Това е февруари 2009 г. ...
Измина една година, откакто научих най-красивите новини в живота си ...
С малко душа преди една година, един следобед през февруари, се обадих в центъра за асистирана репродукция, който беше домът на моите надежди ... Преди това важно телефонно обаждане, цялото ми дълго пътуване ми мина през главата ...
Ранни посещения в центъра, пътуване дори на тъмно с една единствена мисъл и едно желание в сърцето ми - Боже, бих искал ... Гинекологични прегледи на яйца, вземане на кръвни проби ... Страх и безпокойство, от една страна, желание и вяра, от друга ... Никога не съм се чувствал толкова мъничък в сравнение с Природата, в сравнение с Живота ... Усещах всеки ден, че това е нещо, което не е напълно в ръцете ми ... Можех да повлияя на целия процес само както бях предупреден в центъра - да запазя спокойствие и да не се стресирам ... Оставаше ми само огромно желание ...
Яйцеклетките са узрели, те са били оплодени ... Ембриологът също е ръководил ръката на Живота ... Свързват яйцеклетките ми със сперматозоидите на съпруга ми ... Случи се ... Сега само почакайте ... И почакайте ... 5 дни ... Мислех за Живота отново ... Той е нетлен ... Той е абсолютен в своите решения ... Определено ДА или НЕ ... И не мога да му повлияя ... След пет дни имам - 6 красиви ембриони ни очакват в центъра ... Трябва да тръгнем след тях, в очакване какво ще се случи по-нататък ... Те ни чакат ...
Почувствах, че Животът е решил - той е на наша страна ... Изглежда, че досега винаги е решавал в наша полза ... Или по-скоро не толкова в наша полза. Той реши, че ДА ... ТОЙ все още не изпитва емоции ... С мъжа ми го направихме да ... Преди всичко изпитахме голяма благодарност и смирение за тази сила ... И за тази голяма надежда ...
2 ембриона са в тялото ми, останалите изчакват „въртене на студено“ за друг повод ... Лежа на операционната маса след кратка процедура за прехвърляне на ембриони и продължавам да се моля ... Към Живота ... Моля НЕГО да остане с нас ... Да ни подкрепи, така че всичко да върви добре ... Че НЕГОВИТЕ решения са „ДА“, за да продължи ...
Вкъщи съм и лежа, държа стомаха си и усещам, че нещата не са в ръцете ми ... Те са в ръцете му ... Просто трябва ... Чакай ... И почакай ... 2 седмици ... Докато разбера как е решил живота ...
Ден "Г" ... Сутрешно посещение на центъра, вземане на кръвни проби, гинекологичен преглед ... Път вкъщи ... Днес ще науча как е решил Животът ... Все още се чувствам малко преди НЕГОВАТА сила ... Решено е отдавна и ще науча повече за това решение днес ...
Време е да се обадя ... Ръцете ми се треперят, трогнах се ... Страхувам се да мисля за някоя от двете алтернативи ... ДА или НЕ? Обаждам се ... И научавам - "Страхувам се, че ще трябва да се съсредоточите върху детската мода навреме - бременна сте!" Плача и благодаря ... Благодаря на Life за решението му, а също и на персонала в центъра ... Все още го правя, като си спомням този момент ...
Малката ми просто плачеше зад изпусната залъгалка ... Ще й я дам и ще си спомня ... На онзи февруарски ден преди година и през всички дни на бременността ми, докато се роди ...
Повторни посещения в центъра ... Повторно уважение преди живота ... Решено ДА за самия факт на зачеването ... Неговите решения ще бъдат същите по време на бременността?
Отивам в центъра на всеки 2 седмици ... Чувам мъничко сърце, което бие в мен ... И отново плача от емоция и отново благодаря на Живота и на всички, които са допринесли за него ...
Още едно посещение в центъра, други притеснения - дали плодът в мен ще бъде склонен към синдром на Даун? Балончето на малката шийка е 1 мм, изглежда всичко е наред ...
Разбирам и възприемам всяка минута, че пътят, по който вървя, е пълен с тревоги, пълен с етапи, които трябва да бъдат преодолени ... И така осъзнавам, че ЗДРАВЕТО е огромен подарък от живота ... Когато имаме здраве, имаме всичко ... И така ние го осъзнаваме толкова малко ... Разбрах това само по пътя на бебето си, което все още е в стомаха ми ... Вече вътре в мен, от първата секунда на зачеването, започна тежка борба, наречена развитие ... Природата се прояви в цялата си сила ... Тя работи за направи две клетки роди пълноценен и здрав мъж ...
Преодоляхме страха и безпокойството от триплет теста, което първоначално показваше, че бебето ми все още е изложено на риск от синдром на Даун ... 3 седмици чакане на резултатите от теста, 3 седмици нереален страх на 6 месеца и накрая ... Животът отново реши, че моят бебето би било здраво ...
Вече знаех, че очаквам малка дъщеря ... И възприемах чудото на Живота всеки ден с по-голяма интензивност ... И с повече благодарности ...
Първите движения на бебето ... Които бяха по-интензивни всяка следваща седмица ... Главата и краката, които се изтласкаха в края ... С ръце на корем исках да я прегърна и накрая да я почувствам Благодаря й, че ме придружаваше девет месеца, тъй като тя ме придружава в продължение на девет месеца, тъй като се доверяваше и особено за това да остане с мен ... Че не си тръгна ...
Въпреки че разбирах, че имам много малко, върху което мога да повлияя, научих едно важно нещо - да се доверя на Живота ... Той никога не ме разочарова, когато сложа ръце на МУ уморен от страх ... Тъй като радостта и притеснението вървяха ръка за ръка, най-много важен, най-красивият и в същото време най-страшният период в живота ми ...
10.10.2008 г. ... Планирано раждане чрез цезарово сечение ... Малката не беше обърната с главата надолу, тя седеше в мен, така че беше по-добре ... Роди ни се ... Красиво момиче Чудотворно и здраво ... Чудо на живота ... За пореден път реши, че ДА v Моменти на благодарности и емоции ani 3,440 g, 53 cm ... Карла е на света ... Тя е тук ... Мъж се роди от две клетки ... Момиче ... Мощно и здраво ... БЛАГОДАРЯ ВИ ЖИВОТА ...
Радост и притеснение ... Ръка за ръка ... Ще продължи ли да бъде здрав? Ще имам ли достатъчно мляко за нея? Ще мога ли да бъда добра майка? Това влияе върху жизнеспособността на IVF?
Гледам я и виждам красиво момиче ... Прегръщам я и я чувствам ... Най-накрая мога да я прегърна и почувствам ... Малко тяло, което расте от млякото ми всяка седмица и потопа на Любовта, когато го имам на себе си ръце, когато го видя, чувам ...
Самата тя е решението на Живота ... Тя е крехка, но и мощна с голямо желание да живее ... Тя може ясно да посочи своите нужди, удовлетворение и недоволство ... Както аз се поставям в Ръцете на Живота, така и тя в Ръцете на Живот ... И тук тя бавно губи притесненията ми ... С малката на света вече има неща, върху които мога да повлияя, още малко ...
Тя вече е независим човек от първия дъх, тя е в състояние да се бори за своите нужди и да ме предупреждава за тях ... Всеки ден все повече разбирам, че единственото право, което имам, е - да я обичам и да я въвеждам в живота с най-добре ... След малко тя ще бъде единствената, която ще намери собствената си връзка с живота си и ще мога само да я придружа ...
Разбирам, че нещата, върху които не мога да повлияя, са решенията на живота ... Там мога само честно да се доверя на МУ ... ТОЙ реши, че едно дете след ин витро е толкова чудотворно, колкото всяко друго дете, което е родено по по-естествен начин . И аз Сигурен съм, че ще защити и всички деца, малките велики чудеса, които са в ръцете на живота и любящата грижа на техните родители ...