от Мария Булакова · 6 април 2017 г.
Днес нося нещо от моя духовен ъгъл 😀
Има време в живота на всеки един от нас, когато вървим през пустинята. Но какво точно представлява пустинята? Наистина ли е място, което не ни носи никаква полза? Пустинята е само временно място. Това е само време, когато се лутаме по нашия жизнен път. Но това никога не е краят на нашето пътуване. Много пъти в живота питаме: „Защо?“, „Защо аз?“, „Защо трябваше да се случи?“ ... И все пак този период на „защо“ може да бъде от полза за нас. През времето, в което сме в пустинята, ние търсим Бог повече от всякога. Тук можем да се срещнем по уникален начин с Бога и безкрайната Му Любов. Идваме с празни ръце, не притежаваме нищо освен себе си и това, което носим в сърцата си. Това време постепенно се превръща от ужасяваща тишина във време, в което мълчанието започва да представлява мир и време, в което започваме да разчитаме на Бог. Само тогава и едва тогава ще започнем да изпитваме неописуем мир. През този период на пустинята никога не знаем какво може да ни привлече и да ни позволи да видим оазис. Точно както не знаем кой е в пустинята, не знаем и какво може да му допадне. Понякога това може да бъде обикновена усмивка, прегръдка, дума. И едва когато го видим сами, имаме възможността да разберем стойността на това, което никога не може да се купи и може да донесе истински мир и радост.
И както пустинята понякога може да представлява години, месеци, седмици от живота ни, тя може да представлява и част от деня. Това е като синусоида, където сме веднъж надолу и веднъж нагоре. Времето за търсене и питане по-късно ни позволява да виждаме нещата по различен начин. Не само тези, които са се случили, но и тези, в които имаме възможността да живеем в момента. Защото след преминаването на пустинята имаме възможността да изпитаме красотата на оазиса. И защо оазисът не е нашето постоянно място? Когато мисля така, вероятно това е така, защото в началото ние преживяваме тази красота с Бог. Осъзнаваме колко трудно място беше в пустинята и знаем, че намерихме истински покой само в Бог и като предадохме всичко в неговите ръце. Но след време, когато всички сме твърде добре, ще започнем да поемаме инициативата отново, ще започнем да разчитаме само на себе си и ще спрем да разчитаме на Бог. И тогава отново ще преживеем грехопадението, за да осъзнаем отново, че се нуждаем от Бог. Че имаме нужда от него всеки момент от живота си. И едно много добре известно твърдение свидетелства за това: "Ако Бог е на първо място, всичко останало е на правилното място."
Това мое мислене не е просто толкова многостранно мислене. Разбира се, вече съм прекосил много пустини, дори такива огромни. Но докато вървите през пустинята, която изпитвате по време на доброволческата си служба, вие още по-добре осъзнавате това, с което сте много запознати, но това, което трябва да запомните и овладеете отново. Доброволчеството не е само красота и усмивка. По време на доброволчеството има много кризи и изпитания, които често са много трудни. Всичко зависи от гледната точка, която гледаме на нещата. Понякога се казва, че месец март е месецът на голяма криза, но оцеляването на кризите е индивидуално за всеки.
В моя случай имах голяма криза през януари. Не знам дали това е резултат от страхотна зима, но със сигурност една от причините бяха връзките и храната. Защо споменах думата взаимоотношения? Защото това е един от първите препъни камъни, който може да постави всеки доброволец в огромна криза. И особено в друга държава. Различното мислене и ценности в други страни противоречат на ценностите на другия човек, така че доброволецът често среща неразбиране и понякога подигравки. А храната? В моя случай ми отне известно време. Свикването с напълно различна диета, която също е много смразяваща, е голямо предизвикателство. Повече от една вечер плаках, че съм гладен, защото не мога да ям нищо, и повече от една вечер се събуждах, когато ядях нещо, което не ми пасва. И когато всички си помислят, че трябва да свикнете и ви приготвят много пикантна паста, която е много пикантна дори за самите мексиканци, тогава вие „излитате“ в гърчове и със сълзи на очи от трапезарията, когато осъзнаят, че понякога някои неща наистина не могат да станат по-силни. От този ден нататък всички ми се подиграваха и пак ми предлагаха чили 😀 .
И когато се храним, има нещо кратко за нашата диета. Както споменах, диетата ни е доста пикантна, но малко съм свикнал. Разбира се, стига да не преживее пикантността. Тортили и боб се ядат за закуска, обяд и вечеря, както и малко храна, която имаме. Предимно ядем това, което ни дават нашите благодетели и някои ястия, които ни дават след гаранционния срок. Така че болките в корема тук са нещо обичайно. Така че това е кратко резюме на диетата.
И с наближаването на големите празници ви прикачвам едно малко пожелание;-).