sid ecar [vysl. сайткар], -у, 6. с. -е, аз. не. - мъж. r. двигател. ремарке за мотоциклет;
мотоциклет с ремарке
шид лъжец, -а, мн. не. -я човек. r. шило производител
седалка lisko, -a, -lisk, звезда. i sídlište, -ťa, -lišt střed.
1. място, държава, в която живее, живее, седалище: човешки s-á, оригинални s-á славяни;
археол. праисторически, палеолитен s-á;
2. комплекс от сгради, жилищни единици: работник s., Mining s.;
жилищен комплекс, звезда. i sídlištný príd. м.
седалка, -и, -иа нед. да има място, да живее някъде (особено за нацията, правителството, институцията, важните личности и т.н.): Могъщият принц Ctibor живееше на Ситна. (Хор.) Тогава военната полиция се установи тук. (Кралят.);
прен.: На лицето й се усмихваше усмивка (Солт.) Тя се усмихваше. Виждате ли, вие сте в голям град, където живее богатството (Кук.), Където живеят богати хора;
обратното. пребивавам, -и, -хе
-
1. заострен метален (в миналото и кост) инструмент за правене на дупки в коза при шиене: обущарство, седларство w.;
телефонно обаждане. е като (не) š. светъл, непостоянен, оживен, неспокоен;прен. израз за умно, живо, неспокойно дете (разведено и възрастно): то също е.
● Не криете шилото в чантата (удобство), истината не може да бъде скрита дълго време. Лъкът излезе от чантата и всичко излезе наяве;
2. крилати насекоми от семейство водни кончета;
зоол. Aeschna cyanea;šidielko, -a, -lok i šidielce, -a, -lec střed. zdrob. израз.
1. място, държава, където се намира, живее, селище (особено нация, правителство, институции, предприятия и др.): Праисторически, оригинални s-и славяни;
с. правителство, регион, област;2. пребиваване, обиталище (напр. Монарх): имение s., Zemianske s., Cárske s.;
седалище прилагателно: остаряло s-é град, в който е било кралското седалище, столицата
síd lo 2, -a, -del/-diel stred. нар. селище, примка: имения, изграждане на клапи (Тадж.);
две птици, уловени в имението (Добш.)