възраст.

Какви са симптомите на склеродермия?

Симптомите на склеродермия обикновено зависят от конкретния пациент или от формата или вида на наличната склеродермия. Като цяло има два основни типа заболявания, а именно локализирана и системна склеродермия. Локализираната склеродермия обикновено е много по-лека форма на заболяването, тъй като засяга предимно само кожата, подкожната тъкан и близките тъкани, като кост или мускул. Този тип заболяване се характеризира с образуването на овални локални бледи и особено сковани отлагания по кожата, които са обградени от червена до лилава граница. Те могат да се появят на крайниците и лицата. Лагерите могат постепенно да се слеят, за да образуват големи площи.

Локализираната склеродермия може също да бъде в линейна форма, като лезиите имат формата на твърди ивици и ленти. Те често се появяват, например, на багажника и са склонни да засягат още по-дълбоки тъкани. При системна склеродермия обикновено се очаква по-тежко протичане. Този тип склеродермия е доста рядък в детството. При това заболяване болестният процес засяга не само кожата, но и вътрешните органи. При повечето пациенти със системна склеродермия присъства така наречения феномен на Рейно, който представлява подобно на припадъци избелване и последващо зачервяване на пръстите, обикновено поради свиване на кръвоносните съдове, например при престой на студено. Това състояние обикновено е придружено от болки в ставите.

При системната склеродермия има постепенни промени в кожата. Първоначалното подуване се заменя от скованост на кожата и подкожната тъкан, последвано от сковаване на кожата, загуба на еластичност, както и невъзможност да се имитират или огъват ръцете в ставите, което често се нарича нокътна или нокътна ръка. Промените в кожата се появяват на крайниците, торса и лицето. Болестта обикновено е придружена от болезнени деформации на ставите. Развитието на болестта засяга и вътрешните органи, като хранопровода, което често се свързва с проблеми с преглъщането. Храносмилателните органи, сърцето, бъбреците, белите дробове също са засегнати. Съответно пациентът има допълнителни проблеми.