Китаристът, който, макар и да е живял само кратко 25 години, успя да се прочуе по време на кариерата си като първия експериментатор с електрическата китара и в същото време беше един от основните основатели на новия стил бибоп. Като един от малкото чернокожи, Чарли Кристиан работи и в секстета на кларинетиста Бени Гудман, а неговият иновативен солов стил играе завинаги на страниците на джаз историята.
Чарлз Хенри Кристиан е роден в Бонъм, Тексас на 29 юли 1916 г., но се премества в Оклахома Сити като малко дете. И двамата му родители са музиканти и поради крайна бедност Чарли свири с двамата си братя по улиците, когато е млад, за да си изкарва прехраната. В началното училище той искал да свири на тенор саксофон, но учителят вместо това му предложил тръба. Опасявайки се, че това ще деформира писалката му, той реши да се съсредоточи върху бейзбола.
Музиката обаче не отнема много време, около 1931 г. китаристът "Bigfoot" Ралф Хамилтън започва да дава на Чарли тайни уроци по джаз и го учи да импровизира върху три популярни песни - Rose Room, Tea for Two и Sweet Gerogia Brown. Благодарение на това една вечер Кристиан се осмели да присъства на джем сешън в легендарния клуб Deep Deuce, където спечели няколко овации за изпълнението си. Тук Чарли решава да се съсредоточи максимално върху музиката и скоро става не само известен местен играч, но и голяма музикална фигура в средния запад на САЩ.
Уникалността на свиренето на Кристиян се криеше в използването на електрически озвучена китара, която имаше съвсем различен и нов звук в сравнение с предишната акустика, особено придружаващите ги китаристи. Благодарение на звуковата система той успя да се съсредоточи върху монофонични сола, подобни на духовите инструменти - самият Чарли каза, че иска китарата му да звучи като теноров саксофон. Неговите влияния включват импровизации от Лестър Йънг и Хершел Еванс, а на сцената той става пълноправен партньор на други солисти.
През 1939 г. Кристиан започва да работи с агент Джон Хамънд, който го препоръчва директно на краля на люлката, кларинетиста Бени Гудман. Като китарист той става член на секстет на Гудман, заедно с чернокожите съотборници Теди Уилсън, Лионел Хамптън и Флетчър Хендерсън. В рамките на няколко месеца заплатата му се е повишила от оскъдните 2,5 долара на вечер до 150 долара на седмица, а записите с групата се смятат за най-търсените.
През февруари 1940 г. Кристиан доминира във всички класации за джаз и суинг китари, а списание Metronome го поставя в категорията All Stars. Също година по-късно той получава награди в секстета на Гудман в нов състав и също е награден като солист. През този период той също започва да посещава местната игрална къща на Minton, където заедно с други млади изобретателни музиканти помага да се създаде нов стил - бибоп.
Славата на Кристиян обаче не трае дълго, той се разболява от туберкулоза в края на 30-те години и скоро е хоспитализиран за първи път. През лятото на 1940 г. известно време пропуска концерти с групата на Гудман, но се завръща в Ню Йорк през септември. Няколко месеца по-късно Чарли отново се потопи в забързан музикален начин на живот и здравето му отново се влоши. През юни 1941 г. той напуска джаз сцената за постоянно, за да се лекува в санаториум на Стейтън Айлънд. Въпреки че здравето му се подобрява, според доклади на познати и дори публикувани в списание Down Beat, той най-накрая се поддава на болестта на 2 март 1942 г.
24 години след смъртта си, той най-накрая по право бе въведен в Залата на славата на джаз Down Beat. Залата на славата все още очаква награда в родния си град Оклахома.