синдром

Как разбирането води до намеса - развитие и когнитивна обработка.

"НЕ!" "СПРИ СЕ!" "НЕ ЗНАМ!" "НЕ ИСКАМ"

Сгънати ръце, лице и тяло обърнати настрани ... търкаляне по земята и тътен ....

Това са неприятни ситуации, които родителите на деца със синдром на Даун (наричани по-долу DS) познават много добре.

Много психолози описват подобно поведение на дете с ДС като опозиционно, отблъскващо или предизвикателно. Този тип поведение обикновено не е свързано с дете, което седи до вас, усмихнато, в добро настроение и желае да сътрудничи. Изследванията показват, че подобно поведение при деца с ДС трябва да се тълкува по различен начин, отколкото при непокътнати (здрави) деца.

Децата с DS, отказващи поведение, често означават: „Не разбирам“. „Разочарован съм. Имам нужда от помощ. Още не съм готов. Нуждая се от време. Трябва да знам какво ще се случи. "

Ефективният анализ на поведението на дете с ДС ще ни помогне да разберем от какво произлиза. Необходимо е да се вземе предвид контекста на поведението, темперамента и опита на детето, както и когнитивното му ниво. Като всяко дете, детето с ДС е индивид и затова трябва да го подходим.

Хората, които работят с деца с ДС, често се сблъскват с много предизвикателства в поведението си. Проблемното поведение на децата с ДС може да произтича от няколко области, като: сензорно възприятие, комуникация, социална и емоционална функционалност, текущо развитие на детето или когнитивна обработка на информация.

Колкото повече се развива мозъкът на детето, толкова повече детето е в състояние да използва сложни движения и да мисли по-сложно. Развитието на здрави индивиди може да се наблюдава в предвидими последователности през първите 25 години от живота. Подобен момент на развитие обаче не се отнася за деца с ДС. Поради тази причина е необходимо те редовно да оценяват напредъка, което ще помогне да се определят оптимално и подходящо изискванията към детето, както и условията на неговото образование.

При деца с ДС е необходимо да се опитат да постигнат възможно най-добри резултати в рамките на техните възможности. Ако поставим твърде високи изисквания към дете с ДС, което не съответства на степента на сегашното му развитие, тогава е много вероятно да стигнем до фрустрация на детето и последващо създаване на проблемно и нежелано поведение. Например, ако детето току-що се е научило да държи молив и да рисува първите линии, в момента не можем да изискваме от него да попълва работни листове.

От друга страна, проблемно и нежелано поведение може да възникне при дете, дори ако подценяваме настоящите способности на детето. Детето е подсъзнателно отегчено и трябва да се развива. Ако не се поставят адекватни изисквания към детето, то не се развива и започва да създава проблемно поведение. Ако средата на детето реагира на това поведение, като го засили, това поведение най-вероятно ще се повтори. По този начин семейството на дете с ДС може да попадне в „омагьосания кръг на проблемното поведение“, когато това поведение пречи на детето от по-нататъшното му развитие и е необходимо то да бъде премахнато като приоритет, защото детето започва да изостава все повече в развитие.

Друга причина за проблематично поведение може да бъде ситуация, при която детето успява да направи нещо за първи път и обкръжението му автоматично започва да го изисква от него, въпреки че детето все още не е автоматизирало това умение, в случай на знание то все още не е достатъчно фиксирани. В такъв случай е необходимо да се има предвид, че ако детето е разстроено или в стресова ситуация, то може да не е в състояние да изпълни такова умение, в случай на информация може да не го запомни или да се справи смислено тази информация.

Подобно на нас, децата с ДС имат различни нива за справяне с разочарованието. Някои деца с радост работят заедно и например с удоволствие попълват с удоволствие целия лист по математика, дори ако някои задачи са по-предизвикателни и не всички имат достатъчно разбиране за заданието. Други деца окачват глави при първия въпрос, който не разбират, и отказват да продължат. За деца с ниска толерантност към фрустрация е необходимо да се подходи по-внимателно към изискването на задачите и е необходимо да се започне със задачи, при които детето ще се нуждае от усвоени знания и умения. Впоследствие трябва да изградим динамика у детето, за да може то да опита по-взискателни задачи и постепенно да ги решава самостоятелно.

Чрез когнитивните процеси получаваме информация, сдвояваме я с това, което вече знаем, и след това създаваме отговор от нея. Подобна когнитивна обработка се характеризира при деца с ДС като процес с по-голяма продължителност, намалена гъвкавост при редуване на мисли, ограничаваща количеството обработена информация. За децата с ДС е трудно да обработват информацията правилно и след това да я използват по подходящ начин или да реагират правилно на ситуацията.

Някои от нас се учат най-добре чрез наблюдение, защото можем лесно да обработим информацията визуално. Други хора трябва да прочетат информацията, а други да я чуят. Децата с ДС най-добре обработват стимулите чрез визуален канал - те трябва да ги видят. Такъв процес може да се нарече и „говорене в снимки“. По този начин можем да помогнем на децата с ДС да обработят по-добре някаква информация (какво ще правим днес, къде отиваме) или дори по-сложни проблеми (какво да направя, ако някой ме игнорира). Нагледните помагала също помагат много добре при обучението на деца с аутизъм.

По-дългото време за обработка автоматично означава по-дълго чакане на отговор от детето (на това, което казахме или показахме). В такава ситуация може да се случи така, че детето да използва автоматичния отговор „не“, или да започне да разсейва вниманието ни с нещо друго. В този случай трябва да сме по-търпеливи от детето, с което работим. Трябва да пренебрегнем неговото отхвърляне и също така да игнорираме начините му да разсейва вниманието ни.

Подобни ситуации се случват доста често на практика. Ако напр. терапевтът работи с детето и детето иска да разсее вниманието, затова започва да повтаря „ато, ато, ато, ато, ато ...“ Терапевтът не реагира, но майка му бързо му отговаря: „Да, ще се приберем у дома с кола. ", че детето й общува, но не осъзнава, че е позволило на детето да избяга от ученето. Детето разбра, че тази стратегия работи и затова ще я научи много бързо и ще я повтори.

Обратният проблем възниква, когато искаме да чуем отговора от дете с ДС веднага и своевременно. Ако редовно подтикваме дете с молба за отговор, можем да го накараме да премине в по-високи стресови състояния и да го накараме в състояние на „изключено“, когато детето с ДС отказва да изпълнява каквато и да е задача.

Обикновено човек е свикнал да насочва вниманието си от едно към друго хиляди пъти на ден. Сега четете тази статия, погледнете часовника, след това евентуално по телевизията и след това обратно към статията. За някои хора подобно изместване на вниманието е нещо обичайно. За други хора, особено за деца с ДС, е предизвикателство. Трудността с промяната на вниманието може да доведе до „забиване“ в едно занимание и невъзможност да продължите напред.

Прескачането между дейности и идеи изисква подготовка, привлекателност и време. Това е втората най-често срещана причина, когато автоматично чуваме „НЕ“ от дете с ДС. Има начин да промените отрицателния отговор на детето. Можем да направим това, като уведомим детето, че промяната идва напр. хронометър, пясъчен часовник или звук, който звучи при промяна на активността. Уведомяването на детето за следващото може да бъде много полезно, като визуален график на дейностите.

С такава подкрепа е важно да се има предвид, че ако осигурим на детето такава компенсация (например пясъчен часовник) и му кажем, че ще поправим играчките и ще си легнем за известно време, детето най-вероятно няма изправете се и послушно за първи път след часа играчки. От нас зависи дали ще му позволим да продължи да играе след края на времето или ще настояваме за казаното. Ако позволим на детето да продължи да играе, пясъчният часовник никога няма да работи. Това означава, че пясъчен часовник никога няма да ни замести. Те могат само да ни помогнат да подготвим детето за промяна. Както при ученето на всяко друго дете, трябва да бъдем търпеливи и да настояваме за нашето искане, когато се учим да се редуваме. Само тогава ще дойде успехът.

През деня често сме принудени да решаваме проблемите бързо и ефективно. По този начин ние вземаме предвид информацията, която считаме за важна. Подобна информация обикновено произтича от това, което виждаме и чувстваме. Имаме ги предвид от миналото и когато мислим как да решим проблема, можем да ги използваме. Такива процеси протичат много бързо в съзнанието ни. Често трябва да решим само частица от секундата.

В такива ситуации хората с ДС могат да имат затруднения при извличането на цялата съответна информация. Те често се фокусират само върху една или две части информация и я използват за решаване на проблема. Поради тази причина децата с ДС трябва да бъдат научени да следват по-подходяща информация (например: "Погледнете лицето й. Усмихва ли се или се мръщи?"). Подобно обучение на дете с ДС ще окаже влияние върху решаването на подобна ситуация в бъдеще.

Правилното насочване на децата с ДС в процеса на мислене за ситуацията може да им помогне в бъдеще. (напр. тя е тъжна, права ли си, какво можеше да се случи?). Децата с ДС могат да имат затруднения при определянето на правилния отговор и последствията. (Какво мислите, че можете да направите? Попитайте я дали е добре или се нуждае от помощ.) Някои деца трябва да бъдат научени да отговарят на отворени въпроси. В този случай можем да ги научим, като им дадем устен подсказка (ние им казваме отговора и те го повтарят). Подобна техника е полезна в учебни ситуации, които са склонни да се повтарят в живота. Друга ефективна техника е да предоставите на детето възможности за избор.

Някои деца с DS създават свои собствени съчетания, за да се успокоят, които след това се опитват да приложат към външния свят (например вратата трябва да бъде затворена, музиката трябва да е само тиха и така нататък). Тогава такава ситуация може да бъде неразбираема за околните и детето с ДС по този начин ненужно привлича вниманието върху себе си. Ако искаме да образоваме такова дете например в училищна интеграция, трябва да премахнем такова поведение по същия начин, както споменатото по-горе проблематично поведение.

Ако искаме ефективно да обучаваме деца с ДС (в момент, когато детето все още трябва да бъде обучавано индивидуално) и трябва да го образоваме интензивно, това ще ни помогне, ако се адаптираме към учебната среда. Подготвената среда ще ни помогне в ситуация, в която детето е изградило репертоар от проблемно поведение, което отвлича вниманието от ученето.

Развитието на деца с ДС може да бъде подкрепено от няколко налични метода, като метода на д-р. Sindelar, EEG обучение за биологична обратна връзка и инструментално обогатяване на Фойерщайн. Тези поддържащи методи имат непрекъснат и дългосрочен ефект върху развитието на вниманието, когнитивните функции и емоционалното преживяване.

Вдъхновен от текста, публикуван в: News Syndrome News, Newsletter of the National Syndrome Congress, 30 Mansell Court, Suite 108, Roswell, GA 30076