словашки

Джон се интересуваше от актьорско майсторство, докато учи в гимназията на архиепископ Степинак в Уайт Плейнс, Ню Йорк.

Йонкерс/Братислава, 29 декември (TASR) - Джон Войт има четири номинации за Оскар, една от които е успешно преобразувана. Дъщеря му е известната американска актриса Анджелина Джоли. А след баща си той също има словашки корени. В събота, 29 декември, актьорът Джон Войт доживява 80-годишна възраст.

Джон Войт е роден на 29 декември 1938 г. в Йонкерс, Ню Йорк. Неговият дядо е Юрай Войтко от Кошице, който е роден през 1879 г. и се премества в САЩ през 1890 г. Те имаха четири деца с Хелена, която също имаше словашки произход. Един от тях беше Елемир Войтко, професионален голфър, който промени името си на Елмър Войт заради кариерата си. Тогава Джон Войт беше средата на тримата си сина.

Джон се интересуваше от актьорско майсторство, докато учи в гимназията на архиепископ Степинак в Уайт Плейнс, Ню Йорк. Той също така учи в Католическия университет във Вашингтон, окръг Колумбия, завършвайки през 1960 г. със степен бакалавър по изящни изкуства. Премества се в Ню Йорк, където посещава класове по актьорско майсторство и започва като професионален актьор.

През 1961 г. дебютира на Бродуей в мюзикъла „За звуците на музиката“. Следват и други театрални роли - Рудолф в пиесата на Артър Милър „Поглед от моста“ или Ромео в легендарната пиеса на Уилям Шекспир „Ромео и Жулиета“. За изпълнението си в пиесата на Франк Д. Гилрой „Това лято“ той получава наградата за театрален свят през 1967 г.

По това време обаче Джон Войт започва да се появява на филмовия екран. Създава първата си роля в сатиричната комедия „Безстрашен Франк“ от Филип Кауфман. Четвъртият му филм Midnight Cowboy, режисиран от Джон Шлезингер през 1969 г., му донася пробив в кариерата и първата номинация за Оскар. В него Войт изобразява наивен тексаски фермер Джо Бък, който използва мъжкия си и младежки вид, за да се запознае със заможни жени в Ню Йорк, като същевременно е свързан от болния и крив крадец на Плъховете на Дъстин Хофман.

Въпреки че сините очи и добре изградената фигура предопределиха Войт да обича ролите, той успя да изрази много по-сложни характери с актьорската си игра. Той изигра „шегобиеца“ на Милано Миндърбиндър във филмовата адаптация на глава XXII на Джоузеф Хелър (режисьор Майк Никълс, 1970). Печели втората си номинация за Оскар за ролята си на авантюрист в трилъра „Освобождение“ (Джон Бурман, 1972).

Той участва във военния филм „Странното име на Одеса“ (Роналд Нийм, 1973), който убедително изигра идеалистичен учител в „Conrack“ на Мартин Рит (1974). Последва драмата „Съдията и неговият палач“, режисирана от Максимилиан Шел по дизайн на Фридрих Дюренмат (1975).

Успехът му под формата на третата номинация, която този път беше успешно трансформирана, най-накрая му донесе ролята му във филма „Завръщане у дома“ (Hal Ashby, 1978). Джон Войт спечели Оскар за главната си роля на 40-годишна възраст, а друга, четвърта номинация, го очаква за екшън филма Express to Hell (Андрей Кончаловски, 1985).

В по-късните години Войт участва в добре познати филми като Mission: Impossible (Brian De Palma, 1996), Rain Developer (Francis Ford Coppola, 1997), U-Turn (Oliver Stone, 1997) и The Public Enemy (Tony Scott), 1998). Той участва в ролята на известен спортен коментатор Хауърд Косел в биографичния филм Али за легендарния боксьор Мохамед Али (Майкъл Ман, 2001). Актьорски умения, но може би и славянският външен вид и определена физическа форма на Джон Войт, предопределиха папа Йоан Павел II за главната роля във филма, заснет през 2005 г. от Джон Кент Харисън.

От 2013 г. Войт подписва за телевизионния сериал Рей Донован, който през 2014 г. му носи наградата Златен глобус за най-добър актьор в поддържаща роля.

През годините 1962-1967 е женен за актрисата Лори Питърс. Следващият брак с актрисата Маршелин Бертран идва от две деца, които също се прочуха във филмовия бизнес - актрисата Анджелина Джоли и актьорът и продуцент Джеймс Хейвън.

Като млад Джон Войт поддържа леви възгледи и критикува американската военна намеса във Виетнам, но по-късно съжалява за тези възгледи и се насочва към консерватизма. През 2016 г. той дори подкрепи кандидатурата на Доналд Тръмп за президент на САЩ и присъства на инаугурацията му.