допълващата

Какво е хомеопатия

Хомеопатията е цялостна система от алтернативна медицина със собствената си теория за причините за болестите и как да ги лекуваме. Въпреки че основният принцип на хомеопатията - подобно се третира по подобен начин - формулиран през 5 век пр. н. е. от Хипократ, а през 16 век с него се занимава и известният лекар и алхимик Парацелз, тъй като сложна система от медицина възниква през 19 век. Корените на хомеопатията са европейски, Въпреки това, той спечели голям брой поддръжници сравнително бързо от създаването си и сега се използва по целия свят.

Основателят на хомеопатията е германският лекар Кристиан Фридрих Самуел Ханеман (1755 - 1843), който живее и работи в Германия и последните години от живота си във Франция в Париж. Принципи на хомеопатията извлечени от дългогодишен практически опит и наблюдения в лечението на пациенти. Той ги обобщи в основната си работа "Органон на лечебното изкуство" издаден през 1810 г. в Лайпциг.

Основните принципи на хомеопатията са:

1. Принципът на сходството

Основната теза на хомеопатията е "Similia similibus curantur", Т. j. подобно лечение подобно.

Това означава, че лекарството, което може да излекува пациент, е вещество, което би причинило на здравия човек да има същите симптоми като пациента, за когото се търси лекарството.

2. Принцип на минимална доза и потенциране

Принципът на хомеопатията е прилагайте възможно най-ниската доза от лекарството. Ефективността на хомеопатичните лекарства се повишава чрез разреждането и разклащането им, т.нар. потенциране.

3. Принципът на съвкупност от симптоми

Принципът, че само тоталитаризмът, т.е. обобщение, на всички съответни симптоми води до избора на правилното хомеопатично лекарство.

От началото на хомеопатията до наши дни допринасят много важни хомеопати, много от които са били респ. са лекари, за по-нататъшното му развитие. От една страна, чрез теоретични изследвания и емпирично внедряване в практиката на нови методи, използвани за определяне на правилното хомеопатично лекарство, както и чрез описание и тестване на други нови хомеопатични лекарства, от които около 4000.

Диагностика в хомеопатията

В хомеопатията няма диагностика в смисъла, в който я познаваме в класическата биомедицина.

Хомеопат не споменава болест, но търся за всеки отделен пациент въз основа на съвкупността от откритите при него симптоми, т.нар. симилиум, по този начин, хомеопатично лекарство, обхващащо по своите характеристики точно тези симптоми на този конкретен пациент.

За да се съберат съответните симптоми хомеопатът провежда задълбочен разговор с пациента, при което той открива физическите затруднения на пациента, обстоятелствата, които са причинили тези затруднения респ. те ги влошават или подобряват, както и цялостния начин на живот, диетата, психическия му опит, нивото на взаимоотношения с други хора и други подобни.

Болестите, които биомедицината идентифицира със специфични диагнози, като грип или високо кръвно налягане, се изпитват и усещат по различен начин от всеки пациент, развиват се при различни обстоятелства и всеки реагира по различен начин. И това е, което един хомеопат се интересува и води в търсенето на подходящо лекарство за пациент. За това пациентите често получават друго хомеопатично лекарство за подобни симптоми на заболяването. Следователно е толкова трудно да се изследва ефективността на хомеопатията чрез общи методи, използвани за оценка на ефекта от класическите алопатични лекарства.

Терапия в хомеопатията

Въз основа на интервю с пациента, хомеопатът има тенденция да оценява симптомите на пациента и след това търси хомеопатично лекарство, което съответства на тези симптоми с неговия образ. Освен избора на конкретно хомеопатично лекарство, също е важно избор на потентност, т. j. степен на неговото разреждане.

Основата за производството на хомеопатични лекарства са предимно вещества от минерален, растителен или животински произход. Хомеопатични лекарства съществуват в под формата на глобули, гранули, капки, тинктури, мехлеми, сиропи, някои също под формата на супозитории или спрейове.

Методът и честотата на използване на лекарството се определят от хомеопата във всеки отделен случай.

Употреба, странични ефекти и противопоказания

Хомеопатичното самолечение е възможно и при често срещани, несериозни остри заболявания. Ако обаче състоянието не се подобри в рамките на два дни, е необходимо да посетите опитен хомеопат или лекар. Опитен хомеопат или лекар винаги трябва да се търси при по-тежки остри заболявания, както и при хронични заболявания.

Страничните ефекти и страничните ефекти от хомеопатичното лечение не са чести. Необходимо е обаче да се спомене възможността за т.нар първоначално влошаване, което е състояние, при което след прилагане на подходяща хомеопатия състоянието на пациента може да се влоши за кратко време, респ. за кратък преходен период той може да развие някои от болестите, които е преодолял в миналото. Тези симптоми обаче изчезват в рамките на няколко часа, максимум няколко дни. Възможността за първоначално влошаване трябва да се разглежда като риск, особено при възрастни хора или по друг начин.

Хомеопатичните лекарства могат да се използват и при пациенти с диабет. Те също могат без риск да се комбинира с всички класически конвенционални лекарства.

Позицията на хомеопатията в Словакия

В Словакия няма законодателна норма, регулираща дейността на хомеопатите. Следователно всеки може да претендира, че е хомеопат. Поради това пациентската организация Friends of KAM препоръчва на пациентите да се информират за обучението на конкретен хомеопат. Считаме поне три години дистанционно обучение в тази област за сериозно.

Образование по хомеопатия

Понастоящем няма международни стандарти за обучение по хомеопатия. Съществува обаче технически стандарт STN EN 16872 „Услуги, предоставяни от лекари с допълнителна квалификация по хомеопатия“. (В Чешката република той е приет като технически стандарт ČSN EN 16872.) Той определя минималните изисквания за лекари с допълнителна квалификация в областта на хомеопатията и услугите, предоставяни от тях. Хомеопатичната образователна програма трябва да включва поне 350 часа самостоятелно обучение през целия живот под формата на тригодишно дистанционно обучение.

Що се отнася до немедицинските хомеопати, обучението им трябва да е в съответствие с препоръките на Европейския централен съвет за ECCH хомеопати и включват медицински минимум.

В Словакия той предоставя образование за лекари, особено в областта на хомеопатията Словашко медицинско хомеопатично дружество.

Съществува от 1990г Словашка академия за класическа хомеопатия, което осигурява четиригодишно обучение както за лекари, така и за не-лекари.

По-кратките курсове по хомеопатия са подходящи за разширяване на информацията за лична или домашна употреба при неусложнени прости здравни проблеми.

Професионални и пациентски организации

В Европа основните професионални хомеопатични организации са - Европейска комисия по хомеопатия асоцииране на професионални организации на лекари хомеопати и Европейски централен съвет на хомеопатите, чиито членове са професионални организации, свързващи хомеопати с нелекари.

В Словакия хомеопатите са свързани главно с две професионални организации:

Това е голяма пациентска организация, работеща в Европа Европейска федерация на асоциациите на хомеопатичните пациенти - EFHPA.

Гражданско сдружение Приятели КЪДЕ е организация на пациентите, което също обединява пациенти, които подкрепят използването на хомеопатия.

Препратки

Търсене

Последни статии

Контакт

Адрес
Приятели на KAM o.z.
Fraňa Mojtu 40
Нитра, 949 01

IČO: 52372189

IBAN: SK25 8330 0000 0021 0164 4517

SWIFT/BIC: FIOZSKBAXXX

Електронна поща
[email protected]

Търсене

За този сайт

Уебсайт, посветен на подкрепата на комплементарната и алтернативната медицина в Словакия.

Свързани сайтове

Какво правим

Нашата цел е да представляваме интересите на пациентите, които използват или се интересуват от използването на допълващи и алтернативни методи на лечение.

Продължавайки да разглеждате този уебсайт, вие се съгласявате с използването на бисквитки. повече информация Приемете