Горските общности в Национален парк Татра се състоят от местообитания с европейско значение и местообитания с национално значение. От местообитанията с европейско значение са представени предимно следните местообитания: Косодревина, борови смърчови гори, високобилни смърчови гори Смрековцово-крайни гори, торфено-смърчови гори, планински елшови заливни гори. От местообитанията с национално значение, местообитанието на горите от ела и смърч е най-представено.

местообитания

Косодревина (Kr10/4070 *)

Рододендронните насаждения образуват отделен висок вегетационен етап с ширина около 200 m. и безпроблемно следват горната граница на смърчовата гора. На територията на ТАНАП кипарисовите насаждения заемат около 9 630 ха. Геоложките подпочви се състоят предимно от гранит и гнайс, в Белянските Татри това са карбонатни скали, където насажденията са по-богати на флористика. Почвите са плитки с признаци на подзолизация, хумификацията тук е забавена. В рододендроните стои спорадично има закърнели дървета като напр. Норвежки смърч, бор, бор, птичи трилистник или широколистен смърч. Тревистият слой е беден, преобладаващата представителност е обикновена червена боровинка, боровинка, горска коса, алпийски зърнастец, ореховка и други. На горната си граница рододендронът естествено се разпада и преминава под формата на острови до етапа на алпийските полюси и развалини. Местообитанието изпълнява важна антилавинна и антиерозионна функция.

Боровинки смърчови гори (Ls9.1/9410)

Биотопът представлява климатично обусловени смърчове в най-високите планински места (горна горска граница) с абсолютно преобладаване на смърч и често примес на смърч. Те образуват отделен 7-ми етап от горската растителност. Подизолирани почви са се развили върху бедните от минерали силикатни подпочви, където в горната част се натрупва суров хумус. Билковият синтез е беден на видове, доминиран от олиготрофни и ацидофилни видове като напр. боровинка, червена боровинка, мъжка папрат, космат охлюв, горска коса, алпийски зърнастец, обикновен кислород и други. Значението и значението на насажденията се крие главно във функцията за управление на водите и почвата.

Високо смърчови смърчови гори (Ls9.2/9410)

Това са планински зонални смърчови гори, които се срещат в по-влажни и трофично по-благоприятни местообитания, отколкото борови смърчови гори. Срещат се върху варовици, мелафири и рядко върху кристални скали. Преобладаващият дървесен вид е смърчът и обикновено се използва планински клен. Билковият слой се състои главно от нитрофилни видове с висок растеж, като напр. скумрия чесън, алпийска папрат, женска папрат, чесън папрат, австрийска дива коза и други.

Смърчово-лимбови гори (Ls9.4/9420)

Биотопът в Национален парк Татра обхваща площ от само около 400 ха. В Татрите лимба и смърч не образуват отделен вегетационен етап, какъвто е случаят например в Алпите. Тези дървесни растения участват в различна степен в изграждането на смърчове с подраст на рододендрон в зоната между 1400 и 1900 m надморска височина. м. с ширина от 40 до 120 метра. Най-типичните са насаждения с лимба и смърч, разработени върху много здрав камък, за да блокират развалини или склонове с минимален слой почва, които често са изложени на значителни климатични крайности (особено вятър). В храсталаците редовно се срещат боровинки, червена боровинка, кълвач, кълвач, черна краста, пухкава коса и други.

Торфено-смърчови гори (Ls7.3/91D0 *)

Торфено-смърчовите гори се срещат върху кисели недра във влажни и студени планински места със значително остъклени почви. Местообитанието се среща на равен или леко полегат терен с високо ниво на подпочвени води, които текат само бавно на височини от 700 до 1100 m над морското равнище. м. На повърхността се натрупва суров хумус с признаци на торф. В дървесния състав преобладава смърчът, който най-добре издържа на условията на студени агломерирани почви. Трибуните са неправилни до рядко засегнати, дърветата често са къси. На сухи места могат да се намерят бяла ела, трилистник на птичи крак, докато на по-влажни места с намален смърчов покрив се приближават аспенска топола, сива елша, филцова бреза и върби В тревистия слой на местообитанието освен смърчови горски видове има и влаголюбиви видове, които понасят леки, влажни и негазирани кисели почви. Доминиращи видове са напр. хвощ, космат охлюв, торфени блата, блатни пеперуди, бряст, мента, различни видове острици и други.

Горски елхови заливни гори (Ls1.4/91E0 *)

Местообитанието се характеризира с насаждения от сива елша с примес на смърч или други дървесни растения. Среща се главно по бреговете на планински потоци в студени долини. Типична е многоетажната структура, храстовият под е доминиран от подмладени индивиди от елша. В тревистия слой се прилагат видове, понасящи постоянно или временно навлажняване. Биотопът е представен в планинския етап до височина 1200 м над морското равнище. м. От билковите видове изобилстват косматите дългоноси, блатото блато, козата гостоприемник, окосмена шия, блатото блато и други.

Елови и смърчови гори (Ls8)

Еловите и елово-смърчовите гори са относително широко разпространени в Националния парк Татри. Той има широк спектър от поява, срещащ се от 300 до 1300 м надморска височина. м. Местообитанието се състои от горски смеси от ела, най-често със смърч. В тревистия подлес преобладават олиготрофни и ацидофилни видове с нисък ръст и папрати. Поради климатични причини букът отсъства на трибуните.