В началото във всички световни медии имаше заглавия, че Израел стреля по „мирно протестиращи палестинци“ на границата с Газа. Кулминацията настъпва на 14 май, 70 дни след основаването на съвременната държава Израел. След този ден световните медии съобщиха, че заплашителни 62 души са загинали от палестинска страна. Едно от заглавията дори посочва, че сред жертвите е и едно от осеммесечните деца. Силно кафе - за всеки цивилизован и обичащ живота човек. „Праведният гняв“ на света завърши.
По това време само Израел и Съединените щати официално възложиха отговорността за тези жертви на плещите на терористичното движение Хамас. Тоест движението, което изцяло контролира ивицата Газа от изборите през 2006 г. Изгони и членовете на "умерения" Фатах. Именно това е територията, която Израел буквално освободи в едностранна концесия през 2005 г., за да даде на Палестинската власт пространство да реализира декларираното си намерение за изграждане на т.нар. Палестинска държава. Днешните граници с Газа копират граничната линия пред т.нар Шестдневната война от 1967 г. Граница, която не се поставя под съмнение от повечето критици на Израел.
Насилието, по време на което беше съборена оградата на границата с Израел, беше описано от Хамас като „Великият марш за завръщане“. Едва след умиротворяването им, на 17 май, официалният представител на Хамас Салах Ал-Бардаули открито призна пред медиите, че 50 от 62-те жертви са членове на Хамас. И в края на миналата седмица, по-точно на 24 май, някои медии съобщиха, че Хамас тихомълком е извадил осеммесечно дете от списъка на жертвите. Причината за смъртта на детето не е сълзотворен газ, а сериозното му здравословно състояние. Само няколко медии обаче са съобщили за това. Кой го интересува обаче?
Никой цивилизован човек не може да облекчи нито един изчезнал живот. Но с течение на времето самият Хамас разкри кой организира трагедията на границата с Газа. Вместо институциите за самоуправление и инфраструктура, които биха осигурили нормалния живот на хората в Газа, Хамас открито изгражда пълнокръвен авторитарен военен режим с единствената цел да застраши колкото е възможно повече Израел или поне да направи цивилни в южната част на еврейската държава неудобно. Изстрелването на все по-модерни ракети от Газа (дори насочени към детските градини в наши дни) започва да бъде рутина, към която израелците, за съжаление, трябва да свикнат и все още да живеят „нормално“. Например жителите на град Сдерот можеха дълго време да говорят колко често са принудени да избягат на сигурно място в рамките на няколко секунди.
Всеки трезвен човек, дори без да знае контекста, трябва да си зададе въпроса: какво търси осеммесечното дете в хаоса на жестоката атака на Хамас върху оградата, облицоваща границата с Израел. И не беше единственият. Какво може да бъде още доказателство, че лидерите на Хамас страхливо използват децата като живи щитове? Това е истинската същност на Хамас. Онези, които познават кратката история около Газа, може отново да си зададат въпроса: защо Хамас насочва своите "протести" (изгаряне на хиляди гуми, изпращане на горящи факли на житни полета преди прибирането на реколтата) само на страната на Израел? В крайна сметка, по същите причини, блокадата на Газа беше наложена от Египет, най-голямата арабска държава.
Следвоенното поколение светски ционисти приеха точно такава територия за своята държава, каквато им позволяваха няколко законни акта - Договорът на Сайкс Пикот 1916, Декларация Балфур 1917, Сан Ремо 1920, Общността на нациите 1922, ... и накрая ООН през ноември 1947 г. предложената територия, която трябваше да представлява новата държава от 14 май 1948 г., се състоеше само от три отделни торса, а освен това най-голямата част от един от тях беше пустинята Негев. Марк Твен описва територията на днешен Израел през втората половина на 19 век като пуста страна. За много динамични 70 години обаче израелският народ успя да оплоди страната и да изгради жизнена държава. Наред с други неща, той погълна значителна част от приблизително 800 000 еврейски бежанци от арабски страни (Мароко, Алжир, Ирак), където те неволно напуснаха земите си с кумулативна площ, няколко пъти по-голяма от днешния Израел. Повечето демократични избори бяха преждевременни и редовно проветряват политическата сцена на Израел, но институциите продължават да функционират. Например и бившият премиер, и президентът отидоха в затвора съответно за корупция и сексуален тормоз. Израел настоя за 12 Нобелови награди и името "Стартираща нация". Произведено в Израел е марка за високо качество.