24-10-2017 (актуализирано: 26-10-2017)

продукти

Ладислав Мико. СНИМКА: TASR

Коментари Печат Имейл Facebook Twitter LinkedIn WhatsApp

Ладислав Мико е заместник-генерален директор на Генералната дирекция на Европейската комисия за здраве и безопасност на храните (ГД SANTE). Освен това е експерт в областта на опазването на околната среда. Освен всичко друго, той е работил в Словашката академия на науките и Карловия университет. През 2009 г. той беше министър на околната среда на Чешката република в служебното правителство на Фишер.

Европейското законодателство в областта на храните празнува своята 15-та годишнина тази година. Храната, която консумираме в Европа, е наистина по-безопасна от всякога?

Определено да. Изглежда, че често имаме „хранителни скандали“, но това също е доказателство, че законодателството работи. Ако нямахме ефективна система за контрол, изобщо нямаше да открием много проблеми. Също така с удоволствие бихме консумирали опасна храна, докато някой не започне да има сериозни проблеми.

С наличието на система, ние сме в състояние да открием проблема, преди той да засегне човешкото здраве, на ранен етап. Това е парадокс на дейността по контрол на качеството: ако имате много добър контрол, ще откриете проблема.

Законодателството ни даде шанс да разберем нещо и това е огромно постижение. Затова съм убеден, че гаранцията за качество днес е много по-голяма при обикновените покупки, отколкото преди петнадесет години.

Но наистина ядем и по-качествена храна?

В тази област е необходимо да се дефинира точно каква част от концепцията за качество е обхваната от европейското законодателство. Лично аз се опитвам да го разделя на три нива.

Основното ниво на качество е безопасността. Това е качествен критерий и в това отношение качеството в Съюза е най-доброто в света. Регулирането е ефективно и работи добре.

Второто ниво на качество се отнася по-скоро до качеството на суровините и състава на продуктите. Тук се провежда днешният дебат за двойствеността. Никой не казва, че получаваме лоша храна. В този случай законодателството беше общоевропейско споразумение. Ако закупите яйца днес, ще можете да разберете дали яйцето е от биологично, безплатно или отглеждане в клетки, от коя държава идва и дори можете да потърсите конкретна ферма.

Става въпрос за това какви конкретни съставки се използват, в какви пропорции и до каква степен се използват хранителни добавки, витамини, стабилизатори и други подобни. По този начин съставът на храните може да бъде различен, дори ако всички техни компоненти са разрешени и безопасни от гледна точка на потребителя. Следователно регламентът се фокусира върху информирането на потребителите за състава и хранителната стойност на храните, но не определя самия състав.

Подвеждащите опаковки не са приемливи и нарушават справедливите търговски разпоредби.

И тогава има третото ниво на качество, което е вкусът, миризмата или външният вид. Тези принципи обаче са прекалено субективни, тъй като няма система, която да ги включи в правна норма. Дори и днес, когато инспекторите оценяват консистенцията на сиренето, например, няколко души го вкусват и казват: Мирише добре, има вкус, но е малко вкусно. Как да го напиша под формата на правна норма?

Не мисля, че е редно да се мисли за каквато и да е регулация в тази област. Потребителските предпочитания и способността на производителите да предоставят необходимото трябва да решат.

Ето защо системата е настроена да гарантира безопасност и пълна информация за състава. Освен това трябва да има гаранция, че той не е измамен.

Ако говорим за лошо качество на храните в Централна Европа, говорим само за един от компонентите на качеството?

Днешният дебат е за степента, до която позволяваме на потребителя да вземе свое решение. Това също означава, че не искаме да му диктуваме какво харесва. Например дискусията за кокала и съдържанието на захар за мен е малко странна. Всички диетолози казват, че захарта е най-лошото нещо, което може да искате да ядете в големи количества. В кокакола има много и се оплакваме, че нямаме захар в него, а друг подсладител.

Като цяло обаче е важно информацията за състава да е пълна и вярна. Свързано с това е опаковката и второто ниво на качество. Ако опаковката е идентична в различните държави, с изключение на малките букви, които показват състава, тогава потребителят може да има впечатлението, че купува идентичен продукт.

Ако съдържанието е различно, то се възприема като измамно. Често това е по-скоро чувство, основано на опаковката, защото всъщност детайлите на състава обикновено седят върху опаковката. Всъщност той не се заблуждава. Въпреки това дори подвеждащите опаковки не са приемливи и нарушават справедливите търговски разпоредби. Ето защо се разглежда и затова се разглежда от Комисията.

В Централна Европа двойното качество на храната е един от най-важните въпроси, пред които са изправени гражданите днес по отношение на Съюза. Тази тема резонира толкова силно и в Брюксел?

Той резонира все повече и повече, но трябва да бъде изведен на правилното ниво. Всяка голяма хранителна верига в Словакия продава хиляди до десетки хиляди продукти. Има обективно документирани проблеми с двойно качество за няколко десетки вида стоки. И така, какъв е делът на този проблем спрямо общото качество на храната? Проблемът е, че той трябва да бъде решен, но не може да бъде обобщен за цялата или дори за значителна част от храната.

Не бива да се забравя, че веднага след революцията компаниите навлязоха в Словакия и на пазара на други нови държави-членки с техните маркови продукти само чрез намаляване на качеството до известна степен, за да могат да постигнат цена, приемлива за местния потребител на времето. Но хората са се научили да купуват тези продукти, те са свикнали.

Ако продължат да ги купуват, е трудно да се очаква те да изчезнат сами. Ако обаче решат, че вече не искат такива продукти, производителите и магазините със сигурност ще се адаптират. В крайна сметка те се интересуват от продажба.

От Братислава, Прага, Будапеща и Варшава обаче все още можете да чуете критики, насочени директно към Брюксел относно двойното качество на храната. Очаква се Комисията да подготви ново законодателство в тази област?

Съществуващото законодателство вече позволява на страните от V4, но и на други, да се заемат с този проблем и да накажат нелоялни практики. И така, защо трябва автоматично да приемаме нещо друго? Стандартният политически подход е да се предлагат все нови закони, но малцина ще разгледат какво вече имаме в сила или дали прилагаме правилно съществуващите закони.

Вече имаме законодателството относно нелоялните търговски практики, което регулира тези въпроси. Трябва да се приложи правилно сега. Ако се окаже, че дори това не пречи на подобни практики, със сигурност е възможно да се обсъдят корекции.

На национално ниво има национален контрол и инспекция. Брюксел ще бъде трудно да изгради армия от няколко хиляди инспектори, които да инспектират милиони продукти. Никой няма да го одобри и изобщо няма да отделя средства за него. Брюксел обаче вече предвижда надзор на европейско ниво - в рамките на правомощията, предоставени му от държавите-членки със законодателство.

Чест аргумент обаче е, че само Брюксел може да оказва натиск върху големи мултинационални компании, тъй като по-малките държави нямат достатъчно правомощия за това и огромни компании не ги принуждават да променят състава си.

Напротив, със сигурност ще ги принудят. Вземете например Чешката република. По пътя започнаха да се появяват билбордове на големи компании, където например пише: Велосипеди в Чехия сега с истинска захар! Бизнесът реагира незабавно, защото знае, че ако иска да продава, трябва да се адаптира към потребителското търсене. И дори най-силните играчи ще се адаптират, защото не искат да губят позициите си на пазара.

Хората подценяват силата си, защото гласът им се чува. Освен това те не трябва да купуват стоките. Разбира се, има и често срещаният аргумент, че не мога да купувам стоки само ако имам по-добра алтернатива. Ако няма алтернатива, е трудно да не купите продукта.

Търговските вериги играят важна роля тук, тъй като осигуряват широчината на избора. Със сигурност има смисъл да се посочи и да се настоява продуктите да се предлагат в няколко варианта.

Колкото повече Европейската комисия участва в пряк диалог с хората, толкова по-добре ще разберем къде се крият възможностите за промяна и кой наистина е отговорен за какво.

В този контекст отново на преден план излиза темата за комуникацията между европейските институции, която националните политици винаги лесно превишават и обвиняват в ексцентрично законодателство. Що се отнася до храната, те викат още по-силно. Подобно беше в случая с „случая“ на извити краставици или „забраната“ на пържените картофи. В какво Брюксел греши?

Наистина е голям проблем. Най-добрият начин да се справим с това е да организираме директни дебати като днешния (Конференция, обсъждаща бъдещето на Европа - 60 години европейска интеграция: постижения и предизвикателства, бел. Ред.). Колкото повече Европейската комисия участва в пряк диалог с хората, толкова по-добре ще разберем къде се крият възможностите за промяна и кой наистина е отговорен за какво.

Ладислав Мико говори за безопасността на храните на конференцията 60 години интеграция в ЕС: Постижения и предизвикателства pic.twitter.com/hiHQPq7aVX

- EurActiv.sk (@euractivsk) 16 октомври 2017 г.

Това не означава, че Комисията ще се откаже от отговорността си. Това, което прави Европейската комисия, обаче се определя само от това, за което държавите-членки й дават мандат. Независимо дали започва с Договора от Лисабон, чрез първично законодателство, до правомощия за вторично законодателство.

Ако от Комисията се изисква да направи повече, тя трябва да бъде оправомощена да го направи. В същото време, разбира се, трябва да прави само онова, което има смисъл на европейско ниво, където е най-високата добавена стойност.

Това е стандартен политически ефект, който присъства навсякъде между центъра и периферията. Това се отнася и за националното измерение, нека да разгледаме общините и регионите спрямо централното правителство. Критиката е точно същата, както към държавите-членки и Брюксел.

Това често означава, че ако се случва нещо добро, политиците казват, че са го поставили по този начин. Ако хората го критикуват, някой над тях е виновен. Подобна процедура обикновено се използва.

Ако хората харесват нещо, не им пука какво официален съвет ги съветва да ядат.

Много се говори за производството на храни и преразглеждането на общата селскостопанска политика. Да не говорим, че животновъдството е отговорно за почти една четвърт от всички парникови газове в света и дори повече от половината от въглеродния диоксид в света, много повече от всички видове транспорт в света, взети заедно.

Очаква се емисиите от селското стопанство да се увеличат с почти 80 процента до 2050 г., докато тези от енергетиката са "само" 20 процента. Европейският съюз също ще отговори на тези факти и ще продължи политиката за устойчиво развитие?

Нека зададем въпроса по различен начин. Обществото ни намира ли се в ситуация, в която иска такава промяна? Комисията трябва да отговори на това, което държавите-членки искат от нея.

Той може да представи поглед от европейско ниво: той ще изготви анализ, ще го направи достъпен за държавите-членки и ще каже, че макар да не изглежда така от национално ниво след 50 години, ще имаме голям проблем и икономиката ще падне поради такива причини. Искате ли да направите нещо по въпроса или не? Когато държавите приемат нашите препоръки, на Комисията ще бъде даден мандат за справяне със ситуацията на европейско ниво.

Лично аз мисля, че в момента имаме специална възможност поради новата финансова рамка, която се подготвя, в рамките на която ще бъде обсъдена и новата селскостопанска политика. В този дебат е необходимо да използваме точно това, което знаем за изменението на климата, за устойчивостта, включително въздействието върху околната среда, както и за това, което се печели от практиките на земеделските производители.

Ако от Комисията се изисква да направи повече, тя трябва да бъде оправомощена да го направи.

Моделът, който имаме днес, може да е подходящ за още десет или двадесет години, но проблемът, за който знаем, че може да възникне през 2050 г., трябва да бъде разгледан в първите стъпки сега. Можем да започнем да говорим например за дела на животинските протеини в диетата и колко всъщност се нуждае човешкото тяло, или до каква степен се нуждаем от толкова масивна животинска продукция.

Най-големият проблем в Европа днес вече не е гладът, а затлъстяването. Но не можем да забравим онези, които не могат да си позволят здравословна храна. Този проблем обаче намалява пропорционално в Европа, докато проблемът с храненето или затлъстяването нараства.

Разбира се, най-трудното е намесата в хранителните навици на хората. Ако хората харесват нещо, не им пука какво официален съвет ги съветва да ядат. От нашата позиция обаче трябва да им дадем възможности, информация и някои насоки. Те могат да решат - и всъщност потребителите трябва да решат сами.

Коментари Печат Имейл Facebook Twitter LinkedIn WhatsApp