Според лингвиста в основата си е безобидно, ако някоя грозна дума случайно изскочи от устата ви пред детето ви, защото току-що е паднало от ръката ви. Има обаче два случая, в които той смята, че псуването е неприемливо.

детето

Може би и на вас се е случило. Вашето дете просто ще използва псувна дума в потока на речта, понякога доста сочна. Това може да се случи в ранна възраст, но тогава е по-скоро повторение на нещо, което той всъщност не разбира. Ако успеете да се въздържите от смях или възмущение и да запазите неутрално лице, както препоръчват учителите, е напълно възможно детето да не запомни нищо изобщо от цялата ситуация, може би дори дума.

След това идва етап, когато ругатната „преминава“ към дете, което вече осъзнава, че това е дума, която не бива да се използва, въпреки че все още не знае какво точно означава. За него обаче е по-ясно от слънцето, че той ще предизвика някакъв вид реакция у родителя. И това често е така - провокация, тестване на граници и проява на бунт.

Дърво, леност, срам, шампион, гений, нашата звезда - как стикерите вредят на децата

И тогава има проклятието на тийнейджърите, които знаят точно какво означава псуването, разбирам защо те са напълно табу в някои ситуации и въпреки това ги използват. Тъй като мислят, че е готино, грубо, то ги търкаля от всякакъв вид музика и други продукции. На тази възраст е доста сложно децата да подправят езика си с вулгарни думи, особено ако случайно ги имаме в репертоара си и не просто не сме склонни да ги използваме.

Summa summarum, не ни е удобно, ако детето ни псува, особено ако е публично, в присъствието на хора, за които ни е грижа, и в ситуации, когато това наистина е неприемливо. Въпросът обаче е какво е толкова проблематично при псуването. Че вие, вашето дете, вашето възпитание ще понесете репутационни щети, защото вашето потомство изглежда грубо или некомпетентно? Или може да има наистина лош ефект върху децата в смисъл, че ще им навреди по някакъв начин?

Винаги зависи от контекста

Американският професор по лингвистика Бенджамин Берген е написал книга за псуването и смята, че винаги е необходимо да се прави разлика и да се отчита контекстът и ситуацията. Той вярва, че псуването в основата си е безвредно и няма да застраши детето ви, ако чуе някакви „проклети“ или дори по-пикантни неща, които изваждате от устата си, когато например нещо ви падне от ръката.

Според него два момента са проблемни и неприемливи. Ако грубо псуване