Той говори открито за неделя Nový Čas за това какво е преживял в нея, както си спомня в началото по словашката телевизия, за снимките, но и за това как възприема днешния свят, култа към младостта и живота в Словакия.
Не можете да се оплачете от липсата на работа, защото все още сте в търсенето в арт индустрията. Как прекарваш свободното си време?
Чета, отпускам се, гледам телевизия, играя с внуците си. Така че прекарвам свободно време.
Това, което обичате да гледате по телевизията?
Обичам да гледам спортове като футбол и голф, а любимата ми програма е Съдебната зала.
Словашката телевизия празнува 60-годишнината от старта на своето излъчване. По това време бяхте на 16 години. Както си спомняте, това беше събитие, за което се говори навсякъде?
Това не означаваше нищо, защото почти никой нямаше телевизор. Те бяха добавени по-късно. Съседите ни също имаха телевизор в жилищната ни сграда, а след това вечерта той отиде при тях да гледа телевизия цялата къща. (Смях) Може би са съжалявали по-късно. Притежаването на телевизор по това време беше нещо изключително, не както днес, когато е част от оборудването на домакинствата и хотелските стаи. По това време дори не осъзнавахме, че се е появило нещо като телевизия. Отне й няколко години, за да се утвърди и утвърди.
Така че не беше като в старите филми, че тълпа ентусиасти се тълпяха и гледаха предаването, преди да интерпретират телевизионния бизнес.?
Очевидно имаше такава в интерпретацията и хората ходеха да гледат телевизия, особено когато имаше спортни предавания.
Когато Словашката телевизия започна да излъчва през 1956 г., имаше само 500 телевизии в цяла Словакия. Това не беше евтино спасение през петдесетте и шейсетте години. Винаги сте го купували?
Имах първия си телевизор, когато бях на 25 години. Преди ходех на телевизия с Джул Сатински. Имаха телевизор вкъщи.
Програма от онези времена е останала в паметта ви?
Нищо освен, че телевизорите са имали малки екрани, така че когато сте седнали далеч, сте виждали малко от излъчването. Изображението беше с лошо качество, все още прекъснато от неизправности.
По това време нямахте представа, че и вие ще се появите на екрана веднъж.
Още преди да се присъединя към Академията за сценични изкуства в Прага като драматург, рецитирах стихотворение на Павел Хоров, Kysuce, с което спечелих Hviezdoslav Kubín. Можеше да е някъде през есента на 1957 г. и да се излъчва на живо от телевизионно студио в Камзик. Бях на седемнадесет години и може би 500 души го видяха по телевизията. (Смях)
Как си спомняте периода в телевизията, когато сте започнали да работите в нея?
Започнах да работя там през 1964 г. Телевизията вече работеше, вече имаше повече телевизионни зрители и вече означаваше повече, когато човек се появи в нея. Още тогава, а това е традиция у нас, развлекателните програми бяха проблем, особено новогодишната нощ. Някак беше невъзможно да се твори по такъв начин, че всички да са доволни. Препъни камъкът беше, че целогодишната работа на телевизията се оценяваше от висши политически органи, както и от зрители, в зависимост от успеха на новогодишната телевизионна програма. Обикновено не се получаваше, така че на първия януари започна да се подготвя нова новогодишна програма, която не се получи отново в края на годината. Някак не се получи. (Смях)