Юбилейната Klára Bočkayová излага в братиславската галерия Čin Čin до 29 май. Представя цикъл от картини от 2016 до 2017 г., част от цикъла „Гордея се“ от 1990 г. и няколко примера за ранна работа.

Неофициалната словашка сцена на изкуството от 70-те и 80-те години е създадена съвместно от дейностите само на две жени. Яна Желибска, която все още е преживяла либералната атмосфера от периода на „социализма с човешко лице“ и е успяла да я използва с предизвикателно измислени изложби, и Клара Бочкайова, която е започнала доброволно да участва в нея по време на нормализацията заедно със съпруга си Милан Бочкай други художници от.

Трябва да се отбележи, че художници, които не са творили по метода на социалистическия реализъм - т.е. тя и нейните колеги, не са имали възможност да представят официално своите творби през този период: изложбите са били цензурирани както от Съюза на словашките художници, така и от Министерството на културата, оглавявано от Мирослав Валек, и комунистическия централен комитет, партиите и медиите мълчаха за тях.

ръчни

Собствена авторска техника

Klára Bočkayová също представи работата си на първото публично групово изложение на връстници, изповядващи свободно артистично изразяване във фоайето на Института по приложна кибернетика на Словашката академия на науките (октомври 1979 г.), организирано извън прекия достъп на Министерството на културата и други цензори. Тя показа в тях своята чувствителност към традицията, но я балансира с ирония. Тя беше очарована от стенната бродерия, която по това време все още украсява стените на много селски къщи. Любящи лица и костюмирани фигури в стилизирани сцени бяха допълнени от поучителни, също бродирани текстове на пословици и поговорки, коментиращи ежедневните грижи на селска жена, ориентирана предимно към домакинството.

Klára Bočkayová първо присвои тези бродерии с намеренията на поп арт като прегръдка на трупа и затова ги популяризира в света на високото изкуство. По-късно тя открива своя авторска техника на рисуване. Тя използва бродерията като основа под платното, върху която нанася живописни пасти с енергични жестове, манипулирайки ги по време на творческия процес. Резултатът беше и все още е цветна драматична композиция, използваща динамично деформиран халат на оригиналното изображение в полза на уникален авторски ръкопис и поетика.

Смях и носталгия

Историите на картините, които зрителят чете, след като е трезвен от очарованието от смелостта и убедителността на нейната живопис, заслужават специално внимание. Сцени от банални ситуации разкриват и днес напълно ненадминати идеи за т.нар женска мисия, предопределена от конвенционалното образование, в която нищо не е забележително: важно е да се адаптирате. Този тип подчиняване на индивидуалната съдба на баналното клише провокира Бочкай да иронизира, като деформира оригиналните форми на сцените и ги припокрива със свободна духом живопис.

Смехът над опростените идеи за живота обаче е само едната страна на посланията на изложените композиции. Под живописните жестове на поразителни цветови комбинации от лъчезарни тонове идиличният бродиран свят изплува на фрагменти, които могат да събудят носталгия по детството, когато подобни сцени украсяват кухните на стари майки.

Това двойно кодиране на значения дава на картините на Klára Bočkayová уникално напрежение, а на зрителя пространство между отхвърлянето и разбирането на културната рамка на миналото във връзка с актуалните проблеми на пола днес.