Въпреки че Chrupky все още принадлежи към нашия регистриран асортимент от лозя, ние ги включваме сред отдавна отглежданите сортове, които са в култура от няколко века. Поради тази причина те също образуват голяма група форми, които се считат или за отделни сортове, и за мутации. Един и същ сорт често се появява под много различни синоними.
СИНОНИМ
Броят на синонимите е свидетелство не само за древността на Хрупиекс, но и за богатата история, която завършва съдбата им, докато вървят векове, практически по целия свят. Нека ги разгледаме и открием в тях красотата на вековете и философията, които ще ни доведат до корените на тази необичайна група сортове. Ще си представим синоними на държави, в които Chrupky играе по-важна роля.
Англия: Amber Chasselas, Amber Muscadine, Common Muscadine, Queen Victoria, Royal, Muscadine, White Muscadine.
България: Шасла бяла, Шасла златиста.
Чешката и Словашката република: Auslender, Burda, Časlador, Dreixle, Dobrohrozen, Gutedl, Gutedle, Chrupka благородни, Kapucínske, Strapák, Šasla, Třaslador. Много от синонимите, използвани у нас, са преводи от други езици, частично изкривени или фонетично модифицирани.
Франция: Abélone, Abélione, Bon blanc, Bournet, Bournot, Croquant, Doucet, Chasselas Angevin Chasselas doré, Chasselas de Bar-sur-Aube, Chasselas de Bordeaux, Chasselas de Fontainebleau, Chasselas de Florence, Chasselas de Moissac, Chasselas de Montaryan Chasselas de Tenériff e, Chasselas de Thomery, Chasselas du Doubs, Chasselas du mus, Lourdot, Lausannois, Moren, Moren blanc, Morlenche, Mornant, Pinzutella, Plant de Toulaud, Raisin de of cier, Ugne, Valais blanc.
Унгария: Фабиан сиво, бяло шасели, Gyöngyszőlő, Piros Chasselas, Сасла.
Германия, Австрия: Bassitraube, Diamant, Diamanttraube, Dorianer, Frauenrtaube, Gelber Gutedel, Goldgutedel, Gutedel, Gutedel weiss, Junker, Krachgutedel, Krachmost, Markgräfl er, Moster, Moster Süßling, Schönedel, Silberling, Süssling, Viviser, Viviser, Viviser, Viviser, Viviser.
Румъния: Бели шасели, аура Шасла.
Маска: Berezka, Berezka prostaja, Dinka belaja, Šasla, Šasla belaja, Šasla zolotistaja, Šašla, Šašla lečebnaja.
Сърбия, Хърватия: Bela šasla, Plemenka, Plemenka bela, Plemenka rana, Ranka, Rdeča Žlahtina, Žlahtina agostena.
Испания: Temprana tardía, Tempranillo de Nav, Temprano, Temprano agosteña, Temprano blanco, Temprano media. Швейцария: Blanchette Боа руж, Dorin, Fendant, Fendant Блан, Fendant рампа, Chasselas Блан, Chasselas cioutat, Chasselas croquant, Chasselas Доре, Chasselas fendant, Chasselas giclet, Chasselas Jaune CIRE, Chasselas musqué, Chasselas musqué, Chasselat, Perlan, Rougeasse, Wälsche, Weisser Gutedel, Weisser Krachgutedel.
Италия: Бели шасели, шара дорато.
Според ROBINSON et al (2012), следните синоними на Chrupky са погрешни:
Кметът на Албино (Испания), Барбароса, Мадлен Рояле, Марземина бианка (Италия), Шасела дьо Куртилие, Шасела де Пондичери, Фаюми (Египет), Паломино фино (наричани Златни Шасели в Калифорния), Прикнади (Гърция), Жлатина, Жлатина Врбница Жлатинина (Хърватия).
ПРОИЗХОД
Най-старото писмено споменаване на Chrupka е според AEBERHARD (2005) от 1539 г. от Kreuterbuch от ботаника HYERONYMA BOCK, който пише за сорта Frankisch, наричан още Edel - или Lauterdraube. ROBINSON et al., (2012) интерпретират "Edeldraube" като благородно грозде, което по-късно става немското име Gutedel (добър благородник). По-късно се споменава под името Gutedel във Вюртемберг, Германия от JOHAN BAUHIN през 1650 г. Синонимът Luter, Wyssluter и Gutluter, използван около 1850 г. в Северна Швейцария, може да бъде получен от гореспоменатия Lautterdraube. BAUHIN беше и първият, който използва името Fendant за Chrupka след характеристиките на плодовете.
Името Fendant е широко използвано в швейцарския кантон от 18-ти век. Едва в началото на 20-ти век името Шасела започва да се използва. Във вторичния кантон Вале името Fendant е запазено от 1850 г. и там също е защитено. (ROBINSON et al., 2012) Името Chasselas произлиза от френска община в Бургундия, близо до град Макон. Оттам Chrupka вероятно се е разпространил в други региони на Франция.
Нов поглед върху произхода на сортовете се предоставя от съвременните генетични методи, състоящи се в анализ на ДНК сортове. Хрущялът е анализиран от VILLAMOZ И ARNOLD (2009). От анализа на повече от 500 проби от 18 страни в Европа и Близкия изток те изключиха възможността за произхода на Хрупиек от Близкия изток, който хипотетично се считаше за първоначалното място на произход. Резултатите от сравнението на генетичното групиране с исторически данни сочат към района около Lac Léman (Женевското езеро) като вероятно място за произход на Chrupka. Тяхното мнение кореспондира и с твърдението на ВАВИЛОВ (1926), че произходът на сортовете трябва да се търси особено на местата, където се открива най-голямо разнообразие на техните форми.
Що се отнася до родителските сортове Chrupka, авторите откриват връзка между Chasselas и Mornen noir във Вале дю Рон, което обяснява, че Chasselas се нарича Mornen blanc около Mâcon и че френският ампелограф VICTOR PULLIAT нарича Mornen noir като Chasse noir.
В допълнение към тези най-нови възгледи за произхода на Хрупиек има и по-стари хипотези, които се различават до голяма степен. Те обаче са обединени в това, че това е много древна група сортове. Наред с други неща, Chrupka се приписва на опитомяване от швейцарска горска лоза - Vitis silvestris (HOFFMANN, 1982).
Друго широко разпространено мнение е, че Chrupky идва от Египет (BERGER, 1932), където се нарича Фаюми след оазиса Фаюм (на около 90 км югозападно от Кайро). Твърди се, че Черната Chrupka е била открита за първи път, от която всички други Chrupky е трябвало да имат мутации. Хипотезата за египетския произход на Chrupka беше опровергана от VUILLAMOZ, ARNOLD (2009). До разрастването на сорта Чауш обаче Chrupka играе основна роля в този регион. Още през 1523 г. се твърди, че е от френския дипломат Солиман II. докарани от Константинопол (дн. Истанбул) в Бургундия (GALET, 2000). Възможно е тогава да е бил засаден в село Chasselas северозападно от Макон, с което произходът на Chrupka често се свързва.
Друго място на произход на Chrupka е село Cahors sur Lot (северно от Toulous), където винопроизводителят Jehan del Rival засажда през 1531 г. прочутото кралско лозе по заповед на крал Франциск I или Хенри IV. Историците обаче доказват, че кралското лозе е засадено едва през 1750 г., т.е. едва след смъртта на Франсоа I. GALET (1990) счита, че този доклад е по-скоро фиктивен, отколкото историческа реалност.
УВЕЛИЧЕНИЕ
Chrupka се е разпространил почти във всички страни по света, където се отглеждат лозя. В толкова много региони не се отглежда друг сорт! Оригиналният фокус на отглеждане на Chrupiek е използван за производство на вино, което е запазено в Европа досега в Швейцария. Chrupka представлява 45% от сортовото представяне на всички култивирани сортове лози и допринася 60% за производството на вино. Статистиката от 2009 г. говори за 4013 ха лозя Chrupky. Половината от тях се отглеждат в кантона Во. Вторият важен кантон е Вале с площ от 1051 ха Chrupky, което се нарича Fendant. Друг - по-малък хрущялен кантон е Neuschâtel, известен с производството на нефилтрирани вина от Chrupka. (ROBINSON et al., 2012).
Във Франция отглеждането на Chrupka намалява. Засега обаче той обхваща площ от 2442 ха, главно в югозападната и южната част на страната. Тук се използва като трапезно грозде и за производство на гроздови сокове. Те обърнаха особено внимание на избора на Chrupka, който се използва в производството като Chasselas de Moissac.
В по-малка степен срещаме Chrupky и в Испания и Италия. Chrupky се установява в Германия през 16 век. Повечето от сегашните райони са в южната част на Баден (1136 ха), където вината от стари насаждения Chrupky върху варовити почви имат приятен бадемов аромат.
В Австрия и Унгария (1800 ха) Chrupky традиционно се отглежда основно като трапезно грозде, само малка част се преработва във вино, предимно смесено. Площите за засаждане на Chrupka обаче намаляват.
В други европейски страни Chrupky се отглежда в по-малки количества в България, Румъния, Молдова, Украйна, Словения, Хърватия, Сърбия и други балкански страни. Разпространили са се и в чужбина, Калифорния (Chasselas doré), Британска Колумбия, Западна Канада, Чили и Нова Зеландия.
В Моравия Chrupky започва да се засажда след 1900 г. и се използва за производство на трапезно грозде. Дори преди 70 години те представлявали 2% от лозето в Бохемия. В момента това е само 0,1%. В Словакия ситуацията е подобна и Chrupky е въпрос на градинарско самодостатъчно производство на грозде. Chrupka biela е част от регистрираните ни сортове лози от 1941 г., а Chrupka červená - от 1952 г.