В почти всеки доклад или в интервюта, публикувани в „Нашата област“, както и в други медии и в различни речи, представители на земеделски предприятия, частни фермери, агрономи, икономисти, но и политици се оплакват от несправедливото и дискриминационно разпределение на субсидиите за Словакия . Виновникът обикновено се нарича „Брюксел“. В същото време е интересно, че всички европейски фермери правят това. И така, какъв е смисълът и целта на субсидиите?
Защо са възникнали и какво са причинили
Може би няма по-привлекателна и в същото време по-противоречива тема в селскостопанския сектор, като например въпроса за предоставянето и преразпределянето на селскостопанска подкрепа сред фермерите по света. Никой никога няма да повярва в справедливостта на тяхното разпределение, защото истината е, че няма универсален ключ или методология, които могат справедливо да разпределят средства за подпомагане на всеки фермер, така че всички да имат еднакви. Това важи не само на национално ниво или на нивото на целия континент, но и в световен мащаб. Несъмнено словашките фермери могат да се чувстват виновни в сравнение с колегите си от Кипър (също част от ЕС), чиято подкрепа за ОСП покрива почти половината от общия им доход от сектора на хляба. Но след това, което трябва да кажат новозеландските фермери, които работят почти 40 години почти напълно без никаква аграрна подкрепа.
Преразпределението на агросубсидиите винаги е имало цел. В ЕС (тогава само в независими европейски държави) субсидиите първоначално се използват за подпомагане на земеделските производители в тяхното производство. Във времена на несигурни доставки на храна на пазара това е било напълно логично. Постепенно обаче европейските фермери произвеждаха все повече и повече продукция, която стана излишна. Отрицателното развитие на този сценарий беше, че фермерът може да е получил прилична подкрепа за по-високо производство, но в същото време излишъците изтласкват цените му на земята и по този начин събира по-малко за работата си. Освен това излишъкът от производство косвено действа като форма на субсидия за трети страни под формата на износ на евтини продукти за тези дестинации.
Настоящата цел и трите стълба на субсидиите
По горните причини в началото на новото хилядолетие т.нар обвързани плащания за производство, докато настоящата ОСП в ЕС позволява да се отпускат само обвързани плащания до максимум 15% от националния пакет за директни плащания.
Днес целта за предоставяне на агросубсидии се промени. Целта вече не е да се произвежда повече, но целта на субсидиите е да се подкрепят доходите на земеделските производители. С други думи, фермерите трябва сами да решат за какво ще използват помощта.
Накратко, можем да разделим предоставянето на селскостопанска подкрепа в ЕС на три стълба. Първият стълб е подкрепата под формата на директни плащания. Вторият стълб се състои от Програма за развитие на селските райони, което включва, освен инвестиционна помощ, и непроектна подкрепа. Тези два стълба се финансират предимно от ЕС. Третият стълб е тогава национална подкрепа, което се финансира от вътрешните ресурси на всяка държава-членка. Въпреки това, националната помощ винаги трябва да бъде нотифицирана от Европейската комисия, като настоящата национална помощ, одобрена от Брюксел, представлява 7% от цялата помощ, отпусната в ЕС.
Всеки от тези три стълба осигурява на земеделските производители редица субсидиални заглавия, на които имат право. Като правило европейското законодателство във всеки програмен период на Общата селскостопанска политика (ОСП) определя някои граници по отношение на това как трябва да изглежда използването на подкрепа на национално ниво на всяка държава-членка, а отделните държави-членки след това вземат решение за окончателното определяне на използването на поддръжка. Вярно е също така, че селското стопанство на всеки член на Съюза има малко по-различно историческо развитие, както и настоящите условия за агробизнес, които ОСП се стреми да отрази и в резултат на това подкрепата за агросектора, предоставяна на отделни членове на ЕС, не е съвсем еднаква.
Вярно е, че получаваме по-малко?
Поради субсидиите често има конфликти и чувство за вина. Земеделските производители, които от една страна възприемат концепцията за Общата селскостопанска политика на ЕС като символ на единство и равенство, от друга страна сами се убеждават, че размерът на предоставяната подкрепа варира в различните държави-членки.
Какви са диспропорциите и дискриминацията на Словакия спрямо посткомунистическите страни и срещу „старите страни“ на ЕС?
За съжаление по отношение на размера на предоставените директни плащания Словакия е в неравностойно положение в тази област от присъединяването си към ЕС през 2004 г. В настоящия програмен период размерът на предоставените преки плащания на хектар земя в Словашката република достига едва 78% от средното за ЕС-28. Благодарение на факта, че Словакия сега реши да прехвърли приблизително 18% от финансирането от Програмата за развитие на селските райони към първия стълб, т.е. директни плащания, ежегодно (с изключение на 2020 г.), след като вземем предвид тези допълнителни средства, достигаме 90% от предоставените плащания. Средно за ЕС-28. Все още дърпаме за по-краткия край. Не е вярно обаче, че Словакия получава по-малко от източници от ЕС, отколкото се твърди. В рамките на II. стълб на ОСП, т.е. в Програмата за развитие на селските райони, а именно Словакия получава на хектар обработваема земя, напротив, повече от средното за ЕС-28.
Когато броим парите в I. и II. стълбове на ОСП, която Словакия събира от ОСП на хектар земеделска земя, така че ние сме малко над средното за ЕС-28.
Освен това през последните години наблюдаваме големи различия в предоставянето на национална подкрепа между страните от V-4.
Най-големите разлики са националните субсидии
Според мен несигурната ситуация в системата за подкрепа е донесена от III. национална помощ. По правило по-богатите държави-членки имат възможността да предоставят на своите земеделци повече национална подкрепа от по-бедните, които включват и Словакия. Освен това през последните години наблюдаваме големи различия в предоставянето на национална подкрепа между страните от V-4. Например през 2018 г. националната подкрепа в съседната Чехия за първично земеделско производство възлиза на 150 милиона. EUR, подкрепата на Унгария се е увеличила до 300 милиона. Евро. Словакия имаше бюджет от 1 милион. Евро. Виждам това като силна диспропорция между държавите-членки. Тогава, логично, има натиск от страна на фермерите да увеличат националното финансиране за агропромишлеността и ако държавата иска да ги посрещне, трябва да вземе и други.
Например през 2019 г. словашките фермери вече са гарантирали национална подкрепа в размер на поне 50 милиона. Евро, докато целта е тази година да се намерят за тях 100 милиона. Евро. Държавата ще получи пари за тази цел от средства, събрани от налога от 2,5%, наскоро въведен за търговските вериги, или от нов данък от 8% върху животозастраховането. За съжаление, това ще бъде платено от обикновени граждани, които вече яростно получават писма от застрахователни компании за коригиране на размера на премиите за нов данък и скоро ще усетят покачването на цените на храните. Това не означава, че словашките земеделски производители не заслужават национална подкрепа, а да се подчертае, че националната подкрепа може да повлияе на покупателната способност на потребителите, което в крайна сметка може да не доведе до очакваните мултиплициращи ефекти в агросектора. Най-добре би било размерът на националната подкрепа, предоставена в ЕС, да бъде регламентиран по някакъв начин, въпреки че това вероятно е трудно да се приложи, когато например подкрепата за земеделските производители може да бъде само опрощаване на плащания на заплати, което е изцяло в юрисдикцията на всяка държава-членка, а не на ЕС. Накратко и ясно, скритите форми на национална подкрепа за сектора винаги ще бъдат тук, независимо дали ни харесва или не.
От друга страна, трябва да се има предвид, че дори евентуално справедливо преразпределение на селскостопанската подкрепа, т.е., че всички ще получат еднакво, по принцип не би било справедливо. Всеки земеделски производител в ЕС или по света има различни производствени условия, както и бизнес условия. Фермерите в западния ЕС плащат по-високи наеми за земя, имат по-скъпа работна сила от Словакия. Кандидатите за индивидуална помощ стопанисват в по-малък мащаб от нас. Трябва ли да получат същата подкрепа като Словакия? Нека се опитаме да отговорим честно на този въпрос. Просто преизчислете дела на подпомагането на доходите на хектар словашки фермери и какви фермери в Западна Европа.
Ние не използваме правилно поддръжката
И накрая, стигнахме до основната точка за справедливост или несправедливост при предоставянето на селскостопанска подкрепа. Според мен не е толкова важно дали получаваме повече или по-малко субсидии от средната стойност на наблюдаваната група (в нашия случай средната стойност за ЕС), а фактът как можем да използваме тези подпомагания, съответно в наша полза. в полза на словашкото земеделие. Икономиката расте въз основа на два параметъра - обемът на парите, разпределени в системата, а също и оборотът на тези пари, т.е. колко пъти е възможно да се направи транзакция на всеки 1 евро. По този начин, дори по-малко пари в обращение, ако се „въртят“, могат да придвижат икономиката нагоре. Това важи и за агроподкрепата. Важно е тези пари да отиват за иновации, за проекти, които носят добавена стойност и по-нататъшно умножаване на генерирания капитал.
Лично аз вярвам, че днес в Словакия предоставянето на подкрепа не изпълнява напълно целта си. Подкрепата не трябва да бъде пари, които ни позволяват да оцелеем икономически, а трябва да се използва за развитие. Не смятам за щастливо, че по-малко от 5 милиарда EUR за всеки програмен период, който Словашката република има в I. и II. стълбовете се разбиват всяка година между 19 хиляди. Словашки кандидати (стълб I) и няколко хиляди кандидати (в стълб II) чрез преразпределение по сметките им с неясна цел, която нарича себе си „подпомагане на доходите на земеделските производители“. Лично под термина „подпомагане на доходите на фермерите“ си представям факта, че мога да използвам тези пари за всичко, включително за закупуване на луксозна кола и едномесечна почивка в Карибите. И колкото по-кратък е човекът и неговият аграрен бизнес хоризонт, толкова по-малко мотивиран е той да инвестира пари в проекти, свързани с агросектора, което дава пълна логика, но от гледна точка на развитието на агросектора това е контрапродуктивно.
Съвети като този
Словакия се нуждае от инвестиционни проекти, за да осигури износа на продукти за трети страни и това не може да стане чрез събиране на двама фермери, приятели от квартала. Лично аз харесвам повече от системата за подкрепа в САЩ, където всички пари са насочени към определена цел - било то подкрепа за загубата на част от доходите на фермерите, подкрепа за износ и други дейности, които повишават конкурентоспособността на фермерите, като същевременно им предоставят със стабилност на бизнеса. Защо в Словакия не може да използва 20% от бюджета на директните плащания за създаването на фонд за управление на функционален риск за една година или втората година за проекта на голяма мандра, която ще има своето място на световния пазар за износ и което също би се управлявало от земеделски производители като акционери, респ. способно управление на професионалисти, избрани от фермери? С други думи, защо не запазите поне 25% от директните плащания на купчина и да ги инвестирате в нещо голямо и общо? Защо Европейската комисия също се противопоставя на такава система, която смята, че това е неоправдана инвестиционна помощ?
Словакия трябва да започне да инвестира капитал смислено в производството възможно най-скоро, за да можем да се възползваме от силата на сложните лихви.
Премахването на субсидиите би ни угодило?
Няма да е възможно без резерв за по-лоши времена
И би ли работило за нас да имаме сектор без субсидии, но с гаранция за по-високи изкупни цени на продукцията? Получи се, но въпросът е как може да се постигне? Проблемът е, че цените се определят от търсенето и предлагането и поради това отново без някаква форма на подкрепа те не биха могли да останат трайно високи. И така все още се придържаме към някаква форма на подкрепа. Конфликтът на интереси тук възниква в това, че високите цени налагат увеличаване на производството, което логично привежда нещата в равновесие и по този начин свръхпроизводството тласка цените на стоките надолу. По този начин, колкото повече субсидираме високите цени, толкова по-голям натиск ще се упражнява върху техния спад.
Виждам повече шансове да запазим развитието на цените на пазара, но земеделските производители са се справили с ценовия риск, за да могат да преодолеят периоди на по-ниски производствени цени от източници, натрупани през периоди на изобилие, използвайки вече наличните финансови инструменти.
Ing. Д. Каркулин д-р, АГРОМАГАЗИН