Коко Шанел (първоначалното име Габриел) е родена на 19 август 1883 г. Тя е била средата на три сестри. Майка й имаше астма и почина на 33-годишна възраст. След смъртта й баща й настанил и трите сестри в сиропиталище. Тя също не танцуваше толкова добре. Тя не е обезсърчена и плаща за частни уроци по танци и пеене. Но всичките й усилия бяха напразни. Тя нямаше необходимите таланти за това. За разлика от тях приятелките харесваха шапките, които тя понякога правеше за забавление. Тя почувства, че е време за иновации: жените, които бе виждала в конни надбягвания, имаха, както тя самата каза, „огромни палачинки, дори паметници на страха.“ Тя реши да промени това и да установи простота.

шанел

В началото на 1909 г. тя започва да проектира и продава шапки в Париж, които заслепяват града. След успех с шапки, тя основава моден салон. Тя отново беше успешна. През 1921 г. пусна парфюм Chanel No. 5. Резултатът беше световният триумф на този парфюм. В началото на Втората световна война тя затвори салона си. От 1947 г. тя получава 2% брутна печалба от всичките си парфюми Chanel, продавани по целия свят. Така тя се превърна в една от най-богатите жени на планетата.

През 1953 г. тя отпразнува 70-ия си рожден ден. Живееше сама. Освен това на тази възраст тя постоянно губела приятели и познати, които постепенно умирали. Точно в края на живота си, на възраст, когато почти всички прекратяват активен живот, тя решава да отвори отново салона. Не за да си намери работа в напреднала възраст, а за да възстанови блясъка си отпреди войната и международното признание.

Какво я доведе до това? Защо го направи? Беше богата, дори не трябваше да мръдне пръст.

До смъртта си тя можеше да лежи в най-луксозните хотели в света и да прекарва вечерите си на рецепции. Дори не беше здрава. Цял живот е страдала от пристъпи на сънливост, които непрекъснато се влошават. Следователно той трябваше да бъде прикован към леглото. Защо изобщо е рискувала репутацията си? Ами ако колекцията й не е приета положително? Завръщането й наистина не започна добре. След месеци на подготовка, тя пуска колекцията си през 1954 г. Над две хиляди души напразно се опитват да стигнат до шоуто. Тя реши да покаже сто и тридесет модела. В него работят над седемдесет души: модели, шивачи, продавачки ... От гледна точка на френски и английски журналисти обаче това беше катастрофа. Роклите Chanel се появиха на почитателите на Dior като опит от 20-те или 30-те години на миналия век. Пресата беше жестока, презрителна и злонамерена.

Но няколко от нейните модели са придобити от американски купувачи на луксозни магазини на Пето авеню в Ню Йорк. Редакторът на Chanel, Бетина Балард, беше толкова очарована от колекцията на Chanel, че публикува три страници снимки в своето списание. Тя убеди американските търговци, твърдейки, че строгата простота на Chanel е подходяща за копиране и масово търговско разпространение. Ето как Шанел успя в Америка и това от своя страна привлече Европа и в крайна сметка бере плодове у дома.

Коко Шанел умира през 1971 г. на 87-годишна възраст. Нека повторим гореспоменатите въпроси: Защо изобщо е рискувала репутацията си? Ами ако колекциите й не са приети положително? Ами ако просто сте направили срам? Струваше си? Хората не знаят отговора на тези въпроси. И в началото Коко Шанел не би ги познала сама. Определена група хора просто знаят, че трябва да направят нещо. И други не могат да го разберат. Защо така? Защото тези, които не ги разбират, имат слаба вътрешна мотивация.

Какво кара хората да правят това, което правят отново и отново всеки ден? Какво ги кара да продължават да гонят нещо? И защо други хора по света не си вдигат дупетата за нищо? Как така някои хора превъзхождат другите? И как така някои превъзхождат, въпреки че имат лошо детство или имат здравословни проблеми или различна сексуална ориентация? Те имат някакъв двигател, който ги кара да съвпадат с останалите.

Мотивацията не се отнася само до парите

Много от нас свързват мотивацията с успех и пари. Силната мотивация обаче не винаги е свързана само с пари. Когато някой реши да свърже живота си с благотворителност, това също е вътрешна мотивация. По този начин успехът се измерва с нещо друго. Успехът в образованието е за това колко деца можете да подготвите за живота. В медицината става въпрос за това на колко хора помагате. Журналистиката е за това как можете да информирате вашата целева група. Някой събира марки, някой е рибар. Успешни сте, ако превъзхождате своята област.

Човекът по същество е мързеливо същество. Но защо някои се стремят към успех? Защо в крайна сметка само някои успяват? И защо някои изобщо не се опитват да успеят? За това е книгата на Иво Томан. Мотивацията отвън е като воня - след няколко часа тя ще бъде проветрена, в която авторът предлага нов, различен поглед върху мотивацията. Постепенно ще ви запознаем с най-интересните пасажи от тази книга. Любопитни ли сте Трябва да бъдете до!