Захарният диабет е много рядко заболяване, което се проявява чрез прекомерна екскреция на урина и следователно прекомерна и постоянна жажда.

безвкусен диабет

Това състояние се причинява от недостатъчна секреция на антидиуретичния хормон ADH (известен също като вазопресин) или от бъбреците, които не реагират на този хормон.

Антидиуретичният хормон се произвежда в част от мозъка, наречена хипоталамус, и след това се съхранява в неврохипофизата (задния лоб на хипофизната жлеза).

Неговата роля е да влияе върху функцията на бъбреците, благодарение на което е възможно да се регулира водата в тялото, но това също влияе върху регулирането на кръвното налягане.

Високите или ниските нива на този хормон причиняват сериозни проблеми в организма.

Когато нивото на ADH е високо, бъбреците задържат голямо количество вода в кръвта, което прави кръвта по-тънка и може да доведе до отравяне с вода.

Това състояние е известно още като синдром на хиперсекреция на антидиуретичен хормон (SIADH).

От друга страна, при безвкусен диабет, производството на хормон ADH е ниско, така че бъбреците отделят вода твърде много. Това причинява проблеми с често уриниране и последваща дехидратация.

Различни видове захарен диабет

Това заболяване е разделено на 4 вида въз основа на това, което го причинява:

Неврогенен или централен диабет insipidus

Неврогенният диабет insipidus е най-честата форма на DI и се причинява от разстройство на хипоталамуса или хипофизната жлеза. Това разстройство може да възникне чрез операция, инфекция, тумор, нараняване, но може да бъде и генетично обусловено.

Тези две части на мозъка са отговорни за производството, съхранението и освобождаването на важния хормон ADH. Ако тялото е дехидратирано, производството на ADH обикновено ще се увеличи, така че бъбреците да получат сигнал за задържане на вода.

Ако хипоталамусът не произвежда ADH или само малко количество, тогава бъбреците няма да получат сигнал за задържане на вода и, обратно, ще си помислят, че в тялото има твърде много вода, което в крайна сметка причинява постоянна жажда.

Нефрогенен безвкусен диабет

Нефрогенният диабет insipidus е вид заболяване, при което хипоталамусът произвежда достатъчно ADH, но бъбреците не реагират, като в крайна сметка имат същия ефект като централния insipidus диабет.

Има няколко причини, поради които бъбреците не реагират на ADH. Основните причини за нефрогенния безвкусен диабет включват:

  • Генетични предразположения
  • Лекарства, които съдържат литий (използвани главно за биполярно разстройство)
  • Други лекарства като демеклоциклин, офлоксацин, цидофовир, фоскарнет и други
  • Ниски нива на калий в кръвта
  • Високи нива на калций в кръвта
  • Поликистозна бъбречна болест

Ако изпитвате първите симптоми и приемате лекарства, за които подозирате, че могат да причинят заболяването или да умножат симптомите на заболяването, попитайте Вашия лекар дали лекарствата може да са причина за безвкусен диабет.

Ако се установи, че вид лекарство е причината за заболяването, попитайте Вашия лекар дали има заместител на лекарството, което не причинява симптомите на безвкусен диабет.

Дипсогенен безвкусен диабет

Болестта, наричана още първична полидипсия, е болест, при която има нарушена регулация на жаждата, открита в хипоталамуса. Пиенето на големи количества течности може да намали количеството на ADH, което води до задържане на течности в организма.

В този случай не става дума директно за нарушение на хипоталамуса, а по-скоро за водна интоксикация, която нарушава функцията за правилна оценка на необходимостта от попълване на течности.

Това кара човека да чувства постоянна жажда и да пие много течности, така че тялото е препълнено с вода. В резултат на това има постоянна нужда да отидете до тоалетната.

Болестта може да бъде причинена и от психично разстройство като шизофрения, тревожност и депресия и поради това понякога се нарича психогенна полидипсия.

Гестационен безвкусен диабет

Както подсказва името, гестационен или дори гестационен безвкусен диабет може да се появи при жени по време на бременност. Плацентата, която служи за пренос на хранителни вещества към плода и за осигуряване на цялостното здраве на бебето, произвежда ензими, които могат да нарушат функцията на хормона ADH.

Това от своя страна причинява голяма жажда и често уриниране.

Гестационният безвкусен диабет обикновено преминава сам след бременност, но понякога заболяването може да се върне по време на следващата бременност.

Поради факта, че болестта често преминава след раждането, в много случаи тя дори не се лекува и накратко разчита на факта, че бременна жена ще получава повече течности по време на бременност.

Необходими са обаче редовни прегледи и няма да пропуснете дългите часове, прекарани от лекаря. Вашият лекар също ще Ви наблюдава за задържане на вода, което може да доведе до отравяне с вода.

В някои случаи Вашият лекар може да предпише десмопресин, лекарство, което замества хормона ADH. Това вещество ще помогне за правилното използване на течности и ще намали дехидратацията и честото уриниране.

Дезмопресин обикновено се предписва като спрей за нос, но Вашият лекар може също да предложи да се използва като таблетки или инжекции.

Диагнозата на заболяването е доста важна, тъй като прекомерната жажда може да бъде и един от симптомите на гестационен диабет, който се лекува по различен начин.

Какви са симптомите на Diabetes insipidus?

Един от най-сериозните симптоми на диабет инспидус е прекомерната екскреция на урина до 20 L на ден. От това възниква друг симптом, който е постоянна жажда и дехидратация.

Дехидратацията може да причини следните проблеми:

  • Умора и слабост на организма
  • Мускулна болка
  • Суха и напукана кожа
  • Суха уста
  • Замайване
  • Главоболие

Как се диагностицира безвкусен диабет?

Тъй като симптомите на това заболяване могат да бъдат причинени от други здравословни проблеми, а освен това процедурата за лечение на безвкусен диабет варира в зависимост от вида му, е необходимо да се направят тестове от лекар, за да се определи окончателната диагноза.

За диагностициране на безвкусен диабет са необходими няколко теста:

Тест за лишаване от течности

Тестът за лишаване от течности е надежден тест за потвърждаване или опровержение на безвкусен диабет. Целта на този тест е да спрете приема на течности за известно време, което ще помогне да се установи причината за прекомерната жажда.

По-специално ще се следи загубата на тегло поради дехидратация по време на 8 часа прием на течности.

Тестът започва с вечерно претегляне, вземане на проби от кръв и урина, от които се определя концентрацията на натрий и осмоларността, което определя количеството разтворени йони в кръвта.

От този момент нататък е забранено приемането на течности до окончателната диагноза. Сутрин ще трябва да се осмелите отново и ще ви вземат проби от урина на всеки час, от които ще се определя осмоларността.

След като осмоларността на урината остане стабилна на интервали от 2 часа (по-малко от 30 милиосмола на kg и 30 mOsm/kg, съответно), ще започне изследване на осмолалността на кръвта и ADH.

Тест за отговор на антидиуретичен хормон

Този тест разглежда как тялото ви реагира на хормона ADH, който ви помага по-добре да диагностицирате безвкусен диабет. Малко количество вазопресин ще бъде инжектирано в кръвта ви и след това ще бъде изследвано дали инжектираният вазопресин ще забави производството на урина.

Ако вазопресинът забавя производството на урина, това означава, че състоянието ви се дължи на липса на вазопресин в кръвта, като в този случай може да подозирате развитието на неврогенен безвкусен диабет.

В противен случай, ако инжектираният вазопресин няма ефект върху производството на урина, вероятно има достатъчно вазопресин в кръвта ви, но бъбреците не реагират на него. В този случай това може да е развитието на нефрогенен безвкусен диабет.

Ядрено-магнитен резонанс (ЯМР)

Ако Вашият лекар подозира развитието на централна респ. неврогенен безвкусен диабет, може да предполага необходимостта от извършване на тест за ядрено-магнитен резонанс.

ЯМР ще направи възможно получаването на изображения на мозъка, включително хипофизната жлеза и хипоталамуса. След това изображенията могат да се използват, за да се определи дали основните части на мозъка, които отговарят за производството и съхранението на хормона ADH, не са повредени.

С този диагностичен метод не чувствате абсолютно никаква болка и е може би най-удобният от всички методи. Понякога обаче в тялото може да се инжектира контрастно вещество, за да се подобрят структурите на тялото в MR изображения.

Какви са възможностите за лечение на безвкусен диабет?

Видът на лечението зависи от тежестта на заболяването и не на последно място от вида на безвкусния диабет.

Например, ако заболяването не е сериозно и производството на урина е в рамките на 4 литра в рамките на 24 часа, Вашият лекар може да не предпише допълнително лечение. В този случай за потискане на симптомите или. дехидратацията трябва само да се спазва режим на пиене, който се състои от пиене на приблизително 2,5 L вода или повече.

В по-тежки случаи, когато отделянето на течности в рамките на 24 часа е много по-голямо, обикновено вече не е достатъчно просто да се „лекува“ с попълване на течности, като в този случай Вашият лекар може да Ви предпише Десмопресин.

Дезмопресин се предписва, ако хипоталамусът не произвежда вазопресин или само малко количество. Има обаче и случаи, когато в тялото има достатъчно количество вазопресин, но бъбреците не реагират на този хормон.

В този случай е ненужно да се добавя вазопресин, за да се види дали заболяването се дължи на някои лекарства, които могат да предизвикат нефрогенен безвкусен диабет.

Прекомерните количества протеини и сол в диетата също могат да влошат заболяването. Ето защо, Вашият лекар може да Ви посъветва да намалите приема на протеини и сол, което може да намали количеството отделена урина.

Това обаче е особено вярно, ако здравословното ви състояние не е много сериозно. Както при централния безвкусен диабет, нефрогенният може да причини по-сериозни проблеми.

В този случай Вашият лекар може да предпише тиазидни диуретици и НСПВС, за да намали възпалението и количеството произведена урина.

Както всички лекарства, тиазидните диуретици и НСПВС могат да причинят нежелани реакции, като еректилна дисфункция, лошо храносмилане или замаяност.

Преди да приемете тиазидни диуретици и НСПВС, трябва да зададете на Вашия лекар няколко въпроса, като например:

  • Ако приемате лекарства, попитайте Вашия лекар дали те ще попречат на ефектите на диуретиците и НСПВС или ще влошат хода на лечението по някакъв начин.
  • Необходимо е да се намали съдържанието на сол и протеини в храната, когато се приемат диуретици и НСПВС?
  • Колко често да ходите на проверка, за да разберете, че лекарството помага?
  • Какво да правите, ако лекарствата имат неблагоприятни странични ефекти?

Говорете с Вашия лекар за точната употреба на диуретици и НСПВС.