ISBN 978-80-89717-19-4
Описание на продукта
FAMA art, Spišská Nová Ves 2018 .234 стр. Viaz. I л.
Издаден с финансовата подкрепа на FPU
Непубликуван исторически роман от имението на автора, който е създаден въз основа на известни факти от живота на чирак, по-късно майстор на камбанарно масло Konrád, основател на важна работилница, която стана известна не само в Спиш чрез леене кръщелни шрифтове и камбани.
Романът е ангажираща лична история на майстор Конрад, която се развива в събития, свързани с периода на консолидацията на Унгария и функционирането на многонационално градско общество.
Книгата включва и две проучвания за популяризация, посветени на личността на Учителя Конрад (Юрай Гембицки) и правенето на камбани и кампании (Габриел Кунхалми - Юрай Гембицки).
ВНИМАНИЕ:
Поради теглото на книгата, пощенските пратки и опаковките ще бъдат по-високи от изчислените от системата на сайта:
При предварително плащане: 2,55 евро
При плащане с наложен платеж: 3,25 евро
Повече информация
Ян Щявницки
* 11. 7. 1937 Spišské Vlachy
† 9. 8. 1993 г. Кошице
В r. От 1952 до 1955 г. учи в Единадесетгодишната гимназия в Спишска Нова Вес, след завършването си се записва в Медицинския факултет в Кошице, който не завършва. През годините 1961 - 1966 работи като ръководител на лабораторията в спа Vyšné Ružbachy, от 1966 г. е ръководител на литературно-драматично излъчване в Чехословакия. телевизия в Кошице.
Дебютира с книгата с разкази и приказки Роклята на малката Доминика (1971), пише книги с приказки, легенди и исторически разкази Kamenný kráľ, Lipenka (и двете 1972), Studničky (1973), Tales за всеки ден (1976), Рихтарски танек, Horííí (и двата 1977)), Ловецът на съкровища (1978), Художникът и красивата Зузана (1984), Добрите отпадъци и други приказки, Легенди от древните векове (и двете 1985), Дъщерята на красивия златар (1988) и Легендите за замъка Спиш (1991). За младите той пише романите Момчета от Маша (1973), Сини дяволи, Мартин, Дръжте се!, Януш от Браниско (всички 1974), Награда за приятелство (1977); за разкази за възрастни От делничните дни (1975), роман „Шампионът“ (1976), книги Do búrky (1984), Ve víchrici, действие „Kláštor“, Partizánsky chirurg (всички 1986), Nevystrelený náboj (1987), Posratí Spišiaci (1994).
За деца пише куклени пиеси Obor a kamenár (1971) и Kamenný kráľ (1975), радиопиеси Odchod (1974), Kľúč (1978), Mrtve včely (1984) и др., За телевизията Pieseň pre teba (1970), Hodina života (1971), учител (1972), запис (1973).
Автор е на сценария за игралния филм „Близо от разстояние” (1979).
В негова чест през годините 1994 - 2006 г. се проведе 11-тата година на литературния конкурс за млади автори на литературните Кошице на Ян Щявницки.
Широкият и дълъг Spockyard вече беше празен. Дори слънчевите лъчи не го осветяваха. Те докоснаха само покривите, изпъкналите комини, отслабвайки, защото слънцето всеки момент трябваше да залезе. Беше събота и майсторът отиде до банята с другарите. Такъв е обичаят и необходимостта от прочистване на тялото преди неделя и само някои необикновени събития биха могли да го нарушат. Но в страната имаше мир, наближаващото лято не беше застрашено от никакви язви, никой не се разболя в къщата, след което роботът свърши повече, отколкото след други дни, мъжете ядоха и постепенно напуснаха къщата. Първо самият майстор, след това най-старият спътник и в самия край последният чирак, който просто помирисал занаята и трябвало да помете работилницата, двора и да помогне на прислужницата да приложи дърво за аутопсията, където в ъгъла седеше огнище.
Дворът беше осеян с дребен чакъл и камъни. Вагони, подкови, ботуши на фурман и домакини нанасяха толкова много кал помежду си през пролетните и есенните дъждове, че на повърхността се образуваше сиво-кафява плоча, твърда като най-твърдата дървесина. Колелата и на най-тежката кола не потънаха в нея. Но през най-горещото лято, когато вятърът се засили и обиколи просторния двор, около него танцуваха сиви прахови танци. Те се качиха горе, блъскайки се в прозорците и обратно в работилницата, докато майстор Самюъл Спок не се ядоса, намръщи се и заповяда на чираците да напоят неподвижния кладенец със стоящата вода. Прахът под нея умря и се издигна отново едва след няколко дни, когато твърдата повърхност беше изсъхнала и нов вятър беше хванал.
Веднъж, когато къщата била построена от Даниел Спок, дядото на настоящия собственик и господар, те засадили дървета в двора от двете страни. Ябълки, круши, сливи, но също и кестени и тополи. С течение на годините обаче огънят от работилницата и вонящият дим нарастваха все по-малко, дърветата се чупеха, изсъхваха и се разпадаха в суровата зима в горещ сняг, за да се озоват накрая в огъня. Само старата круша се съпротивляваше точно зад портата вляво. Кората на багажника е втвърдена, удебелена, пролетта след пролетта цъфти, но върху нея не се раждат много плодове. От друга страна, птиците, особено врабчетата, бяха много доволни от това. Те вървяха по редки, огънати клони, присвиваха очи, спореха да станат веднага и да прелетят чистите покриви някъде в полето. Друг път се хвърляли направо в двора и се разклащали в прахта като риба, хвърлена на брега на реката. Дори сега няколко от тях подскачаха от място на място, търсейки нещо в клюновете си върху пометената повърхност. Но тук са намерили само малки семена. В двора на Спок никога не е имало зърно. Готово брашно, просо, зърнени храни, пушено месо и бекон са били транспортирани в камерата преди зимата, но зърното няма място тук. Защо, дори ако той нахрани фермата и тя ще трябва да бъде отнесена до мелницата за смилане?!
Конрад погледна врабчетата през отворен прозорец и прибра малките си вещи в развързан кожен мъх. Няколко платнени ризи, по-плътни панталони от плат и още малко кожа, използвани в техния занаят при започване на леене, така че подскачащите груби искри и жаравата да не изгорят през платното и да достигнат до голата кожа. Колкото повече неща се губеха в мъха, колкото повече ръцете му висяха по-често, толкова по-внимателен ставаше той. Напразно той работи осем години с майстор Самюъл Спок. Не е кратко време. Независимо дали искаше или не искаше да си признае, редица видими и невидими нишки го свързваха с него и останалите хора в къщата. Те сега са трудни за разкъсване и още по-трудно ще бъде да забравите всичко, което е оцелял в къщата на Спок. Но той дори не може да остане тук. Реши, че ще си тръгне, още и защото се беше съгласил с братята си Ян и Микулаш, които щяха да дойдат при него, за да се установят в друг град. В което той и те още не знаят. Но той със сигурност ще отиде на изток, където има голяма нужда от майсторите на неговия занаят. Всички говорят за това, спътниците, които идват от там, търговците, вечните поклонници от град на град, от панаира до панаира, но особено студентите, които идват в местните университети, за да подобрят своя немски и да завършат езика и латинския преподава там, училища там.
Той поклати глава, за да прогони нови и нови вълни от натрапчиви мисли, остави мъха отворен на ниска пейка, преметна леко палто на раменете си и излезе на двора. Врабчетата, отскачащи на малко разстояние от него, се надигнаха и полетяха обратно към крушата. Те размахаха криле и изчакаха двора да се разчисти, за да могат сами да стопанисват върху него. Тънки облаци се простираха над покривите, може би обещавайки нощ или утре предлетен дъжд. В стаята за аутопсии прислужницата разтърси чиниите. Миризмата на черния дроб беше едва обявена, но Конрад знаеше, че ще се увеличи. Със сигурност на масата ще се появят и други, по-празнични ястия, кани с бира и вино, всичко в негова чест и сбогуване, защото утре той няма да седне с останалите на неделната трапеза след светата литургия.
Спомни си първия път, когато беше влязъл в къщата на Спок през тежка окована порта, над която в камъка беше гравиран полу-камбана с леко удължено сърце. По пътя към Магдебург го настигнала буря, изляла се ужасно и докато стигнал до портата и почукал чукача, той бил пропит до костите. Той се тресеше от зимата, скърцаше със зъби и трябваше да направи нещо, за да каже на прислужницата, която дойде да отвори вратата, че иска да говори с майстор Самюъл Спок. Тя го накара да чака под дървен покрив отвътре и изчезна в падащата влажност. Господарят се появи от дебелите капки като призрак. Главата му беше покрита с широкопола шапка, лицето му беше изгубено в богатата му брадичка, само сините му очи бяха насочени към Конрад. Кожената престилка сякаш леко придърпа главата и раменете му.
- Кой си ти? - попита майстор Спок направо и застана под дъжда на крачка две пред него.
- Конрад Гаал, - представи се и когато майсторът замълча, продължи: - Бих искал да работя за вас като спътник и да направя шедьовър.
- От кого се научихте?
- В майстора Гашпар Хайник.
- Не знам - Спок отдръпна с пръсти дъждовните капки, които се бяха хванали в дебелата му брадичка. -