Общ преглед Хемангиоми са доброкачествени тумори на кръвоносни съдове, които могат да се появят в различни форми. Разграничаваме повечето единични капилярни хемангиоми и хемангиоматози, при които има няколко

14 април 2004 г. в 21:33 ч. Primar.sme.sk

Общ преглед

капилярни хемангиоми
Хемангиомите са доброкачествени тумори на кръвоносните съдове, които могат да се появят в различни форми. Разграничаваме повечето единични капилярни хемангиоми и хемангиоматози, при които множество хемангиоми се появяват едновременно. Хемангиоми могат да възникнат навсякъде, където има кръвоносни съдове. Те обикновено се появяват на кожата или лигавиците като синкаво до червеникаво оцветяване. Хемангиомите на вътрешните органи са предимно случайни находки. Хемангиомите обикновено не причиняват никакви проблеми, с изключение на козметичните разстройства. В повечето случаи не се прилага терапия, тъй като хемангиомите са склонни към спонтанна атрофия. Изключение правят хемангиомите, които променят размера си за относително бързо време. Такива промени на лицето (носа, устните или клепача) или в областта на гениталиите (малки устни на пубиса, клитора) трябва да бъдат лекувани за кратко време като спешен случай. Във всеки случай винаги трябва да се потърси специалист за видимо увеличение.

Определение/Обща информация

Хемангиомите са доброкачествени тумори на кръвоносните съдове. Мястото на произход е ендотелът, еднослоен клетъчен слой, който подрежда всички кръвоносни съдове до най-малките клони, капилярите. Следователно, навсякъде, където има кръвоносни съдове, хемангиоми, напр. в кожата, във вътрешните органи, но също и в костите. Могат да се разграничат две форми на хемангиоми: капилярен хемангиом и кавернозен хемангиом. Освен това има специални форми, като напр интрамускулен хемангиом или хемангиом, съхраняван в мускулите. Твърди се, че хемангиоматозата се появява, когато има множество хемангиоми.

Впоследствие са описани накратко отделните форми на хемангиоми:

Капилярните хемангиоми се състоят от капиляри с тесен лумен, т.е.капиляри с много малък вътрешен диаметър. Те се срещат главно в кожата или лигавиците. Приблизително половината от всички капилярни хемангиоми са разположени в областта на главата и шията. Тъй като те са богати на кръвоносни съдове, те са червени на цвят и могат да бъдат с няколко милиметра, както и с размер няколко сантиметра.

Кавернозен хемангиом

Под каверна имаме предвид образуването на кухина. Кавернозните хемангиоми се състоят от широки съдови пространства. Обикновено са със синкав до червеникав цвят и се намират главно в кожата на лицето и торса. На латински тези кавернозни хемангиоми след това се наричат ​​и naevus flammeus респ. разговорно като "огън", въпреки че naevus flammeus е, по-точно, разширено разширение на капилярите, а не тумор. Хемангиомите обаче могат да се появят и в различни органи, като напр. в черния дроб, бъбреците, мозъка, далака или белите дробове. Те често се появяват в първите дни или седмици от живота. Те обикновено изчезват до 5-годишна възраст.

Хемангиоматоза

Ако се появят няколко хемангиома едновременно, това е хемангиоматоза. Тези хемангиоми вероятно се дължат на ембрионална аномалия в развитието и заедно с други аномалии са част от системното заболяване. Такива редки заболявания включват например:

  • Неврокутанна ангиоматоза, характеризираща се с хемангиоми на меките мозъчни обвивки и лице, както и със съществуващи очни промени, напр. глаукома
  • Синдром на Hippel-Lindau с типични хемангиоми на ретината и мозъка и евентуално кистозни промени във вътрешните органи, напр. бъбреци, бели дробове или черен дроб.
  • Синдром на Klippel-Trenaunay с няколко хемангиома предимно на един крайник, т.е. на ръцете или краката, свързан с гигантизъм в засегнатата част.

Причини

Причините за хемангиомите не са изяснени. Генетичните фактори обаче изглеждат по-важни тук, особено при генерализираните хемангиоми.

Честота

Хемангиомите са най-честите доброкачествени тумори при кърмачета и ранна детска възраст. Смята се, че такава промяна съществува прибл. 3% от всички новородени. От всички хемангиоми има приблизително 30 процента преди раждането. Останалите се развиват през първите четири седмици от живота.

Симптоми

Хемангиомите обикновено не причиняват никакви проблеми.

Диагноза

Диагнозата на кожни хемангиоми може да бъде направена въз основа на типично обобщение на симптомите. Хемангиомите във вътрешните органи привличат вниманието най-вече случайно по време на прегледи, които се извършват по други причини. По този начин чернодробните хемангиоми са често срещана случайна находка при ултразвук или компютърна томография (КТ) на корема.

Терапия

Лечението на хемангиоми обикновено не е необходимо. Изключение обаче са хемангиомите в областта на лицето и гениталиите, които трябва да се третират като спешна ситуация при голямо увеличение. Кавернозните кожни хемангиоми са склонни да изчезват спонтанно до 5-тата година от живота. Ако това не се случи, респ. ако хемангиомите представляват психологическа тежест за пациента, те могат да бъдат отстранени напр. с помощта на лазер. Друга възможност предлага криотерапията, т.е. използването на студ за терапевтични цели. Трябва обаче да се има предвид, че лечението със замразяване е наистина болезнено и почти винаги води до трайни белези. Ето защо, ако е възможно, винаги се предпочита лазерна терапия. Трябва да се откажем от операцията по-рано. Лъчевата терапия се отхвърля.

Прогноза

Хемангиомите са склонни да изчезват спонтанно.

Профилактика

Развитието на хемангиоми все още не може да бъде предотвратено.