Пекин призовава демократичните страни да приемат неговия модел на управление. Самият той обаче не толерира демокрацията и у нас.

демократична

Привържениците на Доналд Тръмп са възмутени, че на настоящия президент на САЩ не му е била дадена възможност да участва в Уестминстърския дворец по време на посещението си във Великобритания. Те са изключително прави, но не защото неговият предшественик Барак Обама получи такава възможност. Изказването пред британския парламент не е основно право на американските президенти, а британските депутати имат право да избират кого да чуят. Лицемерие е обаче да не се позволява на Тръмп да говори там, където през 2015 г. може да говори и ръководителят на комунистическата партия и президентът на Китай Си Дзинпин.

Можете да мислите какво искате за американския президент, но той все още е демократично избран политик и представител на най-мощната демокрация в света. Си Дзинпин е диктатор, чиято лична сила и култ към личността досега са най-близо до силата на Великия кормчия Мао Цзедун. И вече през 2015 г. той беше представител не само на най-голямата, но и на най-опасната диктатура в света. Дори тогава отношенията в Китай в много отношения бяха по-малко свободни от тези, на които се противопоставиха студенти, избити преди тридесет години на площад Тянанмън.

В този случай аргументът, че е необходимо да бъдем по-строги към демократичните политици, не е достатъчен. Джинпин получи одобрението на достоен ориенталски самодържец във Великобритания и британската страна не скри, че прави всичко това с надеждата за икономическа изгода. Това беше не само безпринципно, но и наивно. Не е и аргументът, че Тръмп често се държи лицемерно като британските политици и ако това му подхожда, той също предпочита всеки диктатор пред своите съюзници.

Демократичните политици, техните по-малко демократични колеги от западните страни, както и някои западни анализатори и академични среди, обикновено се застъпват за сближаване с Китай с три аргумента.

Първият е, че няма нужда да смесвате търговията с политиката, че Китай е огромен пазар и всички искат да го търгуват. Този аргумент понякога се допълва от факта, че чрез търговията всъщност помагаме на Китай по пътя към демокрацията, защото го отваряме към света и помагаме да се създаде средна класа, която в крайна сметка ще наложи политическа промяна.

Вторият аргумент е, че Китай е отличителна култура,