Много от нас може да се замислят за „изгаряне на мазнини“, така че да се чувстваме по-добре в банските си на плажа или край басейна. Какво всъщност означава това?
Нормална мастна клетка съществува предимно за съхранение на енергия. Тялото разширява броя на мастните клетки и размера на мастните клетки, за да побере излишната енергия от висококалорични храни. Дори ще стигне дотам, че ще започнем да съхраняваме мастните клетки в мускулите, черния дроб и други органи, за да създадем пространство за съхраняване на тази допълнителна енергия от богати на калории диети - особено в комбинация с ниска активност в начина на живот.
В исторически план съхранението на мазнини е работило добре за хората. Енергията се съхранява като малки опаковки от молекули, наречени мастни киселини, които се отделят в кръвта за използване като гориво за мускулите и други органи, когато няма храна или когато хищник ни преследва. Съхранението на мазнини в тези ситуации наистина е осигурило предимство за оцеляване. Тези, които са склонни да съхраняват мазнини, успяха да преживеят по-дълги периоди без храна и имаха допълнителна енергия за враждебна среда.
Но кога за последно бягахте от хищник? В съвремието, с излишна храна и безопасни условия на живот, много хора са натрупали прекомерно съхранение на мазнини. Всъщност повече от една трета от възрастното население в САЩ е със затлъстяване.
Основният проблем с тази излишна мазнина е, че мастните клетки, наречени адипоцити, не функционират нормално. Те съхраняват енергия с необичайно висока скорост и освобождават енергия с необичайно бавна скорост. Освен това тези допълнителни и увеличени мастни клетки произвеждат необичайни количества различни хормони. Тези хормони увеличават възпалението, забавят метаболизма и допринасят за заболяване. Този сложен патологичен процес на излишните мазнини и дисфункция се нарича адипосопатия и много затруднява лечението на затлъстяването.
Когато човек започне и поддържа нов режим на упражнения и намали калориите, тялото прави две неща, като „изгаря мазнините“. Първо, той използва енергията, складирана в мастните клетки, за да стимулира нова активност. Второ, спира да поставя толкова много на съхранение.
Мозъкът сигнализира на мастните клетки да освобождават енергийни пакети или молекули на мастни киселини в кръвта. Мускулите, белите дробове и сърцата улавят тези мастни киселини, разграждат ги и използват енергията, складирана в връзките, за да извършват своите дейности. Остатъците се изхвърлят като част от дишането, изходящия въглероден диоксид или урина. Това оставя мастната клетка празна и я прави безполезна. Клетките всъщност имат кратка продължителност на живота, така че когато умрат, тялото поема празната отливка и не ги замества. С течение на времето тялото директно извлича енергия (т.е. калории) от храната в органите, които се нуждаят от нея, вместо да я съхранява.
В резултат на това тялото се адаптира чрез намаляване на броя и размера на мастните клетки, което от своя страна подобрява основния метаболизъм, намалява възпалението, лекува болести и удължава живота. Ако успеем с времето, тялото реабсорбира излишни празни мастни клетки и ги изхвърля като отпадъци, оставяйки ни по-стройни и здрави на няколко нива.