Продължавам да слушам за правото на избор на жените, правото на осиновяване за еднополови двойки или правото на „притежание“ на деца от всеки. Само самотни гласове изискват права за самите деца.
Наскоро в медиите отекна разгорещена дискусия, след като в ежедневника Sme се появи статия, която изобразява педофилия по манипулативен начин и се аргументира без никакви релевантни данни, че повечето педофили не вредят на децата.
Статията използва думи като любов или сексуално влечение, сякаш са взаимозаменяеми термини или синоними. Той твърди, че такива хора трябва да работят на работни места с достъп до деца, защото ги обичат. В дискусията имаше гласове, призоваващи в този контекст - а какво да кажем за децата?
Казва се, че зрелостта на едно общество може да се види в начина, по който се отнася към най-уязвимите. В този контекст се споменават най-вече възрастните граждани, хората с увреждания или социално слабите.
В тази статия бих искал да разгледам как страните на Запад, тоест страните, които се считат за напреднали демокрации, се отнасят към най-уязвимите хора - децата.
- Брадат мъж, който кърми бебето си; Дневник N
- Детето дишаше пясък, описа лекарят на клането в Гут, което продължи и на следващия ден; Дневник N
- Даниел Граф Катя Сайде Моленото ми дете ме довежда до отчаяние
- Брус Уилис и Ема Хеминг очакват бебе
- Искам да преподавам бебе на 6,5 месеца на английски - Blue Horse