... Животът не е отнет, само променен ...

  • У дома
    • Азбучен списък
    • Списък по дата
    • Словашки светци
    • Словаци в процеса на беатификация
    • Най-новите светци
    • Учители на Църквата
    • Неотдавна добавени
  • Радио игри
  • Почивни дни
    • Господните празници
    • Празници на Дева Мария
    • Празници на светците
    • Степени на литургични тържества
  • Ангели
    • Кои са ангелите
    • Ангелски хорове
    • Ангели в Библията
  • Значението на имената
  • Източници
  • За уебмастъри
  • Контакт

Елизабет (Изабела) португалска, кралица

Боже

Празник: 4 юли

* около 1270 г. Сарагоса, Испания
† 4 юли 1336 г. Естремос, Португалия

Значение на името: Бог е щедър (иврит) или недокоснат (роман от иврит)

Атрибути: роза (символ на португалските крале), кърмене на болни

Покровителка срещу бедността; Сарагози, Комбре, Португалия

елизабет

Хосе Жил де Кастро: кн. Изабела, 1820 г., Museo Colonial de San Francisco, Сантяго де Чили

Елизабет е родена в Сарагоса. Тя беше шестото и последно дете на Педро III. и Константи. Бракът на нейните родители беше затворен против волята на отец Джеймс I, което доведе до сбивания между баща и син, които живееха в отделни дворци, а различията им дори разделиха кралството. Едва с раждането на Елизабет приключи този тъжен щат. Дядо й се съгласи да бъде показан и беше пленен от очарованието на детето, така че веднага отиде да посети майка й, която оттогава показваше истински бащина любов. По този начин Елизабет се превърна в пратеник на мир от ранна възраст. Благочестието се проявява в нея като дете. Тя винаги се успокояваше след плач, когато й показваха кръста или образа на Дева Мария. Елизабет беше различна от останалите деца. Още на осем години тя започна да пости, четейки само религиозни книги и се наслаждаваше на рецитацията на псалми и пеенето на църковни химни. Съветът участва в преданост и помага на бедните. Бедните я наричали от майка си, а баща й - от ангел, за да бъде пазител на неговото царство.

През 1282 г. младата принцеса се омъжва за португалския крал Дионис. Тогава кралят беше само на двадесет години и управляваше три години, а кралицата беше само на дванадесет години. Елизабет беше образец на всички добродетели. Съпругът й не беше религиозен, но добродетелите на жена му го изпълниха с дълбоко благоговение и я оставиха свободна да упражнява благочестието си. Тя и нейните придворни дами правеха много неща за църкви, болници, манастири и за бедните. Елизабет беше на седемнадесет години, когато се роди дъщеря й Константин. На 8 февруари 1291 г. Елизабет има син Алфонс, който наследява баща си. Елизабет също имаше трето дете, дъщеря на име Елизабет, но ние не знаем нищо повече за нея. След няколко години щастлив брак, съпругът й беше изневерен, живееше възмутен с други жени, от които също имаше деца. Елизабет непрекъснато се молеше за обръщението на мъжа, беше търпелива, дори се грижеше за извънбрачните деца на кралския си съпруг. В крайна сметка той влезе сам и се върна към задълженията си.

След няколко години кралят се влюбва в Санчо, един от неговите незаконни синове, което е причината синът им Алфонц, законният престолонаследник, да се обедини с много недоволни благородници и публично да се надигне срещу баща си. Елизабет се опита да поправи тази връзка между баща и син, но пастирите я очерниха от краля. Ядосаният кралски съпруг лиши Елизабет от доходите й, изпрати я в изгнание в град Аленкера, забрани й да си тръгне и я накара да се пази. Тя също търпеливо понесе тази мизерия. Когато ситуацията ескалира и имаше заплаха от военен конфликт между баща и син, тя избяга въпреки забраната и ги помири.

Елизабет често посещавала болници и болни вкъщи. Много хора се възстановиха по чудо след нейното посещение. Когато цар Дионис се разболя, Елизабет денонощно стоеше до леглото му, кърмеше го и се готвеше за щастливия час на смъртта му. Царят разкаяно прие светите тайнства на болните и умря и предаде на Божията воля на 6 януари 1325 г. След погребението на съпруга си тя поклони до гроба на Св. От Сейнт Джеймс до Компостела. След като се завърна от поклонението, тя реши да се присъедини към ордена на бедните клариси. Затова тя отиде в манастира в Коимре, който беше построила. По съвет на епископите тя отседна в къща близо до манастира, където живееше като член на третия орден на Св. Франциск, или третичен. Тя умира в обятията на сина си Алфонсо на 4 юли 1336 г., през 65-ата година от благословения си живот в Естремоз. В завещанието си тя е оставила цялото имущество на манастира Св. Клара в Коимбра, където искаше да бъде погребана, но им забрани да я балсамират. Те се съобразиха с нейната молба.

Чудесата на гроба й се умножиха. Той е бил благословен от Лъв X. в 1516. Когато отвориха гроба й на 8 юли 1612 г., откриха тялото й непокътнато и го поставиха в красив ковчег. На 25 май 1625 г. Урбан VIII го обявява за свят.