Нивото на постигнато средно образование в групата на учениците от социално слаби среди е значително по-ниско, отколкото при останалата част от населението

Една трета от децата от социално слаби среди завършват задължително обучение без основно образование

Качеството на живот на хората, които дори не са завършили основно образование (прогимназиално образование) е значително намалено. Тези хора трудно намират работа и често не могат да излязат от порочния кръг на бедността. Те страдат от най-високия процент на безработица. Докато в популацията на лица с непълно средно образование почти всеки втори е безработен (45%), в популацията на лица с завършено по-ниско средно образование това е всяко трето лице (31%). 1 Непълното начално образование е основна бариера пред придобиването на квалификация и затруднява прехода от основно към средно училище. Учениците, завършили задължително посещение на училище (по-нататък PŠD) преди 9-та година на основното училище, имат по-малък шанс да участват в средно образование.

Въпросът за непълното начално образование засяга голяма част от учениците от социално слаби среди (по-нататък ОСП). По този начин през учебната 2017/18 година PŠD завърши една трета от децата в системата за помощ при материални нужди 2 и повече от една трета от децата от средата на MRC. 3 Данните на Световната банка също показват, че голяма част от ромите в групата на младите хора с основно образование. През 2011 г. дори 20% от ромите на възраст между 17 и 23 години, които са живели в Словакия, не са достигнали прогимназиално образование. 4

Учениците от социално слаби среди са по-склонни да посещават средни училища за ученици с умствени увреждания

В сравнение с други ученици от средното училище, социално слабите ученици, които продължават обучението си след напускане на началното училище, посещават училище и професионални училища за ученици с умствени увреждания в много по-голяма степен. Тъй като тази диагноза често се приписва главно на ромски деца от изключени населени места, такъв образователен път се прилага за много роми от изключени населени места. Както показва Графика G_4.4.5.1, в средните училища, предназначени за младежи с умствени увреждания, през учебната 2017/18 година почти 13% от учениците от MRC не са били в системата на материалните потребности и по-малко от 19% от учениците от MRC бяха от семейства, на които се предоставя тази помощ. В групата ученици, които нямат тези характеристики, малко над 1% са учили в този тип училище.

Тези факти причиняват значителни разлики в преразпределението на учениците от гимназията между типовете училища според тяхното социално положение. Интересно е да се разгледа противоположната страна на графиката, която илюстрира дела на учениците в гимназиите. През учебната 2017/18 година почти една трета от учениците в средните училища, които са извън системата за получаване на материални нужди и не идват от маргинализирани ромски общности, учили се в този тип училище. Напротив, в групата на гимназистите от средата на MRC, които са в системата PHN, по-малко от 1%. 5 Това разпределение на учениците в различните типове училища също предполага, че младите хора, живеещи в социално слаби среди, завършват средно образование, а не своите по-добре заможни връстници. 6 Според данни на ПРООН и Световната банка през 2011 г. населението на възраст от 18 до 22 години е до 95% роми, които вече не са били ангажирани в образованието и не са постигнали повече от средното професионално образование със свидетелство за чиракуване, в сравнение с 60 % околна среда. 7

Графика G_4.4.5.1 Разпределение на учениците от средните училища по видове училища по социална ситуация през учебната 2017/18 година

това
8

Повече от половината от студентите във факултетите са от социално слаби среди

Ромските ученици напускат средното образование по-често преждевременно, отколкото не-ромите

Ранното напускане на училище е свързано с бедността. Тъй като бедността до голяма степен засяга ромското население, интересно е да се видят разликите в процента на преждевременното напускане на училище между тях и мнозинството.

Учениците, които идват от ОСП, често влизат в 1-ва година на началното училище по-възрастни от други първокурсници, повтарят годината по-често, а някои дори повече от веднъж. Логичната последица от тези факти е по-висок риск от преждевременно напускане на училище. Този проблем засяга главно ромското население в Словакия, което живее в условия на социално изключване. През 2015 г. почти 60% от ромите на възраст 18-24 години са завършили преждевременно образованието и обучението си, като само 7% от общото население. 15

Ромите често напускат образованието след завършване на задължителното училище. Според изследване на Агенцията на Европейския съюз за основните права, до две трети от анкетираните роми са напуснали образователната система преди 16-годишна възраст преди 16-годишна възраст. В случая със Словакия това са 59% от ромите за разлика от 11% от не-ромите от непосредственото им обкръжение. В резултат на това поне висше средно образование (общо или професионално) беше постигнато от значително по-малък дял от ромите, отколкото от не-ромите 16 (G_4.4.5.2).

Графика G_4.4.5.2: Сравнение на роми и не-роми в Словакия по показатели, свързани с преждевременното напускане на училище

17

Почти една трета от ромите отпадат от училище след завършване на задължителното училище, като твърдят, че образованието им е достатъчно

Повечето средни училища се чувстват готови да работят със социално слаби ученици.

Една от възможните причини за преждевременно напускане на училище за социално слаби среди също може да бъде климатът в училищата и тяхната неподготвеност да отговорят на специфичните образователни потребности на тази група ученици. С други думи, учениците могат да пропуснат уроци или определено да напуснат училище, защото не се чувстват комфортно там. Намеренията на това предположение са интересен поглед върху това дали средните училища се чувстват готови да работят с тази целева група. Според резултатите от анкетно проучване това има смисъл. Почти половината (47,6%) от 1 098 анкетирани учители, директори, асистенти, педагогически съветници, майстори на професионалното обучение и служители на професионални средни училища са избрали отговора с пълно съгласие и повече от 40% са по-скоро съгласни по отношение на твърдението Училище, в което Работя, готов съм да обучавам деца от социално слаби среди. Малко по-малка група от анкетираните се съгласи с твърдението, което се отнася до готовността на училището да работи с деца от различни националности или етническа принадлежност. Дори и в този случай обаче надделя вярата в овладяването на тази задача (Графика G_4.4.5.3).

Определени съмнения относно готовността на средните училища за работа с ученици от ОСП пораждат резултатите от въпросника в отговор на въпроса Коя форма на обучение е най-подходяща за ученици без знания, респ. с ограничени познания на езика на обучение? Тъй като много ученици със СОП използват майчин език, различен от словашки, готовността на училището се отнася и до способността на персонала му да работи с такива деца. Отговорите в проучването „Въпросник по тази причина“ обаче предполагат, че средните училища може да не са напълно подготвени за тази роля. Една четвърт от анкетираните смятат, че най-подходящата форма на обучение за деца с друг език е специален клас в редовно училище. Почти една трета не успяха да коментират този въпрос. Обучението в редовни класове с осигурена подкрепа се възприема като най-добрия начин само от 28% от педагогическите и професионалните служители на средните училища.

Графика G_4.4.5.3: Мнения на респондентите от средните училища за готовността на тяхното училище за обучение на ученици от социално слаби среди и деца от различни националности и етнически групи