Част 1
Ще ви обясним колко гарантирано ще разпознавате храна без глутен. Как трябва да бъдат етикетирани тези храни, както и алтернативни методи за етикетиране.
От 13 декември 2014 г. се прилага Регламентът на Европейския парламент и на Съвета (ЕС) относно предоставянето на информация за храните на потребителите. Това осигурява, наред с други неща задължението за предоставяне на информация на потребителите за алергенни вещества и продукти, които са били използвани при производството на хранителни продукти. Задължението за информация се отнася за 14 хранителни алергена, които са най-честата причина за алергични реакции при потребителите.
Алерген номер 1 включва: ЗЪРНЕНИ, СЪДЪРЖАЩИ ГЛУТЕН, по-специално пшеница (напр. спелта и Хорасан), ръж, ечемик, овес или техните хибридни сортове и продукти от тях, с изключение на: глюкозни сиропи на пшенична основа, включително декстроза, малтодекстрини на пшенична основа, сиропи от глюкоза на основата на ечемик и зърнени култури, използвани за производството на алкохолни дестилати, включително етилов алкохол от земеделски произход.
От 20 юли 2016 г. се прилага новият Указ № 828/2014 относно изискванията за информация относно отсъствието или намаленото съдържание на глутен в храните. Този указ премахва определението за храна за специални цели и изискванията за етикетиране на храни без глутен попадат в общия закон за храните.
Този указ позволява обявяването на наименованието „без глутен“' дори върху храни, които са естествени без глутен. Различните хора с непоносимост към глутен могат да понасят различни малки количества глутен. Целта на регламента е да даде възможност за предлагане на продукти с различно съдържание на глутен, така че потребителите да могат да намерят на пазара храни, които отговарят на техните нужди и нива на чувствителност.
Указът въвежда 2 категории:
Етикетиране „БЕЗ ГЛУТЕН“: Предназначен е изключително за храни от естествено безглутенови суровини и е разрешен както за храни със специални хранителни цели, така и за обикновени храни.
- Съдържанието на глутен не трябва да надвишава 20 mg/kg в храната във формата, в която се продава на крайния потребител.
Етикет „МНОГО НИСЪК ГЛУТЕН“: е предназначен за етикетиране на храни, съдържащи една или повече съставки от специално приготвена пшеница, ечемик, овес, ръж или техните хибриди. Изявлението „много ниско съдържание на глутен“ не може да се използва при етикетирането на обикновени храни, а също и при етикетирането на храни, които не съдържат никаква съставка от пшеничен ечемик, ръж или техните хибриди.
- Съдържанието на глутен не трябва да надвишава 100 mg/kg в храната във формата, в която се продава на крайния потребител.
Относно OVSA: съдържащи се в храни за лица с непоносимост към глутен, трябва да бъдат специално приготвени, приготвени или обработени по такъв начин, че да се избегне замърсяване с пшеница, ръж, ечемик или техните хибриди, съдържанието на глутен в овес не надвишава 20 mg/kg в храната в форма, в която се продава на крайния потребител.
Регламентът предвижда само един начин за показване на информация за съдържанието на глутен, но в същото време не забранява етикетирането на безалтернативно етикетиране извън изискванията на съществуващото законодателство, което трябва да има за цел да улесни потребителите с непоносимост към глутен да изберат подходящ храни.
На практика например:
Логото на зачеркнатото ухо
Известие от типа "подходящ за целиакия"
Или „подходящ за диета без глутен“ и други подобни.
За всички гореспоменати алтернативни доброволни методи за етикетиране е възможно те да бъдат използвани само ако не подвеждат потребителя и при условие, че са допълнени от определен етикет, т.е. „без глутен“ или „много ниско съдържание на глутен“.
Задължението за посочване на алергени върху опаковката важи и за етикетирането на непредпаковани храни и храни, опаковани без присъствието на потребителя. с цел незабавна продажба. В тези случаи информацията за алергенните вещества трябва да бъде поставена в близост до офертата на непакетираната храна или върху опаковката на храната, опакована в отсъствието на потребителя. За по-лесен преглед, алергените трябва да бъдат подчертани - по цвят, размер или друг шрифт.
Също така в ресторанти, столове, заведения за бързо хранене и други заведения за обществено хранене, информацията за алергенните вещества, използвани при приготвянето на ястия, се предоставя на потребителя, напр. Чрез предоставяне на списък с алергени в менюто или по искане на потребителя в услугата, или по друг подходящ начин. Задължението се отнася и за напитките.
На опаковките на храните се предоставя информация за алергенни вещества:
В СЪСТАВ, името на алергенното вещество или продукт трябва да бъде подчертано по такъв начин, че да се различава ясно от другите съставки (напр. шрифт, стил или цвят на фона).
КАК СПИСЪКЪТ НА АЛЕРГЕНИТЕ ЗА ДУМАТА "СЪДЪРЖА", ако на опаковката на продукта няма списък на съставките.
Ако името на храната (например млечен ориз, ръжен хляб) ясно се отнася до алергенното вещество, по-нататъшното етикетиране на алергени вече не е задължително.
Следващата част на тази статия е статията: Може да съдържа следи от глутен.
За да коригирате средата на храносмилателния тракт след прием на лекарства, използвайте препарат на основата на растителни екстракти, за да коригирате преминаването на храната през червата DietLax.