Без него и в Словакия няма да можем да се изправим пред заплахи за нашата сигурност и просперитет.

дневник

Създаването на Енергийния съюз, представено тази седмица от заместник-председателя на Европейската комисия Марош Шефчович, е необходимост. Това се дължи на нарастващата зависимост на целия Европейски съюз (ЕС) от вноса на стратегически изкопаеми горива и произтичащата от това нарастваща уязвимост на всички негови членове както от икономическа гледна точка, така и от гледна точка на сигурността.

Бих искал да кажа, че резултатите от либерализацията на енергийните пазари са един от най-големите успешни проекти в Брюксел. Следователно концепцията, представена от вицепрезидента Шефчович, правилно акцентира върху последователното прилагане на вече ефективно законодателство във всички страни, върху укрепването на мрежовите връзки и върху по-голямата мощ на европейския регулатор ACER спрямо националните му колеги.

ВЕИ да, но и с мрежи.

Друга част от тази вътрешна трансформация на енергийните пазари е акцентът върху развитието на използването на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), което следва да елиминира възможно най-много дела на изкопаемите горива, което е друга форма на отговор на нарастващия им внос. Тук резултатите вече не са толкова успешни. Обективно обаче трябва да кажем, че основният виновник не е бюрокрацията в Брюксел. Трябва да търсим причините преди всичко в отделните национални правителства и регулатори. Типичен пример е Словакия, но и Чехия, където поради лоши решения на правителството и регулатора през 2008 и 2009 г. са създадени много неподходящи правила от гледна точка на клиентите и икономически основи в подкрепа на производството на електроенергия, особено от фотоволтаични електроцентрали. Това не само предизвика непропорционално увеличение на цената на електроенергията, но и значително дискредитира идеята за по-нататъшно развитие на използването на ВЕИ. Вместо правителството и регулаторът да се опитват да минимизират тези грешки чрез наличните законодателни и технически мерки, особено спрямо печелившите „слънчеви барони“, по-нататъшното разумно развитие на използването на ВЕИ е изкуствено блокирано и непропорционално високите изкупни цени продължават да се предават на клиентите или дистрибутори. Което има отрицателно социално въздействие.

Защо използването на ВЕИ среща сериозни проблеми в повечето страни от ЕС, все още е липсата на усъвършенстване на ефективни технологии не само за ефективно производство, но и за пренос и съхранение на електроенергия. Отново типичен пример са германските вятърни паркове край Северно море, които тласкат много трудно за регулиране и прогнозиране на електрическите потоци към южна Германия и Австрия чрез мрежите на Полша, Чехия и Словакия, именно защото не са изградени достатъчно мрежови връзки между Северно море и Алпите. Вместо да се възползваме от нарастващото производство на електроенергия в офшорни вятърни паркове, които са много по-разумно решение по отношение на енергийната ефективност и екология, отколкото в Централна Европа, това ни причинява допълнителни разходи и загуби. Системата и ефектът от подпомагането на биогоривата в горивата бяха и са още по-лоши. Напротив, дори в условията на Словакия, използването на ВЕИ в централните системи за топлоснабдяване се оказа много ефективно и рентабилно за клиента.

Това е момент, който отново липсва в новата концепция. Той се фокусира повече върху по-нататъшното развитие на производството на енергия от ВЕИ и по-малко върху подпомагането на развитието на разпределителните мрежи и нейното съхранение, така че да има синергичен ефект. С други думи: не е нужно да продължаваме да „натискаме триона“ при изграждането на нови големи фотоволтаични и вятърни паркове и да докладваме като пуснати в експлоатация други мегавати на Стаханови, но се нуждаем от системни и сложни проекти, които да свързват производството, разпределението и съхранение на продукцията от ВЕИ надрегионални условия .

Газът трябва да има шанс.

Загубата на стратегическото партньорство с Русия, където енергетиката трябваше да бъде основата, също е една от причините, поради които трябва да се ускори създаването на енергийния съюз. Именно в газ този момент е най-чувствителен. Руският производител принуди своите клиенти да решат: ако газът иска да запази поне сегашния си дял от енергийния пазар на ЕС, те трябва спешно да намерят по-надеждни доставчици и да изградят нови маршрути за внос и капацитет за внос. Парадоксално е, че именно Кремъл и Газпром дават тласък за сключването на споразумение за свободна търговия, включително доставка на втечнен газ, между САЩ и ЕС възможно най-скоро. В същото време те принуждават да активират политиката и влиянието на ЕС спрямо Каспийския регион, но също така и Северна Африка. Би било грешка обаче да се затлачи напълно вратата за сътрудничество с Русия. Той обаче неизбежно ще получи различни правила и условия.

Няма да работи без контрол.

Може би най-големият спор и реакция са предизвикани от намеренията на Брюксел да създаде съвместна покупка на газ или да контролира договорите за закупуване на суровини. Според мен намерението за централизирано закупуване на газ е лошо и противоречи на успешната либерализация на вътрешния пазар. Друго нещо е намесата на Брюксел при подписването им, особено по отношение на външни доставчици от страни, където се прилага държавен монопол върху износа. Отново обаче трябва да се вземат предвид вътрешните фактори. Ако купувачът е частен субект, който няма видима връзка с доставчика и неговият дял на регионалния пазар и на пазара на ЕС не е решаващ, тогава такава намеса трябва да има само формален контрол. Ако обаче купувачът е предприятие, свързано с доставчик или държавно предприятие, което освен това има господстващо положение на даден национален пазар, а договорът за търговска покупка на газ се основава или дори зависи от междудържавен договор, тогава Брюксел, но и европейският регулатор се засили.

Предвид продължаващата криза на доставките на газ и уязвимостта на много страни и региони, би било уместно да се обмисли въвеждането на механизми, които се използват успешно в продължение на десетилетия за създаване и управление на аварийни обрати на петрола и петролните продукти, вместо централни покупки. Тъй като тази практика се доказа, въпреки разликите между двете стоки и техните пазари, тя би била от по-практическо значение и вероятно би била по-политически прозрачна.

Механизмът за контрол обаче трябва да се прилага не само за договори за газ, но и за други стоки или за изграждане на големи енергийни съоръжения извън тяхното значение за производството или експлоатационната безопасност. Това важи преди всичко за ядрената енергия. Немислимо е, от една страна, да имаме прозрачни селекции или да подкрепяме концепции, които ще бъдат одобрени в Брюксел, като по този начин защитават интересите на всички членове и недискриминационно спазване на действащите правила, а от друга, тайни договори в продължение на десетилетия без прозрачен подбор, те несъмнено ще окажат въздействие не само върху транснационалните пазари на електроенергия, но и върху сигурността. Пример за първия е изборът за доставчик на атомна електроцентрала в Обединеното кралство, но също така и в Чешката република; пример за непрозрачен избор е унгарско-руското споразумение за Пакш или споразумението за изграждане на нова атомна електроцентрала във Финландия. Рисковете се поемат не само от инвеститори или правителства и данъкоплатци на тези държави, но и от техните по-близки или по-далечни съседи.

Решения за ефективност, спестявания и иновации.

Ако искаме успешно да се справим с предизвикателствата на нарастващата зависимост от вноса на изкопаеми горива, просто диверсифициране на техните доставчици и маршрути или наблюдение на договори няма да ни помогне. Това са защитни мерки, които могат да намалят рисковете или да ги отложат за бъдещето. Въпреки че са необходими и в момента най-важните, те не са достатъчни за дългосрочно решение.

От краткосрочна перспектива е необходимо те да се допълват паралелно с икономически изгодни мерки в областта на ефективността и спестяванията. Целият ЕС, включително Словакия, все още има големи резерви тук, също от гледна точка на технологичните решения, които вече са налични днес. Не ми харесва тезата, че най-евтино е спестената енергия, която не трябва да произвеждам. Защото цената на спестяването също има своите граници на значение. Ако обаче днес искаме да планираме енергийни източници с продължителност на живота от десетки години, тогава в същото време трябва да говорим и за мерките за икономии със същата перспектива за времето. Едва тогава получаваме по-обективна картина на това, което наистина е необходимо, икономически обосновано и изгодно.

Ясно е, че настоящата енергия, а не само европейската, трябва да претърпи фундаментални иновационни промени. Не за разлика от телекомуникационния сектор през последните две десетилетия. Без него няма да покрием нуждите на човечеството без необратимо и фатално унищожаване на околната среда на нашата планета, включително войни. Днешните събития в Украйна или в пустините и градовете на Сирия и Ирак ни показват, че това не е измислено бъдеще. Ето защо Енергийният съюз е много актуална и полезна програма.