Академия по психософия в Централна Европа

човешка

  • АНГЛИЙСКИ
    • КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА
    • ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ ФОНДАЦИЯ ГОДИНА ПСИХОФОНЕТИКА
  • ПСИХОФОНЕТИКА
    • ЕФЕКТИ НА ПСИХОФОНЕТИКАТА
    • ЕТИЧНИ ПРИНЦИПИ
    • КОНСУЛТИРАНЕ
    • ТЕРАПЕВТИЧНО СЕДАВАНЕ
    • ПРЕПРАТКИ
  • КУРСОВЕ
    • КРАТКИ КУРСОВЕ
      • ЗА ОРГАНИЗАЦИИ
      • ЗА ЛИЧНО РАЗВИТИЕ
      • ЗА ТЕРАПЕВТИ
    • Училище за съпричастност
      • Заявление за проучване
      • УСЛОВИЯ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО В ЕМПАТИЙСКОТО УЧИЛИЩЕ
      • ДАТИ НА УЧИЛИЩЕТО ЗА ЕМПАТИЯ
      • СЪДЪРЖАНИЕ НА ПРОУЧВАНЕТО
  • Блог
  • БИБЛИОТЕКА
    • ПУБЛИКАЦИИ И РЕСУРСИ
    • Видеоклипове
  • АРХИВ
  • ЗА НАС
    • СТАТУТ НА ПАСЕ
    • КОНТАКТ
    • ИНСТИТУЦИИ

Вижте ме, чуйте ме и ме познайте

Емпатията е най-важното предизвикателство на човечеството днес

Всеки има нужда от него. Винаги и спешно. И никой не може да каже, че той вече я контролира перфектно. Търсенето на него е огромно и все още нараства. А запасите му все още са оскъдни. Емпатията е способността да разпознаваме другия от неговата гледна точка, да го разбираме отвътре.

Не е съчувствие, тоест да обичаш другия, нито антипатия, тоест омраза към другия. Емпатията е да познаваш другия, както той познава себе си, да слушаш и да познаваш друго същество от това същество: Виж ме, чуй ме, познай ме.

Нищо не може да го замени. Това е не само възвишен, величествен, далечен човешки идеал, в който всички вярват, но никой не очаква той да го изпълни през живота си, като безусловна любов, героизъм или саможертва. Сега съпричастността е основна потребност и всеки от нас очаква тя да бъде страхотна в полза на нашите деца, партньори, приятели, колеги, клиенти или пациенти. Сега спешно се нуждаем от съпричастност от всеки съществен човек в живота ни.

И всички ние сме постоянно разочаровани от липсата на съпричастност в живота си, в междуличностните взаимодействия, разочаровани от близките си и от себе си. Защото изведнъж, през последните петдесет години, всички ние се нуждаем от него, но никой не може да му даде достатъчно. Как е възникнал този дисбаланс?

Емпатията е нова

Почти всички, които срещам по време на пътешествията си по света, включително експертите по психично здраве, вярват, че съпричастността съществува от хиляди години, както и съчувствието, антипатията и апатията. Но това не е така. Нито в случая на феномена емпатия, нито в случай на неговата способност.

Емпатия е нова дума за нова способност, която нарича нова стъпка в човешката еволюция. Еволюцията продължава, но вече не се провежда в дивата природа. Там Земята остарява, отделни животински и растителни видове изчезват и не възникват нови.
Сега еволюцията протича в човешката личност, ние сме тези, които еволюираме по-нататък, не във физическата си същност, а във вътрешната, умствената и духовната си същност. Но тази еволюция, еволюцията на човешката съпричастност, може да протича само съзнателно като практически резултат от индивидуален свободен стимул за еволюция лично.

Да, симпатия, антипатия и апатия са древногръцки думи, които съществуват от хилядолетия, както и съответните човешки явления, за които са измислени.
Емпатията обаче е термин, който се появява като нова дума едва през 1909 г. и започва да се използва активно през 1951 г. Думата емпатия не съществува в Оксфордския философски и психологически речник от 1940 г. И няма да го намерите никъде по света в нито един друг публичен речник преди 1940 г. Той просто не съществува, докато през 20-ти век хората започват да се нуждаят от него и го създават.

Кратка история на съпричастност

Първият човек, който използва думата съпричастност в печатния текст и следователно се счита за неин изобретател, е Робърт Вишер (1847-1933) в дисертацията си за оптичното възприемане на формата през 1873 година.
По-късно терминът е приет от Теодор Липс (1851-1914), виден философ на естетиката, психологията и феноменологията, който вдъхновява Зигмунд Фройд в идеята за несъзнаваното. Липс промени думата на "Einfulungsvermogen", способността за Einfulung, и я използва във своите философски трудове по естетика.

Истинският основател на термина емпатия, Едуард Титченер (1867-1927), британско-американски психолог и основател на структурализма, се срещна с думите Einfulung и Einfulungvermogen по време на обучението си в Германия с Вилхелм Вунд, основателят на експерименталната психология. Харесва му думата Einfulungsvermogen и когато става професор по психология в университета Корнел в Ню Йорк, той се опитва да използва термина в Америка.
Тази сложна немска дума обаче явно не се утвърди сред американците. През 1909 г. Титченер въвежда термина емпатия, който никога преди не е съществувал, като превод на думата Einfulungsvermogen. И изведнъж терминът прозвуча така, сякаш е бил тук от незапомнени времена. Титченер е много по-известен като този, който популяризира концепцията за емпатия, отколкото за теоретичната си работа.

Едва през 1951 г. американският психолог Карл Роджърс (1902-1987), съосновател на хуманистичната психология, превръща емпатията в научен, културен, използваем термин и й дава концептуална основа в своята психология, ориентирана към личността.
Карл Роджърс е истинският основател на емпатията като психологически термин. И от тази позиция емпатията беше отразена, за да определи най-важната стъпка в човешката еволюция, която предприемаме в момента, за да можем да се разберем по нов начин, но само със свободно избрани, съзнателни усилия.

От Америка терминът се е върнал в Европа като емпатия и съпричастност и европейците вярват, че това е гръцка дума, която съществува от незапомнени времена. Те не знаят, че истинският произход на емпатията е в Централна Европа. Емпатията може да възникне тук само в резултат на 200-годишното идеалистично разбиране за човека в Централна Европа.

Точно както сме преживели всички тези хилядолетия преди?

Нямахме нужда от индивидуален стимул, за да се опитаме съзнателно да разберем другия отвътре. Разбрахме се инстинктивно, чрез общата ни групова душа в племена, в кръвопролития, традиции, религии и по-късно в националности.
Нямахме нужда от съпричастност като необходимо свойство, докато не идентифицирахме като неразделни части от организма на групата.
Родовата общност беше достатъчна. Но между племената не е имало съпричастност. През хилядолетията племената воювали помежду си и империите възниквали и загивали.

Едва с възхода на индивидуалната идентичност, съзнанието и мисленето като културна сила от 16-ти век, силата на племето започва да отслабва и силата на индивидуалността нараства. И едва в средата на 20-ти век този процес на индивидуално формиране достигна етапа, че се превърна в нормална характеристика на повечето човешки същества.
Инстинктивното разбиране между членовете на племето вече не може да служи на междуличностното разбирателство между отделните индивиди. Изолирахме се чрез господството на човешкото аз. Само човешкото аз може да ни изведе от изолацията чрез съзнателния акт на съпричастност.

В този момент, в най-дълбоката изолация на следвоенна Европа, когато бяхме толкова нещастно разочаровани от старото човешко разбиране, основано на групово съзнание, емпатията се превърна в полезен термин, защото имахме нужда от нея. Тя беше нова. Тя все още е нова.

Емпатията е практичен начин за саморазвитие на всеки човек

Много преди терминът емпатия да влезе в игра като нова дума, австрийският философ и педагог Рудолф Щайнер (1861-1925) поставя теоретичната основа и потенциалния практически път за създаване на нова, футуристична способност на съпричастност.
В своя труд „Философия на свободата“ (1894) той поставя основите на философско - епистемологичната работа с емпатия. В своето Познание за висшите светове (1904) той очертава практически път за саморазвитие на всеки човек. В „Психософия“ (1910) той поставя рамката за развитието на обективен процес на самоемпатия, който служи като основа за по-нататъшното развитие на емпатията в работата на другите.

Психософията и психофонетиката са разработени в Австралия и Южна Африка през 80-те и 90-те години. В тази работа съпричастността се е превърнала в път на личностно духовно израстване. Методологичното съпреживяване се ражда в Австралия и Южна Африка между 2000 и 2005 г. и в момента се преподава в 6 страни по света, включително Словакия.

Вижте ме, чуйте ме и ме познайте

Вижте ме, чуйте ме и ме познайте са три призива на дълбока човешка нужда, три идеала за бъдещето на човечеството и три нови способности за съпричастност.

Всеки човек може да направи крачка в създаването на своята съпричастност всеки ден. Това е най-висшата мисия, която всеки от нас може да поеме за бъдещето на човечеството.

Автор: Йехуда Тагар
Превод: Силвия К. Галатова