tbl 30x0,250 mg (блистери PVC/Al)
Съдържание на резюмето на характеристиките (SPC)
Приложение №. 2 за уведомяване за промяна в регистрацията, ев. №: 2012/05017
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Дигоксин 0,250 Лекарства
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Дигоксин 0,250 mg в 1 таблетка.
Помощно вещество с известен ефект: лактоза монохидрат.
За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Бели до почти бели, плоски таблетки с делителна черта. Таблетката може да бъде разделена на равни дози.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Сърдечна недостатъчност в хипертрофирани и разширени сърца при хронично налягане и обемно претоварване (артериална хипертония, аортна или митрална регургитация, хронична исхемична болест на сърцето), особено ако е налице предсърдно мъждене с бърза камерна реакция.
Дългосрочното приложение на дигоксин е показано при хронична миокардна недостатъчност (с добра компенсация, продължаваща няколко месеца, особено при неясна първоначална индикация за дигоксин, е възможно внимателно прекратяване на дигоксин при внимателен клиничен и лабораторен контрол, особено при пациенти с по-висок риск от интоксикация).
Предсърдно мъждене с бърза камерна реакция, особено при съпътстваща сърдечна недостатъчност (освен ако кардиоверсията не е пряко предпочитана).
Лекарството е предназначено за лечение на възрастни и деца от 3-годишна възраст.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Тя е строго индивидуална.
Поради тесния терапевтичен диапазон и високия риск от токсичност, настоящият миокарден статус, бъбречно качество, тегло на пациента, други заболявания на пациента и други фактори, влияещи върху чувствителността на миокарда към сърдечни гликозиди (лекарствени взаимодействия) трябва да бъдат взети под внимание при дозиране и проследяване на серума трябва да се извърши при необходимост.концентрации на дигоксин.
Обикновено се извършва постепенна дигитализация: Дозата е в диапазона от 0,125 - 0,250 mg, по-рядко 0,500 mg на ден, при пациенти в напреднала възраст се дава по-ниска доза от 0,125 mg на ден от самото начало.
При пациенти с нормална бъбречна функция стационарно състояние се достига след 6-7 дни приложение на дигоксин.
Много по изключение, ако е необходим бърз клиничен ефект, може да се извърши бърза дигитализация: през първия ден се дава натоварваща доза от 0.500 mg веднъж - два пъти на ден, от втория до четвъртия ден се дават 0.250 mg след 6- 8 часа.
Обичайната поддържаща дневна доза е 0,125 - 0,250 mg перорално. Веднъж дневно.
Деца от 3 години
На децата се дават относително по-високи дози от възрастните. Началната доза е от порядъка на 10 - 25 μg/kg телесно тегло. Началната доза е от порядъка на 10 - 50 μg/kg телесно тегло. Натоварващата доза обикновено се дава на 3 - 4 разделени дози на интервали от 6 - 8 часа с внимателен контрол на клиничното състояние през първия или втория ден от лечението.
Дневната поддържаща доза е в рамките на 10 - 25 μg/kg телесно тегло веднъж дневно в зависимост от възрастта и бъбречната функция.
Пациенти с бъбречна недостатъчност
При бъбречна недостатъчност поддържащата дневна доза трябва да се коригира пропорционално на намаляването на клирънса на ендогенния креатинин (Clcr) или увеличаването на серумния креатинин (Ccr). При Clcr под 0,83 ml/s, т.е. под 50 ml/min или при Ccr над 150 micromol/l, дневната поддържаща доза се намалява до около 1/2 - 1/3. При Clcr под 0,42 ml/s, т.е. под 25 ml/min, респ. при Ccr по-висока от 300 микромола/l поддържащата дневна доза се намалява до 1/3 или по-малко, за предпочитане докато се проследяват серумните концентрации на дигоксин (абсолютно изискване за анурия или хемодиализа).
Най-високата единична доза е 1 mg перорално, най-високата дневна доза е 2 mg перорално.
Приема се преди хранене. Само в случай на стомашно разстройство (дискомфорт) може да се приема след хранене. Приема се с малко количество течност. Препоръчва се да се прилага редовно по едно и също време на деня.
4.3 Противопоказания
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
Кардиотоксичност до интоксикация.
Камерна тахикардия при пресен миокарден инфаркт.
Хипертрофична кардиомиопатия с обструкция.
Миокардна недостатъчност с бавен синусов или предсърден ритъм и AV блок II. и III. степен (интравентрикуларният блок не е противопоказание).
Синдром на предвъзбуждане (синдром на WPW) поради възможността за ускоряване на проводимостта чрез анормални антероградни съединения.
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Съотношението риск-полза от лечението трябва да бъде внимателно обмислено, когато:
сърдечна недостатъчност с натрупване на течност поради механична обструкция без съпътстващо предсърдно мъждене (стегната митрална стеноза със синусова тахикардия, стеноза на аортната клапа, аневризма, повтаряща се белодробна емболия, cor pulmonale при дихателна недостатъчност, перикардит),
остър миокарден инфаркт,
остър ревматичен кардит,
възрастни пациенти,
нарушения на електролитния и киселинно-алкалния баланс (хипокалиемия, хиперкалиемия, хипомагнезиемия, хиперкалциемия, ацидоза),
синдром на болния синус,
при пациенти с микседем,
при пациенти с камерна тахикардия и камерни екстрасистоли.
При пациенти с бъбречна недостатъчност дозата трябва да се коригира според креатининовия клирънс (вж. Точка 4.2).
При остра левокамерна недостатъчност диуретиците и вазодилататорите обикновено предшестват дигоксина.
При остра деснокамерна недостатъчност дигоксин обикновено не е ефективен.
При остър миокарден инфаркт дигоксин трябва да се използва само в случай на съпътстваща миокардна недостатъчност и предсърдно мъждене.
Трябва да се подхожда с повишено внимание при прилагане на лекарството Digoxin 0,250 на пациенти със заболявания на щитовидната жлеза. Ако функцията на щитовидната жлеза е намалена, първоначалната и поддържащата доза трябва да бъдат намалени. При хипертиреоидизъм може да се наложи увеличаване на дозите поради относителната резистентност към дигоксин.
При пациенти с тежко дихателно увреждане податливостта на миокарда към кардиогликозиди може да бъде повишена.
Лекарството съдържа лактоза. Не трябва да се използва при пациенти с редки наследствени проблеми на непоносимост към галактоза, лактазен дефицит на Lapp или глюкозо-галактозна малабсорбция.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Ефектите на дигоксин могат да бъдат повлияни от лекарства, които могат да променят неговата фармакокинетика или фармакодинамика.
Активирането на дигоксин се намалява от активен въглен, анионни йонообменници, холестирамин, колестипол, фибри, антиациди, антидиарейни средства, метоклопрамид, неомицин, сулфасалазин, пара-аминосалицилова киселина (PAS), глиадини, актинотерапия.
Фитофармацевтиците, съдържащи жълт кантарион, или екстракт от него, намаляват плазмените нива и ефекта на дигоксина.
Омепразол повишава плазмените нива на дигоксин, като по този начин увеличава неговата токсичност.
АСЕ инхибиторите и ангиотензиновите рецепторни антагонисти могат да причинят хиперкалиемия, да намалят свързването на дигоксин с тъканите и по този начин да увеличат плазмените нива на дигоксин. Освен това те могат да намалят бъбречната екскреция на дигоксин.
НСПВС имат потенциал да увредят бъбреците и по този начин могат да повишат плазмените нива на дигоксин. Това взаимодействие може да бъде клинично значимо при пациенти с нарушена бъбречна функция.
Удължава абсорбцията на дигоксин, но не влияе количествено върху храната.
Кортикостероидите и диуретиците, изчерпващи калия, повишават токсичността на дигоксина. Пациентите, приемащи дългосрочни кортикостероиди, трябва да бъдат внимателно наблюдавани.
Излишъкът на калий в миокарда забавя провеждането на възбуждане през атриума и субнодалната система, намалява автоматичността; при хипокалиемия честотата и тежестта на токсичността се увеличават.
Хипермагнезиемията, която може да бъде предизвикана от интравенозно приложение на магнезиев разтвор, може също да бъде придружена от аритмии и нарушения на проводимостта. Интравенозното приложение на калций увеличава риска от аритмии при едновременно приложение на дигоксин. Ако е необходимо едновременно приложение на калций, е необходимо внимателно наблюдение на ЕКГ.
Съществува риск от аритмия при едновременно приложение на други антиаритмици.
Хипохлоремичната метаболитна алкалоза (най-често поради диуретична терапия) повишава токсичността на дигоксина, респираторната ацидоза може да увеличи токсичността на дигоксина и аритмиите.
Хинидин, блокери на калциевите канали (главно верапамил и дилтиазем), амиодарон и спиронолактон повишават серумните концентрации на дигоксин и по този начин неговата токсичност. Препоръчва се едновременното приложение на тези лекарства с дигоксин за намаляване на дозата на дигоксин.
Едновременното приложение на дигоксин и бета-блокери може да доведе до брадикардия.
Едновременното приложение на деполяризиращи периферни мускулни релаксанти (напр. Суксаметоний) може да доведе до повишена токсичност на дигоксин.
Едновременната употреба на тетрациклини, неомицин, еритромицин и кларитромицин (вероятно други макролидни антибиотици) може да доведе до повишени плазмени концентрации на дигоксин.
4.6 Фертилитет, бременност и кърмене
Дигоксин преминава през плацентарната бариера - нивата на дигоксин в серума на новороденото са толкова високи, колкото в серума на майката. Не са провеждани изследвания върху експериментални животни.
Поради липсата на данни за потенциалния риск за плода, се препоръчва дигоксин да се прилага само в строго посочени случаи.
Дигоксин се екскретира в кърмата в концентрации, подобни на плазмените, като това количество няма фармакологично значение в сравнение с терапевтичните дози за деца. Следователно приложението на дигоксин по време на кърмене е възможно, но само в ясно посочени случаи.
Няма данни.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Основното заболяване е от решаващо значение - дигоксинът в терапевтични дози не увеличава риска от увреждане.
4.8 Нежелани лекарствени реакции
Честотата и тежестта на нежеланите реакции след приложение на дигоксин зависят от дозата, състоянието на пациента и съпътстващата фармакотерапия. Когато дигоксин се използва в препоръчаните дози или терапевтични серумни концентрации и когато се има предвид съпътстващо лечение и други рискове за пациентите, честотата на нежеланите реакции е минимална.
Следващата таблица обобщава нежеланите реакции на дигоксин съгласно терминологията на MedDRA, като посочва честотата на поява: много чести (³1/10), чести (³1/100 до +/K + - ATPase в клетъчната мембрана, като я инхибират и увеличават вътреклетъчното съдържание на натрий и обменният механизъм, на второ място до увеличаване на вътреклетъчното съдържание на калций и свързването му с миофибрилни контрактилни протеини.
Подобреният бъбречен кръвоток увеличава отделянето на урина, което улеснява отстраняването на излишната вода (която се натрупва поради сърдечна недостатъчност). Наблюдава се намаляване на отока на долните крайници, задух и увеличаване на физическата работоспособност.
5.2 Фармакокинетични свойства
След перорално приложение на таблетки дигоксин, около 70% от приложената доза се абсорбира от стомашно-чревния тракт. Приблизително 25% от дигоксина се свързва със серумния албумин. Обемът на разпределение на дигоксин е голям поради обширното свързване на дигоксин с мускулната тъкан, той практически не е свързан с мастната тъкан. Дигоксин прониква в цереброспиналната цереброспинална течност и преминава през плацентарната бариера в кърмата. Фазата на разпределение приключва 6-8 часа след приложението, стационарните концентрации на дигоксин в кръвта са в терапевтичен диапазон от 0,5-2 ng/ml при повечето компенсирани пациенти, но има голяма индивидуална вариабилност. Ефектът на дигоксин след перорално приложение започва след около 2 часа, като достига максимум около 6 часа след приложението. Дигоксин се екскретира предимно непроменен чрез бъбреците, 30-50% от дневната доза за 24 часа, ентерохепаталната циркулация е незначителна. Полуживотът на биологично елиминиране е 1,5 - 2 дни, при анурични пациенти се удължава до 4 - 6 дни.
5.3 Предклинични данни за безопасност
Остра токсичност (LD50) при кучешки р.о. 0,3 mg/kg, при мишки i.p. 5,5 mg/kg.
Няма данни за мутагенност, канцерогенност, тератогенност и плодовитост.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества
Лактоза монохидрат, царевично нишесте, желатин, калциев стеарат, полисорбат 80, кроскармелоза натрий.
6.2 Несъвместимости
6.3 Срок на годност
6.4 Специални условия на съхранение
Да се съхранява под 25 ºC в оригиналната опаковка, за да се предпази от светлина и влага.
6.5 Данни за опаковката
Тип опаковка: PVC/Al блистер, писмена информация за потребителите, хартиена кутия.
Размер на опаковката: 30 таблетки.
6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа
Няма специални изисквания.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Зентива, к. с., Прага, Чехия
8. РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШЕНИЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО