Библията отрича съществуването на платното?
Торинската плащаница е много ценна религиозна реликва, в която се твърди, че самият Исус Христос е бил увит след разпятието. Автентичността на тази християнска реликва обаче се обсъжда в продължение на много години и днес никой не може да каже кой е бил увит в нея. Според някои това може да бъде много успешен фалшификат.
Евангелистът Йоан пише това: „. те взеха тялото на Исус и го обвиниха с брезенти с благоуханните неща, както е обичаят на евреите за погребение. „Следователно от това следва, че това не е било едно платно, а няколко платна, което са склонни да правят изследователите на Библията. Библейският текст ясно говори за отделни частици материя, а не за една. Ясно беше посочено, че тялото на Исус беше увито в парчета плат с ароматни есенции. Следователно е под въпрос кой е изображението, отпечатано върху платното, ако не е Исус Христос.
Откъде идва платното?
Това е основен въпрос, на който са се занимавали историци от цял свят. Следите от Торинското платно могат да бъдат проследени до Едеса, който е днешният град Урфа. Легендата разказва, че изображение на лицето на Исус, т. Нар. Mandylion, е било запазено в Еди базиликата на Божията майка, за която се твърди, че е излекувала цар Абгар В. Укаму. И точно това споменава английският писател Ян Уилсън, който е посветил живота си на търсене на истината за Торинското платно. Уилсън смята, че Mandylion всъщност е торинско платно, сгънато в храма, така че да може да се види само лицето на Исус.
Според Уилсън свещената реликва на Едеса, наричана още мантия на Едеса, след това стигнала до Константинопол, където изложили само лицето на Исус. През 1204 г. обаче Константинопол е завладян от кръстоносците и така платното попада в ръцете на тамплиерите, които трябва да го пренесат на папата. Техният кораб обаче е отвлечен от пирати в Генуа и така мощите изчезват за известно време.
В края на 13 век се появяват показанията на френския богаташ Арнаут Сабатие, в който се твърди, че все още е собственост на тамплиерите. Сабатие описал приемащия ритуал на тамплиерите: „Платното с матовия отпечатък на фигурата на мъжа и краката му ще бъде целувано три пъти“. Така че можеше да е Торинският саван?
Някои историци смятат, че не Исус Христос, увит в плат, а Великият майстор на тамплиерите Жак дьо Моле, който е бил френският крал Филип IV, когато е бил затворен. Хубав, уж толкова измъчван като Исус Христос. В допълнение, лицето на Торинската плащаница е поразително подобно на това на де Молая.
Параклисът е ударен от голям пожар през 1532 г., когато свещената реликва почти изгаря, но в последния момент тя е спасена от сестрите на кларисите, които частично ремонтират платното и рисуват нови парчета плат. Тези ремонтирани места обаче все още могат да се видят на екрана на Turísnek и днес. Платното е премествано няколко пъти, докато през 1694 г. е закрепено за постоянно в катедралата на Торино. Италианският крал Умберто II. преди смъртта си той го посвещава на църквата, която оттогава го притежава изключително.
На Торинското платно бяха извършени различни изследвания и анализи. Някои от тях потвърждават автентичността на платното, други го опровергават. През 1973 г. например белгийският професор Жилберт Рейс, въз основа на анализ на тъканта, твърди, че робата е изтъкана по метода, използван в началото на нашата ера. През 1975 г. швейцарският д-р Макс Фрай завърши експертиза, която потвърди наличието на прашец от Палестина.
За разлика от това, през 1988 г. три независими лаборатории в САЩ, Швейцария и Обединеното кралство проведоха тестове, използвайки радиовъглеродния метод, който датира произхода на платното между 1260 и 1390 г. По-късно обаче това изследване беше поставено под въпрос, като се твърди че са тествани само средновековни петна.
Така че днес никой не може да каже кой всъщност е бил увит в плата, но всички вярващи християни вярват, че тялото и лицето на Исус Христос са ясно отпечатани върху плата. И Църквата не смята достоверността на Торинския саван от съществено значение, за тях е важно Исус Христос да е бил Спасителят, който е възкръснал от мъртвите, а не това, в което е бил обвит след разпятието. Платното от Торино вероятно ще остане завинаги забулено в мистерия.