Тези растителни химикали (така наречените фитохимикали) се срещат главно в плодовете, зеленчуците, но също така са в цветя, зърнени култури, грудки и стъбла на растенията. След обработката те се намират и в плодови и зеленчукови сокове и напитки.
Те са дори във виното, особено в червените сортове. Полезните свойства на растителните продукти за човешкото здраве са известни отдавна. Интересът към изследванията на самите флавоноиди се засилва, особено след откриването на т.нар Френски парадокс - констатацията, че в средиземноморските региони на Франция, въпреки високата консумация на животински мазнини, има значително по-ниска смъртност от сърдечно-съдови заболявания в допълнение към честата и значителна консумация на червено вино. Флавоноидите в червеното вино са част от отговорността за този благоприятен ефект.
Химия
Днес са известни няколко хиляди различни вида флавоноиди, според някои източници има 4000, според други дори повече от 6000. Основата на тяхната химическа структура е т.нар. флавон или изофлавон, към който се подават различни други химически структури. В допълнение към флавоноидите, фитохимикалите и фитохимикалите също играят важна роля в защитата на човешкото здраве. полифеноли от нефлавоноиден тип. Най-известният от тях е ресвератролът, който се намира главно в ципите и зърната на различни плодове, като грозде, и е известен главно със своята антиоксидантна активност.
Механизъм на действие
Флавоноидите се класифицират като т.нар антиоксиданти, вещества, които предпазват клетките на нашето тяло от вредните свободни радикали. Свободните радикали са молекули, които съдържат нестабилен кислород и ако в тялото ни има твърде много, те могат да причинят непоправими щети на нашите клетки (като злокачествени заболявания). Флавоноидите са в състояние да се окисляват от свободните кислородни радикали, в резултат на което те получават по-голяма химическа стабилност. Научните изследвания показват, че консумацията на флавоноиди е изключително важна за хората и полезна за дългосрочното здраве. Изчисляването на техния полезен ефект е дълго. Редовният им прием подпомага имунитета ни, елиминира вредното въздействие на различни канцерогени и забавя растежа на злокачествените туморни клетки, има способността да предотвратява увреждането на клетъчната ДНК. Повечето изследвания потвърждават, че флавоноидите (например кверцетин) имат токсичен ефект върху раковите клетки, докато здравите клетки не са токсични при същите дози.
Количество консумирани флавоноиди
Количеството консумирани флавоноиди варира в различните държави. Няколко проучвания показват най-ниския среден прием във Финландия (2,6 mg/ден) и най-високия в Япония (68,2 mg/ден). Най-консумирани сред флавоноидите са кверцетините, източниците на които са предимно ябълки и лук. Ежедневният прием на флавоноиди е по-висок от приема на витамин Е и бета каротин. От друга страна, дневният прием на витамин С е приблизително 3 пъти по-висок от приема на флавоноиди. Действителният дневен прием на флавоноиди зависи не само от консумираното количество, но и от тяхното усвояване от тънките черва в кръвта. Флавоноидите, заедно с въглехидратите, често образуват комплекси в растенията, наречени гликозиди. Именно гликозидната форма на флавоноидите обикновено се характеризира със значително по-добра способност за усвояване от негликозидната форма, т.е. флавоноидите без въглехидратен компонент. Изключение правят катехините, които се абсорбират добре, въпреки че обикновено не се намират в гликозидна форма.
Клиничен ефект
Първият значим полезен ефект е антисклеротичният ефект на флавоноидите. Консумираните и усвоени флавоноиди елиминират негативния ефект на свободните кислородни радикали, като по този начин намаляват риска от атеросклероза и последваща коронарна болест на сърцето.
Вторият известен полезен ефект е противовъзпалителният ефект. Флавоноидите потискат възпалителния механизъм по няколко различни метаболитни пътища.
Третият положителен ефект е антитуморният ефект. Свободните кислородни радикали, които се образуват в процесите на оксидативен стрес, могат да увредят ДНК и последващото разделяне на увредените клетки може да излезе извън контрол и да доведе до мутации. Ако критичните гени (например така наречените онкогени) са повредени по този начин, мутациите могат да доведат до необратими клетъчни увреждания, в края на които има злокачествено заболяване. Флавоноидите са ефективни антиоксиданти, които могат да потискат рака по различни механизми и на различни нива. Много флавоноиди (напр. Физетин, апигенин, лутеолин) са мощни инхибитори на клетъчното делене. Флавоноидите също потискат неоваскуларизацията, което е важно например след наранявания и зарастване на рани. При рак възниква нерегулирана неоваскуларизация, която улеснява образуването и разпространението на метастазите.
Също толкова важен е антитромботичният ефект на флавоноидите. Различни флавоноиди играят важна антитромбоцитна и следователно антитромботична роля и механизмът на този ефект все още е предмет на интензивно проучване. Кверцетинът, мирицетинът и кемпферолът са сред флавоноидите с най-силен антитромботичен ефект.
Често се обсъжда антивирусният ефект на флавоноидите. Няколко проучвания са предоставили доказателства за способността на флавоноидите да потискат репликацията на вируса. Наблюдава се антиинфекциозен ефект, например при вируси на херпес симплекс, ротавируси, аденовируси и други респираторни вируси. През последните 20 години интензивно се проучва възможността за използване на флавоноиди за потискане на растежа на ХИВ вирусите. Изследванията на флавоноидите обаче далеч не са завършени.
Други полезни ефекти включват например антибактериални и антиалергични ефекти и дори имат благоприятен ефект срещу остеопороза и кариес.
Флавоноидни източници и съвети за практика
Най-богатите източници на флавоноиди са плодовете, зеленчуците и бобовите растения. Повечето флавоноиди се намират в соята и други бобови растения, ядки и растителни семена. От зеленчуци зеле, целина, магданоз, броколи, лук, чесън и праз. В плодовете преобладават цитрусовите плодове, ябълките и дребните плодове като ягоди, малини и боровинки. Той обаче е и в подправки, чай (особено зелен), кафе или червено вино.
Ежедневното пиене на неподсладен зелен чай (катехини) също може да представлява значителен прием на флавоноиди.
Основната предпоставка за получаване на всички необходими антиоксиданти е разнообразието на растителните храни. Едностранното облагодетелстване на един вид плодове или зеленчуци пред друг е по-скоро вредно, отколкото вредно.