След като най-накрая намерих майстор, готов да направи дупка в панела си, на вратата на деветдесетте години, най-накрая го осъзнах. Че съм от типа хора, които са яли планета. Да, признах го. Затова реших да сваля няколко килограма. Първо, за да не стана сам планета, и второ, за да мога да правя неща, които вече съм забравил. Какво например? Например: Колоездене. Затова седнах на компютъра и потърсих. Имах много време, тъй като бях на инвалидна пенсия поради теглото си и това също не ми отвори очите. До тази дупка в панела. Странно какви глупости могат да ви накарат да вземете решение за живота. Затова мисля, че нищо, което човек среща в живота си, не е вредно. По един или друг начин.
Седях на компютър и стар приятел на Google, но той излезе с няколко опции, които да ми помогнат да стигна до дестинацията си. След дълго четене най-накрая намерих правилния. Бодибилдинг. Не трябваше да намаля доходите си, просто внимателно коригирах разнообразието на диетата и разбира се премахнах нещо. Обемът обаче остана и аз и стомахът ми бяхме много лекувани. Прегледах как ще бъде с диетата и ще ям шест пъти на ден, плюс малко чийзкейк преди лягане? Така ме получи. Започнах. Първо бяха гири с тегло от две килограма, а след това гири с тегло от пет килограма. Не вярвам, че загубих шест килограма след месец. Сто четиридесет и осем, изглеждаше по-добре от сто петдесет и четири.
Това ми хареса. Разбира се, не забелязах никаква разлика в огледалото, но теглото не лъжеше. Тя те уважава твърде много. Преминах от пет на пет килограма. Разбрах. Видях напредък и учих още повече. Не ходих на фитнес. Винаги съм спортувал вкъщи и за половин година качих сто и двадесет килограма. Сега се виждаше в огледалото. Подсилено от това, което успях, обучението ми стигна до петнадесет и след това до двадесет. Имах план. Имах целта си. Видях, че е възможно. Неоо човек се променя и Господ Бог се променя. Счупих китката си. Бях болен почти два месеца, през които не можех да тренирам, но да ям да. Ето защо много бързо се върнах към същите песни. Можех да забравя за вдигането на тежки тежести след лечението.
Упражнението беше камък и бях на сто и тридесет килограма. Не се върнах напълно и разликата не беше толкова очевидна в огледалото. Тук-там имаше завой, но го реших, като си купих криво огледало, точно онова, в което изглеждах по времето на най-голямата си „слава“. Иска ми се първо да ми хрумне. От една страна, нямаше да ми се налага да търкам толкова много, което нямаше да ме притеснява толкова много, а от друга, не трябваше да си развалям китката, докато тренирах. Както някой каза, „спорт за трайно увреждане“. Това е глупост за мен. И преди съм бил инвалид.