защо

Тук-там с домашния любимец ходехме на ресторант. Двамата, с приятели и след това с децата. Спомням си колко неудобно беше да споря за диетата си със сервитьор пред другите. Това, което другите мислят за мен, аз го измислям отново. Понякога отивах дискретно до сервитьора на бара, за да не може никой да ме види и предварително се договорих. Пит също се чувстваше неудобно. Или предпочитам да не ям нищо. Подсъзнателно исках да се впиша, но тъй като ядох по различен начин, го подредих толкова дискретно, така че никой да не забележи.

Страхувах се от това, което другите ще мислят за мен. Ние сме имали този страх в себе си от детството. „Не плачи, не крещи, какво ще си помислят съседите ти, когато те видят? Не правете сцени навън, вижте колко хора са тук! “И когато пораснем, вече го имаме вграден някъде в главите си, че му обръщаме внимание. Често правим неща, така че другите да не мислят нещо лошо за нас. Но чий живот живеем тогава? Такива, че харесваме други хора? Постепенно започнах да осъзнавам това и установих, че животът, за да задоволявам другите, не ме прави щастлив. Искам да живея живота си, за да съм щастлив. Все пак това е моят живот, а не нечий друг.

Тъй като все още променяме нещо, за известно време се натрупа толкова много, че животът ни се различава много от класическото семейство. Храним се по различен начин, аз съм роден по различен начин, отглеждаме по различен начин от стандарта, възпитаваме децата си по различен начин, имаме минималистично отношение към нещата както обикновено, имаме различен ритъм на живот, всъщност имаме съвсем различен начин на живот от повечето хора . Отличаваме се от тълпата на много фронтове. И, разбира се, много хора са коментирали, коментирали и вероятно ще коментират. Но това, което се промени, е отношението ни към това, което някой мисли за нас.

Всъщност не ни интересува мнението на другите. Никога няма да направя точно това, което другият иска, и това е добре. Всеки от нас е различен. Правим много неща по различен начин. През това време съм свикнал хората да си въртят очите, да се смеят или да летят срещу мен, което трябва да направя по различен начин, защо го сменям отново и какво променя отново след една седмица ... Някой се обижда, някой го игнорира, някой е от мен нервен. Ето защо дълго време се опитвах, въпреки че го правех по различен начин, да се впиша в останалите, сякаш в този ресторант. За да не изнервям никого, да не дразня, да не провокирам. Но наистина ли бях причината те да се чувстват раздразнени, нервни? Когато срещнем змия в гората, някой се стряска от нея, някой започва да я разглежда, а на някои им се струва отвратително. И все пак това е все същата змия. В този случай това е просто нашето виждане за това животно. Тя е такава, каквато е. Ние имаме нашето мнение за него, но това няма да го промени. Това е просто нашето мнение, нашето усещане. Това не определя тази змия. Той не носи отговорност за това, което предизвиква у нас. Той е такъв, какъвто е.

Докато се замислях, се запитах: „Защо ми пука толкова много кой мисли за мен?“ И установих, че нямам представа. Искам ли да се различавам от някой, който всъщност съм? Искам ли да се преструвам, че се вписвам в тълпата? Искам да се преструвам, че изглежда правя неща като всички останали, когато чувствам, че трябва да е различно? Не намерих отговор, който да ме задоволи. Дори да се държа така, както си го представя другият, пак не мога да видя в главата му и не мога да повлияя какво мисли за мен. И всъщност е толкова важно, какво мислите за мен? Ако иска, той все пак намира причина и ме критикува. Няма да го спра. Когато някой иска да мисли за мен като лайна, друга луда баба се смени, нека помисли! Очаквам с нетърпение да бъда различен, това не е нищо негативно за мен. Това, което някой мисли за мен, не е мой проблем, а негов проблем. Важно е само какво мисля за себе си! Понякога дори не танцувам това, което Пете мисли за мен. И аз живея с него от 15 години. Но по принцип знам какво мисли и двамата сме толкова глупави, така че е страхотно!

С времето започнах да игнорирам мнението на другите, защото то престана да бъде важно за мен. Ако се интересувам от нечие мнение, ще попитам. Дойде някак постепенно, тъй като с Пете започнахме да изучаваме много чуждестранна литература под формата на аудиокниги, слушайки подкасти. Дори там много пъти сме чували, че мнението на другите няма значение, единственото значение, което има значение, е нашето, само тогава можем да живеем автентичен живот. Това не означава, че не ни интересува семейството или приятелите, напротив. Обичаме да се срещаме с тях и да говорим за теми, които са ни общи. Тъй като обаче имаме толкова различен начин на живот от повечето хора, логично е те да не са съгласни с това, което правим. Дори не знам, защото не ги питам. Вече сме големи, не се нуждаем от съгласието на заобикалящата ни среда за живота си. Не е тяхно задължение да се съгласят с нас. Не трябва да се съгласяваме за всичко. Достатъчно е, ако се уважаваме. Това е ключовото. Уважение.

Може да не се съглася с повечето хора около мен, че те не се хранят като нас. Но това е тяхно решение и ние го уважаваме, защото те носят последиците за своите действия, а ние за своите. И както не ни интересува кой прави това, което живее, така и ние не се интересуваме какво някой мисли за нас. Вече няма значение. Животът ни с Пит няма да го обогати по никакъв начин. Може би вдъхновяваме някого с лудия си начин на живот. И това е страхотно! Много се смеем, дори когато скърбим и хората се обръщат, защото сме в асансьора, на улицата. Или гоним като кози. Не принадлежи, ние сме възрастни. И какво? Забранено ли е на възрастните да се смеят, да бягат, да полудяват, да гонят? Или трябва да мрънкаме вкъщи, за да никой не може да ни види? И така, според тях съм смутен, но си прекарвам страхотно. Може никога повече да не се срещна с тези хора в града и ако го направя, какво? Накарайте ги да мислят, че съм странна. Няма значение. Забавляваме се. Ние живеем живота си пълноценно. И ние искаме той да бъде щастлив.

Прекалено дълго живеех в страх от онзи, който мисли за мен. Днес си казвам: "И го оставете да мисли. Това е негова работа. Това не е моя работа. Това е главата му, а не моята. " Неудобно ли ми е за някого? Неч. Това е негов проблем, а не мой. Да, това е неговият проблем, а не моят. Така или иначе можем да разгледаме една ситуация. Имам съсед, който все още се оплаква от всичко. Слънчево е, а тя е прекалено гореща и е суха. След това вали, пак е лошо, защото всичко е напоено. Очевидно имаме същите температурни условия, както сме съседи. Ние сме развълнувани. Лято е, страхотно! Ще се изкъпем. Вали? Чудесно, поне не трябва да поливам този ден. Ние имаме различна гледна точка към едни и същи факти. И така е с всичко.

Реших да бъда щастлив, така че няма да бъда ограничен от страха кой ще мисли за мен. Той е непознат и аз трябва да се страхувам от това, което той мисли? Абсурдно е. Когато ми се иска и не пречим на никого, се мотаем с деца навсякъде. Измива хормона на радостта. Обичам да се движа, бягам навсякъде, където е възможно. Аз тренирам тук-там на детската площадка, когато децата играят. Не стоя, не седя там като другите майки, правя клякам. Те може да си помислят: „Защо тук се играят клекове? Пред кого се представя? “Не е нужно да съм интересен на никого (с изключение на Пит и нашите деца), нито да изпълнявам пред никого. Ние сме внимателни, но свободни. Когато количка със спящо бебе минава покрай нас, задържам дъх и след това продължавам да развеселявам, или пея, или това, което току-що направихме, ако беше шумно. Това не означава, че не уважаваме къде живеем, просто имаме своя свят, нашия щастлив балон. Не искаме да сме интересни, не само сме у дома, но и навсякъде.

Бях много облекчен, че вече не ми пукаше какво мисли някой за мен. Най-накрая се чувствам така, сякаш контролирам живота си. Имам контрол над живота си, защото го живея така, както го искам. Това е огромна свобода.