medped

Семейната хиперхолестеролемия - едно от най-често срещаните автозомно доминиращи наследствени заболявания - се характеризира с повишен LDL холестерол, ускорена атеросклероза и преждевременна проява на сърдечно-съдови заболявания. Голям брой пациенти с това заболяване не знаят за своето увреждане и не се лекуват адекватно. Целта на проекта MedPed FH е активно търсене на пациенти с фамилна хиперхолестеролемия, каскаден скрининг на членовете на техните семейства и последващо адекватно лечение и профилактика на преждевременната проява на сърдечно-съдови заболявания.

Фамилната хиперхолестеролемия (FH) е най-често срещаното генетично заболяване, причиняващо преждевременни сърдечно-съдови заболявания и смърт. Това автозомно доминиращо наследствено заболяване е характеризиращ се с повишен LDL холестерол (LDL-C), ускорена атеросклероза и преждевременна проява на сърдечно-съдови заболявания (Голдщайн, 1995). Известната хиперхолестеролемия е описана за първи път от норвежкия лекар Карл Мюлер през 30-те години на миналия век като заболяване, характеризиращо се с ксантоматоза на сухожилията, висок холестерол, инфаркт на миокарда в ранна възраст и фамилна поява (Müller, 1938).

Името фамилна хиперхолестеролемия се използва колективно за автозомно доминираща хиперхолестеролемия, причинена от мутации в три известни понастоящем гена: ген на LDL рецептор (така наречените LDLR мутации), ген на аполипопротеин В (мутация Arg3500Gln, известен също като фамилен дефектен ген на apoB-100 ). FDB) и гена на субтилизин/кексин 9 пропротеин (PCSK9) (Nordestgaard, 2013). Въпреки това, повече от 90% от случаите на FH са причинени от мутации в гена на LDL рецептор, с> 1200 различни мутации в гена LDLR, идентифицирани към днешна дата. Делът на FDB в популацията от пациенти с клинична диагноза FH е много разнообразен в европейските страни, вариращ от 0 до 11%, докато 9,7%, открити в Словакия, са сравними с данните от Чешката република и Полша (Gašparovič, 2007) . Мутациите в гена PCSK9 се наблюдават при по-малко от 1% от пациентите с FH.

Въпреки че мутациите и в трите гена имат сходна клинична картина (висок LDL, преждевременно сърдечно-съдово заболяване, наличие на сухожилни ксантоми), има известна вариабилност в клиничния фенотип, както между гените, така и между различните мутации в един и същ ген. В някои популации на FH пациентите с генетично доказан FDB са имали по-малко тежък клиничен фенотип от други пациенти с FH (Vohnout, 2003; Nordestgaard, 2013). Въпреки това, регистрираните средни нива на LDL холестерол при пациенти с FH също могат да бъдат значително повлияни от различни клинични критерии, въз основа на които се определя клиничната диагноза на FH и се посочва възможно ДНК изследване (Vohnout, 2001). При значителен брой клинично диагностицирани пациенти с FH, нито една от откритите досега мутации не е идентифицирана, което води до разглеждане на други потенциални гени, отговорни за FH. В допълнение към споменатите автозомно доминиращи форми на FH, наскоро е идентифицирана автозомно рецесивна форма на FH (Zuliani, 1999).

Клинично представяне и честота на FH

В хетерозиготна форма фамилна хиперхолестеролемия, засегнатият индивид наследява единия дефектен ген от единия родител, а другия, нормален, от другия родител. Това води до недостатъчен метаболизъм на LDL и приблизително 2-кратно увеличение на плазмения LDL холестерол. Общият холестерол при нелекувани възрастни обикновено е в диапазона от 8 до 15 mmol/l, LDL холестерол 5 - 10 mmol/l с обикновено нормални нива на триацилглицероли и нормални или намалени нива на HDL холестерол (Hovingh, 2013; Nordestgaard, 2013; Rašlová, 2009).

Клинично проявената исхемична болест на сърцето (ИБС) обикновено се проявява на средна възраст 45-48 години при мъжете и на 55-58 години при жените (WHO, 1999). Рискът от преодоляване на ИМ на възраст 30 години при нелекуван мъж с heFH е около 5 процента, на възраст 50 години 50 процента и на възраст 60 години 85 процента. При жените този риск е 1% до 30 години, 15% до 50 години и 50% до 60 години (Illingworth, 1995). Разпространението на коронарната болест на сърцето при хора с FH от наскоро публикувано голямо датско проучване на населението е 33%, като половината от пациентите с FH не са лекувани със статин (Benn, 2012). Рискът от коронарна болест на сърцето при тези пациенти с FH, които не са лекувани със статин, е 13 пъти по-висок в сравнение с тези без FH. Пациентите с FH, лекувани със статин, са имали този риск 10 пъти по-висок, което показва недостатъчна доза статин или късен старт на такова лечение. Това се потвърждава от резултатите от проучвания от няколко страни, които показват, че голям брой пациенти с FH не знаят за своето заболяване и дори тези с диагноза FH често не са адекватно лекувани (Nordestgaard, 2013).

Тъй като нивата на LDL холестерол са повишени от раждането, пациент с FH е изложен на този основен рисков фактор за атеросклероза за цял живот, което води до много висок риск през целия живот от сърдечно-съдови заболявания. Следователно настоящите препоръки на Европейското кардиологично дружество (ESC) и Европейското атеросклеротично общество (EAS) автоматично поставят пациентите с FH в групата с висок сърдечно-съдов риск, независимо от наличието на други рискови фактори и изчисления SCORE риск (Perk, 2012; Reiner, 2011).

В хомозиготна форма фамилна хиперхолестеролемия, засегнатото лице наследява дефектен ген и от двамата родители, така че увреждането е и по-тежко. Общият холестерол при пациента придобива стойности, по-високи от 15 mmol/l, често дори около 30 mmol/l. LDL холестеролът е около 4-5 пъти по-висок, отколкото при здрав индивид. ИБС се проявява при тези пациенти в ранна детска възраст и те умират от лечение на сърдечно-съдови инциденти до 20-годишна възраст без лечение. Разпространението на хомозиготната форма на FH е приблизително 1: 1 000 000 (Nordestgaard, 2013).