само

12.11. 2008 2:00 Всяка майка започва да задава въпроса веднъж, дали може да остави детето си само вкъщи или по-скоро да го вземе със себе си или да има отговорна лична охрана. Трудно е да се каже кога ще дойде времето, за да може детето да остане вкъщи без надзор. В известен смисъл това е стъпка към независимостта, която е важна за детето. Но само ако детето е разумно наясно. Това обаче зависи и от броя на децата в семейството. Единственото дете може изобщо да не иска да остане у дома, напротив, дете, което расте сред братя и сестри, няма да има такъв проблем.

Възпитаването на дете до независимост, дори по този начин, не е никак лесно. Връзката, която се образува, когато бебето се развива в утробата на майката, се задълбочава след раждането. През първите месеци бебето се нуждае от постоянно внимание. Постепенно обаче идва моментът, когато детето започва да става самостоятелно и понякога без родители за известно време.

Стъпка към постепенната независимост е и доверието на родителите да оставят детето само у дома. Условието е премахване на прекомерните грижи за децата. Това често е основна пречка. Децата се нуждаят от пространство, за да бъдат независими. Приемат го като знак, че родителите им ги смятат за големи.

Твърде малки, непохватни, несръчни и плахи деца би било опасно и безотговорно да оставят вкъщи без надзор. Както и да остави спящото бебе само у дома, с надеждата, че няма да се събуди. Ако разбере, че вкъщи няма никой, може да се уплаши много. Родителят трябва да може да прецени дали неговото потомство е достатъчно зряло, за да остане само и да не причинява бедствие. Децата трябва да говорят много, да ги наблюдават и да проверяват как реагират в различни ситуации.

По-големите деца трябва да могат да се обаждат или да се обаждат на съседи, ако е необходимо. Няма да имаме проблем да оставим дете, обучено по този начин, вкъщи за няколко часа само. Добре е да оборудвате детето с прост мобилен телефон, който може да се управлява. По този начин можете да го проверите отново по всяко време. Не забравяйте обаче нуждите на детето. Страхът е сигнал, който не може да бъде подценяван. Ако детето се притеснява да остане само, това означава, че още не е готово.

Когато практикувате независимост, различни ситуации на модели ще ви послужат перфектно, когато например трябва да отидете за малко в магазина. Отначало детето може да се страхува, но ако установи, че майка й ще спази думата си, както е обещала, страхът ще отшуми. Но детето трябва предварително да бъде инструктирано за това, което му е строго забранено да прави. Дръжте предмети, от които той може да се нуждае по време на отсъствието на майка си (чай, играчка, кърпичка или каквото и да е друго), в обсега му, за да не се налага да се затъва и да се наранява. Вярно е, че всяко дете е различно и когато дойде подходящият момент, родителят трябва да се почувства за себе си.

Вашето мнение за тази статия? Напиши коментар