27.10.2016/15:27
Разходката извън училище или мигането все още може да се нарече едно и също - прогулка. Повечето от нас го познават, независимо дали от собствения ни опит или от обкръжението ни. Сякаш може да се характеризира? Сигурно също сте чувствали, че сте в неприятна за вас ситуация и буквално бихте искали да излезете от нея. Точно така би могло да се обясни поведението на ученик. Обикновено пропуските могат да се разберат като бягство от даден проблем. Поведението на бягството също има няколко форми, вариращи от класическо пропускане до дългосрочно скитане. Училище придружен от негативно отношение към училище, бягството се разглежда като средство за избягване на училище. Тук е необходимо да се установи причината, довела детето до прогулка, независимо дали става въпрос за личен проблем или проблем в училище; по-нататък те са реактивен, импулсивни бягства, които представляват реакция на късо съединение на неуправляемата в момента ситуация; третата категория е хронични бягства - повтарящи се, планирани бягства може да са резултат от дълготраен проблем; и накрая е така скитащи - се проявява чрез дългосрочно изоставяне на дома, което се използва за предотвратяване на бягства, често води до други патологични явления като кражба, престъпност.
Детето може да има и психологически проблем, който му пречи да ходи на училище - детето също би искало да ходи на училище, но нещо му пречи да го направи. Но класическите ученици просто не ходят на училище, дори ако изглежда, че нищо не им пречи да го правят. Необходимо е да се обърне внимание на това с какво е свързано отсъствието на детето от училище. Ако се случи веднъж, това може да не е незабавно пропускане, може да се разбере и като еднократен неуспех за справяне. Когато обаче се появява многократно, това може да показва ниско ниво на дете да се справя със стресови ситуации. Извънкласните дейности могат да имат различни причини, напр. неспособността на детето да се адаптира към училищния режим - след продължително възстановяване след заболяване, отношението на родителите към посещаването на училище също играе важна роля; по-нататъшна неприязън към дейността на детето в училище - детето е скучно в училище или, напротив, учебната програма е твърде взискателна за него; детето има обучителни затруднения, които влошават представянето му в училище; проблеми в междуличностните отношения - детето няма добри отношения с учители или съученици, притеснява се от наказание или подигравки.
По отношение на възрастта пропуските се считат за много по-сериозен проблем за децата в началното училище, отколкото в средното училище. Не е необходимо да се приема с лека ръка с по-малките деца, децата на тази възраст обикновено все още обичат да посещават училище и не е необходимо умишлено да го пропускат. По този начин пропуските могат да причинят проблем, за който те не искат да говорят, затова е необходимо да се обръща повече внимание на тяхното поведение и да се прекарва повече време с деца. Ако детето отхвърли училище по някакъв начин, това може да бъде и страх от училище, преувеличена плахост и дори безпокойство. Детето може също да се преструва, че е болно от училищни грижи.
При по-големите деца пропускането може да се разбира като форма на общо поведение, широко разпространено сред връстниците, сякаш определена „норма на поведение“. Но дори и тук е възможно ходенето извън училище да не е свързано с проблем, който детето избягва.
Когато се занимавате с пропуски, е важно да идентифицирате и постепенно да отстраните причините, които са го причинили. Дори детето първоначално да не иска да говори за това, е необходимо да му се даде пространство и да се създаде такава атмосфера, за да не се чувства застрашено и да може открито да говори за проблемите си. Ако е необходимо да поправите домашната среда, опитайте се да разберете детето и неговите нужди, възможности и способности, не поставяйте детето в твърде трудна задача, с която то не може да се справи, не го поставяйте под прекомерен натиск.
Най-важното е непрекъснатото укрепване на личността на детето, самочувствието му, така че то да е в състояние да се справи със стресови ситуации, както и с критики към собствения си човек без вреда. Това трябва да бъде преди всичко задачата на семейството и домашната среда. Опитайте се да поддържате средата и атмосферата в семейството, така че детето да се чувства комфортно в него и да няма нужда да избяга от нещо. Детето също трябва да почувства интереса на родителите към собствения си човек.
От гледна точка на родителите, това е да обърнат внимание на децата, да забелязват поведението им, да ги контролират, независимо дали в училище или извънкласни дейности, да не бъде прекалено безразлично, защото това може да накара детето да почувства, че има твърде много свобода. Напомнете на детето за мотивацията да научи защо трябва да ходи на училище. Необходимо е също така да се осъзнае, че детето също копира поведението на родителите, т.е. да му даде добър пример за това как да подходи към проблемите, а не да ги решава, като избяга или ги отложи.
В края на краищата, къде другаде децата биха намерили по-добра подкрепа, ако не в собственото си семейство, следователно е необходимо да им се осигури такъв фон и да се избере такъв подход към тях, за да нямат проблем да говорят за нищо.
Мари Вагнерова: Психопатология за помагащите професии
Владимир Клайн - Растислав Росински: Социална педагогика за помощни професии