• проф. MUDr. Mgr. Милош Йесенак, д-р, MBA., Dott.Ric., MHA във ваксинацията през погледа на учените
Текстът е подготвен и отговорен от проф. MUDr. Mgr. Д-р Милош Йесенак, MBA, алерголог, имунолог, Медицински факултет Йесений, Карлов университет в Мартин, Катедра за деца и юноши:
Ваксинацията е най-важното изобретение на имунологията. Съвременните ваксини също са разработени въз основа на добро разбиране на процесите, които протичат в имунната система след контакт с инфекция, но също и след ваксинация, и следователно са безопасни и ефективни. Освен това ваксините са един от най-стриктно наблюдаваните видове лекарства, не само по време на клинични изпитвания, но и след въвеждането на ваксината на практика. Подобно на други лекарства, ваксините и ваксинациите имат своите странични ефекти, но най-сериозните са изключително редки. По-голямата част от нежеланите събития след ваксинацията са леки и преходни.
Каква е връзката между ваксинацията и имунитета?
Ваксинацията е в началото на имунологията и все още се смята за най-голямото изобретение в тази съвременна област. Имунологията изследва събитията, които се случват след контакта на нашето тяло и неговата имунна система със стимули от външната среда. Именно от тази гледна точка знанията по имунология се използват активно при разработването на съвременни и безопасни ваксини.
Връзката между ваксинацията (и ваксината и нейните компоненти) и имунната система е сложна и зависи от няколко фактора. По този начин, от гледна точка на самата ваксина (разликата между жива ваксина, адювантна система или жива атенюирана ваксина), индивидът (неговата генетична информация, която определя и естеството на отговора след ваксинацията, може да повлияе някои редки странични ефекти). след ваксинация) и фактори на околната среда (които косвено или пряко засягат тялото и неговата имунна система и по този начин влияят върху отговора на ваксинацията).
На практика всички части на имунната система участват в развитието на отговора след ваксинация. В началото това е възпалителен отговор, който може да доведе до напр. до зачервяване и локална болка на мястото на ваксината или до повишаване на телесната температура след ваксинация. Това е активирането на имунната система и тези наблюдавани реакции са естествени и очаквани, дори могат да доведат до по-добър отговор и имунна защита. Впоследствие в играта влизат клетки от областта на специфичния (придобит) имунитет, които узряват и придобиват имунна памет. Това води до развитие на имунна защита след ваксинация с различна продължителност.
В зависимост от вида на ваксината, нейния състав, количеството ваксинен антиген, е необходимо да се спазват индивидуални графици за ваксинация, които ще осигурят ефективна защита след ваксинация за отделните възрастови категории.
В интернет може да се прочете, че едновременното прилагане на повече от една ваксина отслабва имунната система на малките деца и комбинираните ваксини нарушават нейното развитие и дори че ваксинацията причинява астма и алергии. Какво мислите за това от гледна точка на експерт?
Имунната система на детето е готова да знае всичко около нас по време на раждането и е оборудвана с всички клетки или други части, които има възрастният. В допълнение, имунната система на детето е наивна и неопитна и има огромен капацитет да учи и разпознава стимули от околната среда. Ето защо е важно да използвате това свойство на имунната система и да й помогнете да изгради ефективна имунна памет възможно най-скоро, напр. също чрез ваксинация.
След прилагане на ваксината, нейните части се разпознават само от малка група клетки на имунната система, които имат на повърхността си съответните рецептори за компонентите на ваксината. Детето има огромен и практически безброй различни рецептори на повърхността на своите имунни клетки, които могат да разпознават всички стимули и сигнали от детската среда. При активиране на тази малка част от клетките те узряват, делят се и пътуват до по-отдалечени части на тялото от мястото на приложение на ваксината, осигурявайки и постигайки системна имунна защита след ваксинация. От тази гледна точка може да се каже недвусмислено, че ваксините нямат способността да претоварват имунната система на детето; напротив, малкото дете има огромна способност да разпознава и да учи, включително имунната си система и клетките си.
Много проучвания ясно показват, че няма претоварване на имунната система след ваксинация, нито има отслабване на имунитета. Напротив, изгражда се ефективна имунна памет, която да предпазва детето от много смъртоносни и сериозни инфекции.
По отношение на алергиите отново има много проучвания, които показват, че ваксинацията не е отговорна за увеличаването на алергиите, които днес са най-често срещаната група болести на цивилизацията. И обратно, ваксинацията с множество ваксини може да има дългосрочен защитен ефект срещу развитието на някои форми на алергии и други подобни. В края на краищата ние използваме ваксинация при лечението и защитата на страдащите от алергии, които са изложени на тежък ход на няколко инфекциозни заболявания (напр. Грип при астматици). При някои деца може да настъпи временно влошаване след ваксинация, напр. прояви на екзема, свързани с активирането на имунитета.
Въпреки това, ваксинацията със сигурност не е отговорна за развитието на алергии при индивида. Алергичните реакции след ваксинация са редки, тежките реакции под формата на анафилаксия (най-тежката форма на системна алергична реакция) се проявяват с честота 1 на 1 000 000 дози, така че са изключително редки.
Като ваксини те действат върху имунната система на детето, която те предизвикват в организма?
Ваксинацията активира отделни части на имунната система, води до координация на имунните реакции и впоследствие до развитие на дългосрочна имунна памет. В случай на неживи ваксини се образуват специфични антитела в кръвта или лигавиците или в кожата, които от своя страна предпазват от инфекцията. Живите атенюирани ваксини имитират естествено заболяване, запазват имуногенността (привлекателност за имунната система), но нямат патогенност и следователно не могат да причинят болестта.
В случай на редки вродени тежки имунни нарушения, някои живи ваксини могат да бъдат рискови, но тези заболявания са изключително редки и децата обикновено имат симптоми, които им позволяват да диагностицират заболяването навреме и предотвратяват прилагането на живи ваксини.