В Атлантическия океан кит унищожи кораба му и Стивън остана в средата на океана.

само

Запазването на промените не бе успешно. Опитайте да влезете отново и опитайте отново.

Ако проблемите продължават, моля, свържете се с администратора.

Възникна грешка

Ако проблемите продължават, моля, свържете се с администратора.

Във всеки от нас има герой. Животът на Стивън Калахан не беше лесен, но той все пак успя да се справи с него на ниво, достойно за възхищение. Той прекара неприятните 76 дни на спасителна лодка в средата на Атлантическия океан. Всичко започна през 1981 г., когато Стивън се разведе със съпругата си и реши, че това ще започне отначало. Той решава да пътува на приключенско пътешествие от Нюпорт до Род Айлънд, САЩ. Той обаче заобиколи, тъй като искаше да види няколко събития по пътя и да се закотви по пътя, например в Бермудските острови или Обединеното кралство. Той също така видя Испания и Канарските острови и пътува така повече от година. В същото време той управлява всичко на кораба "Наполеон Соло", който сам проектира.

През януари 1982 г. той пътува от Канарските острови до Антигуа, но неблагоприятните условия му пресичаха пътя. Обаче не беше лошото време, но вероятно кит толкова увреди кораба му, че заплаши да се потопи. Стивън трябваше да напусне кораба си в малка спасителна лодка. Знаеше, че следващите няколко дни няма да са най-лесните, затова запази хладнокръвие и взе няколко кораба или важни предмети от кораба, като оръжие или устройство за дестилиране на вода. Разбира се, не е точно да се определи къде е бил Стивън по това време, но се смята, че е можело да е на около 1300 километра от Канарските острови. Стивън обаче нямаше представа къде се намира, къде плава или кога ще бъде там. Той почти нямаше храна и вода само няколко десетки литра.

Трудно е да си представим как всеки от нас би се държал в позицията на Стивън. Изобщо нямаше значение, но умът му остана чист и той събра цялото си знание от телевизията и разбра, че ако няма храна и питейна вода бързо, няма да стигне до никъде. Използвайки споменатото устройство за дестилация, той успя да дестилира определено количество вода. Само половин литър чиста вода плюс част от запасите обикновено не е достатъчен за обикновен човек, Въпреки това, Стивън нямаше избор и със сигурност изглежда по-добрата алтернатива, отколкото да умре, изсъхвайки от морската вода. Стивън обаче се сдобива и със скъпоценна течност от уловена риба и диетите му се правят специални от птици от време на време, които те дойдоха да почиват на лодката на Стивън и той ги прониза с копие в неочакван момент. Невъзможно е обаче да се обработва термично такава храна насред морето, затова Стивън трябваше да се задоволи със сурова диета.

След около две седмици страдания на повърхността, нашият авантюрист започна да губи надежда. Единственият му шанс беше, че благодатно течение ще го отнесе до континента или острова. Той обаче можеше и да спре кораба и въпреки че видя един, никой от екипажа не забеляза изстрела от оръжието. Луната отмина и лодката започна да се топи и капки вода навлязоха в дъното. Въпреки това, Стивън все пак успя да изземе от своя кораб комплект за ремонт на гума и след десет дни упорити опити успя да поправи лодката. Има история за суровото месо и минимума на водата за следващия месец, а надеждата идва едва на 76-ия ден, когато той вече е загубил почти всичките си запаси. Забеляза светлини в далечината, и така той се опита да оцелее в страдание още няколко часа и на следващата сутрин рибарите забелязаха плаваща лодка. Няма съмнение, че е спасен, но няколко седмици Стивън не можеше да се изправи на крака.