СЛОВАКИЯ - Големият пост започва с Пепеля или Грозна сряда, която се пада на тази година.
Сряда е в седмата седмица преди Великден (между 4 февруари и 11 март). Тази година се пада на 17 февруари.
На този ден, ден на строг пост и въздържане от месо, свещеникът или дяконът прави пепел до кръста на челата на вярващите с думите: Не забравяйте, че сте прах и се обърнете на прах, или „Покайте се и вярвайте в Евангелие! "Периодът продължава в Римокатолическата църква от Пепеля сряда до Великден. Включва шест неделни пости.
"Пепелта идва от миналогодишния клон на майската неделя, т. Нар. Кални петна, които винаги се изгарят в Бяла събота. Този акт се нарича популярно изгарянето на Юда", обяснява етнологът Катарина Надаска и добавя, че жестът на поставяне на пепел челото напомня за преходността и необходимостта от покаяние.
Името Грозна сряда, от друга страна, се основава на старозаветната история на жителите на град Ниневия, които се покаяха по призива на пророка Йона, а отвън това се отрази в дрехата на старо и грозно дрехи. "В знак на покаяние по време на Грозната сряда в Европа през 10-12 век се носеха стари скъсани дрехи. Тогава периодът на пост беше по-ясно изразен от външни признаци", уточни етнологът.
Нашите предци са приемали периода на пост по-строго благодарение на отношението на църквата по това време. Имаше обичай, който в зависимост от местните църкви се запази до края на 19 век, някъде дори през първата половина на 20 век, че дори т.нар. контейнери на гладно. „Преди гладуване съдовете бяха старателно измити с пясък, за да бъдат напълно почистени, а след това в него беше приготвена бърза храна“, обясни тя.
Великите пости включват елда, каша от просо, бобови растения по различни начини - като каша и супи, тестени изделия, зеле, картофи, яде се риба от месото, или ако Великден е по-късно и времето е по-топло отвън, хладнокръвни животни като жаби или раци .
Гладуването се наблюдавало в продължение на 40 дни, но било особено строго в петък, в някои населени места в Словакия, но и в Европа, те също постили в събота, понякога дори в сряда.
По време на поста през Средновековието забраните за публични панаири, сватби и партита бяха забранени. "На панаирите беше забранено гръмкото предлагане на търговци. През Средновековието дори имаше ограничения за кръщението. Нищо не се разрешаваше там, където ще се проведе шумно веселие", добави Надаска Според нея целта на този период е била "мълчание на живота".
В Учението на дванадесетте апостоли (Didascalia apostolorum) от началото на III век се препоръчва едно- до двудневен пост (или 40-часов пост) преди кръщението и дву- до тридневен пост преди Великден. От този кратък пост постепенно се развива 40-дневен пост, който препоръчва на вярващите в началото на 4 век Св. Атанасий (296-373), Александрийски епископ и Св. Кирил Йерусалимски (315-386).
Числото 40 е имало свещено значение: Исус Христос е постил 40 дни преди публичната си поява, 40 дни водата е покривала земята по време на потопа на света, Мойсей е постил на Синайската планина 40 дни, пророк Илия е пътувал 40 дни до пещерата на планината Хорив, където той дойде при него.
Днес постенето вече не се приема толкова стриктно, но църквата съветва вярващите да се въздържат от месни ястия поне в петък. Постът е начин за покаяние и съзерцание за вярващите, но според етнолога той има и положителни за здравето ефекти, тъй като след зимата и след карнавала, когато хората се движат по-малко и консумират по-калорично богати храни, това е естествено прочистване. Така той имаше както физическо, така и духовно измерение.
Бързото приключва след 40 дни, т.нар Бяла събота, един от дните на великденската тройка, които се оформят - Велики четвъртък, Разпети петък, Бяла събота. „Вечерта в Бяла събота е така нареченото Възкресение и след него и залеза вече може да се консумира месо, най-често това е великденска шунка“, заключи Надаска.