Моля, спрете за момент и ни позволете да ви запознаем с живота на Доминика. Доминика беше едно невероятно страхотно момиче, което по своята същност докосна сърцата на няколко от нас ...

Доминика и обстоятелствата, поради които последният път не можа да се прибере, ни вдъхновиха толкова много, че решихме да започнем проект, който да помогне на децата и техните семейства да ги улеснят, така че нито едно дете да не получи отрицателен отговор ... предстои ни трудно пътуване, но имаме основа, страхотна идея, вкус, много желаещи хора и Доминика, нашата най-голяма муза

Доминика е родена на 8 април 1999 г. като красиво, здраво момиче. Животът й беше весел, изпълнен с мечти и планове. Тя започва да изпълнява първата си мечта, когато е на 11 години, когато стига до 8-годишна гимназия с разширено обучение по френски език. Тя управлява училището без проблеми и с перфектни резултати. Следващата й мечта беше да стане педиатър, поради което се заинтересува от медицина. Тя започва да композира пластмасов скелетен модел у дома, изучавайки различни списания и гледайки медицински сериали. Всичко това я очарова изключително много.

невероятно

Когато тя се разболя, обмислихме да прекъснем проучването. Тъй като лечението изисква дългосрочна хоспитализация и училището не иска да се откаже, тя учи външно. Въпреки взискателното лечение тя завърши годината с отличие и държавен изпит по френски език.

На 7 септември 2013 г. светът се срина, когато бяхме уведомени за съмнение за рак. На следващия ден тя беше преместена в DFNsP в Братислава в катедрата по детска хематология и онкология. След извършване на необходимите изследвания ни беше казан резултатът, Т-клетъчен лимфом. Доминика се справи с информацията за болестта си най-добре в цялото семейство. Тя плака около 5 минути и след това заповяда: „Плачът няма да ме излекува, така че не искам да виждам никой да плаче“. и тя започна да се бори с енергия. Тя се справи доста добре с лечението. Настъпи обаче повратна точка, когато Доминика многократно преодоляваше по-слабите инсулти, но благодарение на силната си воля и бързата реакция на лекаря, всички инсулти преминаха без значителни последици. На 26 май 2014 г. най-накрая приключихме болничното лечение. На 12 юни започнахме с поддръжка, хапчета, химиотерапия у дома. Доминика изобщо не се чувства зле по време на високи инфузионни дози химиотерапия. Тя не повръща почти цялото лечение, както и останалите деца. Тя започва да повръща само по време на химиотерапия с хапчета, което при други деца обикновено се справя по-добре от инфузионната химиотерапия. И тук се оказа, че нашата Доминика върви по своя път, не спазвайки никакви правила и статистика.

На 29 юни 2014 г. беше извършен контролен PET - преглед, който трябваше да ни каже, че е здрав. Резултатите дойдоха след няколко дни. PET изследването показва наличие на живи клетки, което не показва нищо добро. На 1 юли 2014 г. беше направена контролна КТ на гръдния кош по плана, така че да знаем как лимфомът реагира на лечението и какви са настоящите му размери. За наше голямо разочарование лимфомът реши да расте. На 7 юли Доминика претърпя друга операция, където от тумора беше взета проба за хистология, за да се установи как се държи туморът. След операцията тя отиде за няколко дни в Детската клиника по анестезиология и интензивно лечение за наблюдение. След седмица биопсия потвърди, че лимфомът е мъртъв. Затова си позволихме малко тържество. Щастието ни обаче не продължи дълго. След по-малко от 3 седмици се върнахме отново в болницата за болки в гърдите, раменете и ръцете. Контролната КТ показа, че лимфомът се е умножил по размер. Доминика отново се подложи на PET преглед, който показа, че лимфомът е прекалено жив.

Ако лечението не даде резултат, лечението се спира. Това беше случаят и с Доминика. Знаехме, че краят идва, но не знаехме кога ...

В този момент целият ми свят се срина. Но нямаше време за дълъг плач. Трябваше да кажа на съпруга си. Състоянието й само се влошаваше всеки ден и знаех, че ще бъде най-голямото щастие на Доминика да напусне ангелите възможно най-скоро. Винаги, когато тя поемаше за известно време, много си говорехме, понякога няколко пъти за едно и също нещо, защото тя веднага забравяше всичко.

Искахме да я приберем за няколко дни ... но не се получи ... не поради настоящото здравословно състояние на Доминика ... не защото не можахме да го направим сами у дома ... Но причините бяха различни и нека съвестта поиска отговорни хора сами

Така прекарахме последния уикенд от живота на Доминик в болницата. Последните дни на Домкин не бяха това, на което се надявахме. Не беше лесно до последния момент На 7 октомври 2014 г. състоянието й се влоши значително. Почти сутринта лекарят я беше приспал, за да не предпочита да забелязва какво й се случва. Трябваше само да я погледна в очите, пълни със страх, болка и въпроси без отговор ... Бях безпомощен. Да я виждам такава беше невероятно болезнено.

В сряда, 8 октомври 2014 г., в 10.25 часа, нашата Доминика замина завинаги. Тя била на точно 15,5 години и минали точно 1 година, 1 месец и 1 ден, откакто била приета в болница. Тя просто си тръгна точно както си планирал