Общ преглед Нарушенията на женската сексуалност - разговорно и често презрително наричани „фригидност“ - могат да се появят в различни области на сексуална активност (похот, възбуда, оргазъм, сексуална болка). Поне временно тези

нарушения

30. януари 2004 г. в 11:09 Primar.sme.sk

Общ преглед

Нарушенията на женската сексуалност - разговорно и често презрително наричани „фригидност“ - могат да се появят в различни области на сексуална активност (похот, възбуда, оргазъм, сексуална болка). Тези проблеми се появяват поне временно при голям брой жени. Говори се за различни причини; засегнатите често показват силен стрес в изпълнението и сексуално самочувствие. Тъй като (като причина или последица от сексуални разстройства) често има проблеми във връзката, партньорът също участва в терапията: В допълнение към предоставянето на информация, намаляване на страха и стреса от изпълнението, както и увеличаване на чувството на удоволствие е на преден план.

Главна информация

Нарушенията на женската сексуалност някога са били, но понякога все още, включени в термина "фригидност". Този термин се отнася до "емоционалната студенина" на жената, която се проявява в малко сексуално желание или удоволствие. Важно е да се разграничат тези сексуални дисфункции от разговорната и празната употреба на думата, при която жените се описват като фригидни, когато не отговарят на сексуалните изисквания на (потенциален) сексуален партньор. Като цяло е много трудно да се направи граница между „нормално“ и нарушено сексуално поведение, тъй като в тази област има големи индивидуални различия и културните норми играят важна роля тук.

Ограничения могат да възникнат на всеки етап от сексуалната активност: Недостатъчното сексуално желание се нарича нарушение на сексуалния апетит, а нарушенията на сексуалната възбуда включват нарушения на сексуалната възбуда и оргазмични нарушения. Освен това могат да се появят нарушения със сексуална болка.

Честота

Сексуалните дисфункции се появяват много често: приблизително 35% от жените съобщават, че не са имали желание за сексуална активност поне известно време. Приблизително 11% от жените развиват нарушения на сексуалната възбуда. Около 5% от жените съобщават, че никога не са преживели оргазъм, 20% от жените съобщават, че рядко имат оргазъм. Поне 8% от жените имат болка по време на полов акт.

Симптоматика

При нарушения на сексуалния апетит засегнатите жени съобщават, че нямат почти никакви или никакви сексуални фантазии или нужди. При това трябва да се има предвид, че може да съществува неправилно, напр. разбиране под влияние на медиите за това как изглежда „нормалната“ сексуална похот. Някои жени обаче имат нормална устойчивост на полов акт. Нарушенията на сексуалния апетит не изключват сексуална възбуда или удовлетворение, но означават, че сексуалната активност започва по-рядко.

При нарушения на сексуалната възбуда гениталният отговор не успява, т.е. заявявайки, че въпреки сексуалната стимулация се образува малко или никаква вагинална течност, така че половият акт често е болезнен. В допълнение към този физически симптом засегнатите жени се оплакват и от липса на субективно чувство на възбуда и апетит.

Нарушенията на оргазма могат да бъдат свързани с времето или субективното оцеляване на оргазма. След предишна фаза на сексуална възбуда, оргазмът настъпва у засегнатия човек много късно или изобщо не. Обсъжда се дали това явление изобщо има характер на разстройство. Това може да е и нормална вариация на женската сексуалност, тъй като засегнатите са напълно способни на нормална възбуда и изпитват сексуалната активност като задоволителна.

Има две форми на нарушения при разстройствата на сексуалната болка: Ако (въпреки нормалната фаза на възбуда) постоянната болка в гениталиите се повтаря по време на или след полов акт, се говори за диспареуния. При вагинизма се получава неволен спазъм на вагиналните мускули, което прави невъзможен полов акт или полов акт, поради това че е болезнен.

Предположения и причини

Все още няма ясна теория за появата на сексуални разстройства, но както психическите, така и физическите аспекти изглежда играят роля тук. Като основен проблем за засегнатите често може да се каже, че те често изпитват стрес от представянето или са твърде критично наблюдавани във връзка със сексуалността. Има различни причини за такива нагласи:

Родителските стойности могат да ограничат настоящото сексуално поведение. Ако напр. счита сексуалния акт за неморален поради стриктно възпитание, по-малко вероятно е сексуалността да се радва.

Проблеми в партньорството

За много засегнати жени има проблеми във връзката, които пречат на тяхната сексуалност. В същото време е възможно ежедневните кавги индиректно да ограничат удоволствието от полов акт или липсата на комуникация относно сексуалните нужди изключва задоволяването на сексуалността.

Ако сутрешната сексуална активност се преживява като обезпокоителна или унизителна, по-късното преживяване на сексуалността с удоволствие е трудно.

Недостатъчно познаване на собственото тяло, напр. поради липса на опит с мастурбация или недостатъчна информация за хода на полов акт, те могат да доведат до несигурности, които ограничават сексуалното поведение.

Болката по време на полов акт често се причинява от органични причини, напр. възпаление или белези. След менопаузата производството на вагинална течност при жените често е намалено.

Страхът от бременност или венерическа болест често пречи на задоволяването на сексуалността. Радостното преживяване на нечия сексуалност може да бъде нарушено и от социалния образ на жената, който й приписва пасивна роля.

Терапия

Терапията за сексуална дисфункция винаги трябва да се извършва в сътрудничество и с двамата партньори - основата за това е готовността и на двамата партньори да продължат да водят отношенията въпреки съществуващите проблеми и да работят заедно по трудности. Ако сексуалните разстройства се окажат проява на основните проблеми във връзката, хората с увреждания трябва да търсят двойна терапия, тъй като само лечението на сексуални затруднения би било по-малко успешно.

Основната цел на лечението е да увеличи сексуалното чувство на удоволствие и да намали чувството на страх и стрес. За тази цел е разработена многоетапна програма за лечение: Първо, от двойката се изисква да бъдат нежни помежду си, без да правят сексуални контакти. По този начин партньорите трябва последователно да поемат активна или пасивна роля, т.е. zn. веднъж нежност само за даване и след това докосване отново само за получаване; досега е разрешен генитален контакт. Предполага се, че има сексуална възбуда, но първоначално все още не е полов акт. По този начин хората с увреждания научават, че могат да обменят близост, без да се налага да правят секс. Те също така ще се научат да опознават по-добре тялото и нуждите на партньора. И накрая, хората с увреждания трябва да подхождат игриво към сексуалния контакт. По този начин жената може да докосне пениса на партньора си и да разбере с малки движения коя позиция смята за изключително страстна. В същото време е важно да се обясни на двойката, че полов акт може да се случи или не сега. Участниците имат право да изразяват собствените си желания по всяко време.

В допълнение към тази програма за лечение, при лечението на сексуална дисфункция трябва да се имат предвид и други аспекти:

  • За много двойки трябва да се проведе информационна фаза преди същинската терапия, при която терапевтът информира за сексуални разстройства, но също така и за „нормална“ сексуалност. Можете също да използвате видеоклипове, които показват различни сексуални техники. Като страничен ефект това означава, че хората с увреждания се научават да говорят за табу темата за секса и да формулират свои собствени идеи и желания. В същото време евентуални увеличени очаквания също могат да бъдат разкрити и обработени.
  • За много жени е важно да придобият съзнателен опит за покаяние. По този начин те имат по-добри познания за собственото си тяло и своите нужди, както и за възприемането и приемането на себе си като сексуално същество. Партньорът може да участва в саморазкаянието.
  • В случай на сексуално обусловена болка трябва да се лекуват съществуващи органични причини, така че в менопаузата, напр. прилага хормони, които увеличават производството на вагинална течност.