Навсякъде чувам колко трудно беше за нашите майки, как трябваше да перат памперси, да изнасят за цялото семейство, нямаше интернет, нямаше мобилни телефони, нямаха информация и такава подкрепа, каквато имаме днес. аааале, наистина ли им беше по-трудно? Вероятно това е просто гледна точка, защото според мен „смляните“ екзистенциални проблеми, като например какво и за какво да готвя, измивам, гладя и т.н. те ни държат здраво на земята и на сетивата. Просто казано, по-добре физическо, отколкото психическо натоварване.
Този уикенд родителите ни бяха с нас и ние също дискутирахме по тази тема. В съвременния свят имаме всичко на пръв поглед „просто“. Пелените са за еднократна употреба, пералнята за опера, сушилнята изсъхват веднага, обядът се предлага във всеки ресторант и така майките остават до майчинството. Но защо? Мнозина го харчат по най-лошия начин - в интернет. Там ще научите всичко, особено това, което не искате. Колко време спи "нормалното" бебе, когато трябва да спи цяла нощ, колко плаче, отколкото плаче (трябва да го разпознаете по вида на плача, който иска. О, боже!), Защо не трябва ваксинирайте, защо по-добре да избягвате глутен и лактоза, ядки, мед, гъби и не само на децата, но и на кърмещите майки не е разрешено около милион неща. кога да кърмите, колко и разбира се. Е, цяла наука! Така че, ако искате да имате момент на мир, интернет, пълен с мъдрост, няма да ви позволи да го направите. И така сме натоварени психически, готови или сме достатъчно добри, независимо дали детето ни е доста щастливо и т.н. Не знам, но не съм сигурен дали не съм по-добър в печката, отколкото в компютъра!
И така, след невероятни мъки в родилния дом с Матиас, тъй като той е изключително специален, разбрал цялата налична информация и мерки, избрах обратната процедура и не искам да знам нищо. Правя всичко интуитивно, изобщо не използвам нищо, нито екстрактор, монитор за дишане, нито писане, просто нищо. В крайна сметка децата не искат и не се нуждаят от нищо, освен от щастлива майка. Брунко спи с мен, татко, когато пожелае и колкото иска. Няма режим. И знаете ли какво? По-лесно съм и имам повече време с две деца, отколкото когато бях с едно. Защото простото не винаги означава по-лесно!