мълчанието

Джамал Хашакджи. Снимка: TASR/AP - Хасан Джамали

Във вторник, 2 октомври, саудитският журналист в изгнание Джамал Хашакджи влезе в сградата на консулството на страната си в Истанбул. Той трябвало да вземе документите, необходими за сватба с турски гражданин. Годеницата му обаче напразно го чакаше пред сградата на консулството.

Когато изчезването му се преобърна, Саудитска Арабия отговори с твърдението, че журналистът е напуснал сградата в добро състояние през задния вход. Това обаче беше поставено под съмнение от турската полиция, от чиято среда друга версия на събитията проникна в обществеността.

Според нея Хашакджи е бил задържан, измъчван и убит при пристигането си в консулството. Тялото му трябвало да бъде нарязано на части и изнесено от сградата в няколко кутии в черен микробус с дипломатическа марка. Версията, че журналистът наистина е бил убит в консулството, се предполага и от друга информация на турските служби за сигурност. Този ден служителите на турското консулство получиха почивка, а по-късно саудитците също изтриха записи от охранителните си камери. 15-членна саудитска делегация за дипломатическа сигурност, включително патолог, пристигна в Турция, дори директно в сградата на консулството, малко преди това. На следващия ден, след като журналистът изчезна, тя отлетя обратно за Саудитска Арабия.

Рияд яростно отрича турските обвинения за организиране на убийството на Хашакджи. В понеделник обаче се появи информация от американската телевизия NBC, според която Саудитска Арабия ще признае, че журналистът е починал в консулството си по време на разпита.

От сивата зона до изгнанието

Хасаджи дълго време не беше преследван дисидент, а по-скоро каза, че живее в сива зона, що се отнася до връзката му със саудитския режим. Дълги години той е бил част от саудитския елит, образовал се е в САЩ и е ръководил няколко влиятелни медии в пустинната монархия. Той може да бъде критичен към режима, но никога не е играл ролята на открита опозиция. Той дори съветва няколко члена на управляващото семейство. И въпреки че имаше няколко конфликта с духовниците заради по-либералните му възгледи, режимът не се опита да го унищожи.

Преломният момент настъпи през 2016 г., когато Хашаджи стана ярък критик на новия владетел на Саудитска Арабия, принц Мохамед бин Салман. Той беше в позицията на просветен реформатор и много хора, дори на Запад, вярваха в неговия образ. Хасаджи от своя страна го разпитваше от самото начало. След една вълна от арести от противници на режима, той оцени ситуацията, така че земята под краката му вече започва да гори твърде много, и той отиде в изгнание в САЩ. Наред с други дейности, той започва да пише редовни рубрики за The Washington Post. В първия си текст в изгнание той пише: „Когато приятелите ми бяха затворени преди няколко години, аз не казах нищо. Не исках да загубя работата си и свободата си. Притеснявах се за семейството си. Мога да говоря, докато толкова много други не могат. Ако не го направя, бих предал тези, които умират в затворите. "

Според Бил Лоу, кореспондентът на Би Би Си за Близкия изток и сътрудник на телевизия "Ал-Джазира", за Хашакджи е фатално да вижда принц Мохамед бин Салман като свой личен враг. Особено заради текстовете, че той концентрира цялата власт в своите ръце и също ликвидира остатъците от други възгледи, съществували в страната.

В същото време Хашаджи беше суров критик на саудитското участие във войната в Йемен. Гражданската война в страната избухна след местна версия на Арабската пролет, а Саудитска Арабия се присъединява към нея начело на арабска коалиция, бореща се с антиправителствени бунтовници от шиитския клан Хюсеин, подкрепяна от Иран. Войната, избухнала през 2015 г., взе хиляди цивилни и епидемия от холера избухна в страната в резултат на трудностите на войната. Това, което се случва в момента в Йемен, е най-голямата хуманитарна катастрофа днес.

Реклама

Коалицията, водена от Саудитска Арабия, която има поне мълчалива политическа подкрепа на САЩ, е изправена пред критика не само за безмилостните бомбардировки на често цивилни цели, но и за щедрото финансиране на местните джихадистки милиции. Те не само изострят и без това големия хаос в страната, но и създават оперативно пространство за терористи. Например от Ал Кайда.

Двоен метър?

Но да се върнем към Хашакджи. Въпреки силните подозрения, че става въпрос за държавно организирано убийство на критичен журналистически режим, поразително е колко тихо има досега на международната сцена във връзка с този случай. Точно в сравнение с международната реакция на атентата срещу Сергей Скрипал, който най-вероятно беше подкрепен от хора от руската разузнавателна служба. Не се отправя призив за експулсиране на дипломати или други видове санкции.

Със сигурност се появиха някои признаци на символична критика. Президентът Доналд Тръмп изрази загриженост и призова за задълбочено разследване. В същото време обаче той добавя с второ дъх, че доставките на американско оръжие за Саудитска Арабия ще продължат, тъй като тяхното спиране би "наранило ненужно американците".

Гневът на саудитските араби наистина боли. За последно се усети Канада, чийто външен министър разкритикува задържането на опозиционната активистка Самара Бадауи през лятото. Саудитският гражданин незабавно изгони канадския посланик в Рияд и спря всички търговски и инвестиционни проекти със страната. Никой от съюзниците на Канада не защитава Канада.

Независимо от това, след като западните държави действат принципно твърдо и в други моменти, в ситуация с подобни характеристики, те снизходително мълчат или реагират само символично, а десетки други семинари няма да ни помогнат в борбата с конспиративните теории. Конспираторите от всички страни, които наистина се справят добре с примери за двойни метри, винаги ще имат достатъчно прясна вода за своята мелница.

Следователно в наш интерес е Западът да реагира толкова ясно и сурово, колкото беше при аферата Скрипал, поради сериозното подозрение за наличие на държавни пръсти при изчезването - вероятно днес можем да говорим за убийството на журналиста Хашакджи .

За съжаление сегашното мълчание все още е доказателство, че принципът ни има своите граници.