истинската

Двете ми дъщери и аз създадохме толкова хубава традиция. Когато двамата си тръгнаха и се отдалечиха от нас, посещавахме всеки уикенд. Веднъж с единия, веднъж с другия и после с нас. Обядвахме и измислихме програма, която да забавлява нас и нашите хора.

Андрей, съпругът на по-малката дъщеря, предложи една неделя да гледаме филм за падането на Близнаците. Това беше интересен документален филм, той изрази много експерти и остави впечатление у зрителя, което ако всичко беше различно. Въпреки това, малко по-дълбоко, аз по никакъв начин не се справих с него, нито някой от нас.

Андрей, от друга страна, ни изтегли други документи от подобна бъчва по време на следващото посещение. Разбрахме се другите да го погледнат, но беше глупаво. В средата предложихме да го изключим. Андрей се обиди, за нас казват, че сме невежи. Естествено трябва да се интересуваме от това как работи светът, но той разбира, че не всеки има способността да носи силата на истината. Изходът му малко ме уплаши. Дойде ми като че ли някой му е измил мозъка.

По-късно разговарях с дъщеря ми за случващото се със съпруга й. Андрея заяви, че трябва да бъдем малко по-толерантни към него. В края на краищата много от нещата, които й казва по-късно, се оказаха верни.

Но Зат напълно загуби интереса си да разкрие истината. Той търсеше в Интернет и четеше различни статии, които ни препращаше и доставяше. Абонира се за списание, което се занимава с подобни теории, и дори се абонира за мен и съпруга ми. По-скоро бих изхвърлила всеки номер бързо, нямах нужда мъжът ми да започва с такива глупости.

Направих малко проучване в интернет и разбрах, че зет ми е станал конспиратор. Той също така бавно влияеше на дъщеря ми, която вървеше по неговите стъпки. Опитах се да разбера и двамата, но ставаше все по-трудно и по-трудно. За всеки от логичните аргументи на моя или на съпруга ми те имаха пет свои, които гарантирано ще бъдат правилните. Шекспир не беше Шекспир, американците никога не кацаха на Луната и ние бяхме принудени да слушаме други подобни възгледи при всяко посещение. Разбрах, че тяхното присъствие става малко неудобно за другите, особено ако сте били враг номер едно, когато не сте били съгласни с нещо.

Всичко стана още по-остро, когато отидохме при младите на барбекю. Съпругът имаше имен ден, вторият рожден ден. Искахме да съчетаем тържествата в едно и да прекараме приятна неделя в семеен кръг. Отначало всичко изглеждаше наред. Напитки охладени, заредени с месо, прекрасно настроение и прекрасно време. Само докато Андрей откри бели линии в небето, които бяха оставени от самолети. Никой не видя нищо лошо в това, понякога има повече самолети в небето, понякога по-малко. Андрей и дъщеря му обаче започнаха да носят нещата до дъното, дори и с остър коментар за това как неядците отново ни дразнят. Те отказаха да седят навън и ни принудиха да влезем вътре. Беше в настроение за барбекюто. Тъй като съпругът ми беше в малко настроение, той направи забележка на Андрей, че е луд. Може би не смята, че някой в ​​самолета притеснява хората и ако е така, не мисли ли, че би ударил себе си и семейството си?. Съпругът ми много спори с Андрей, но той ни разказа повече от сърце. Поведението му вече беше на ръба на здравия разум.

Той не говори с нас след този инцидент. Дори не бих искал това, но съжалявам, че дъщеря ни също не говори с нас. Отменихме посещенията при тях, всъщност те сами ни казаха, че вече не сме добре дошли с тях. Отиваме само при най-голямата от дъщерите, а те при нас. Съжалявам, страхувам се и се надявам дъщеря ми да го преодолее навреме. От друга страна, радвам се, че никой не налага накрая моето мнение да бъде единственото правилно и мога без угризения да обсъждам неделния обяд за науките, които пряко ни касаят, а не за трудностите на целия свят.

Знаете ли подобна история? Как бихте се държали в дадена ситуация? Споделете мнението си с други читатели в дискусията под статията.