Дерматовенерология е клон на медицината, състоящ се от две медицински специализации - дерматология и венерология. Дерматологията се занимава с биологията на кожата, подкожната тъкан, кожните придатъци, повърхностната лигавица при физиологични условия и при болестни състояния. Осигурява цялостна грижа за вродени и придобити заболявания на кожата, подкожната тъкан, видими лигавици, кожни придатъци, както и кожни прояви на заболявания на висцералните органи и патологични прояви на висцерални органи при кожни заболявания на деца и възрастни. Освен това се занимава с познаване на процеса на стареене на кожата и козметични дефекти. Неразделна част е венерологията, която се занимава с цялостна грижа за болести, предавани по полов път и болести, предавани главно по време на полов акт, включително въпроса за ХИВ заболяванията при деца и възрастни. В същото време се занимава с образование, промоция и информация за нуждите на правилното сексуално здраве на нашето население.

дерматовенерология

Кожата е засегната от голям брой въздействия от външната среда: физически - ултравиолетови, рентгенови лъчи, радиация, топлина, студ,) биологични - инфекции с бактерии, вируси, гъбички и паразити и химично - химично действие. Кожата е засегната от различни нарушения на вътрешната среда, неправилно функциониране на вътрешните органи, автоимунни заболявания и наследственост - генетично оборудване. Друг фактор е възрастта - има различни особености и реакции на кожата във всяка възрастова група.

Псориазис е хронично нелечимо автоимунно заболяване, характеризиращо се с прекомерно производство и последващо обновяване на кожните клетки. Болестта засяга предимно лактите, коленете, стъпалата, както и скалпа на кожата и ноктите в същата степен на мъжете и жените и може да бъде скрита дълго време. Обикновено се появява в юношеството и ранната зряла възраст, т.е. на възраст 15-35 години. Зад създаването му могат да стоят различни тригери напр. преодоляване на инфекциозно заболяване, влияние на някои лекарства, хормонални ефекти. Псориазисът може да бъде предизвикан и от дългосрочен стрес, нездравословен начин на живот, но също така, например, през зимния сезон. Рискът от огнище се увеличава и от положителната фамилна анамнеза, т.е. появата на болестта в близко семейство

Хидраденит е хронично, неинфекциозно кожно заболяване, свързано с автоимунно разстройство. Хидраденитът се проявява в области, където има миризма на пот, т.нар апокринни жлези. Това са зоните на ръцете, седалището, слабините около външните гениталии и при жените под гърдите. Клиничната проява на заболяването е запушване и разкъсване на космените фоликули (гърбици), в които се отварят тези жлези, което причинява изключително болезнено възпаление. След това това обуславя образуването на абсцеси, фистули и белези в кожата. Проявата е не само болка, но и неприятно миришещо отделяне.

Хронична уртикария е заболяване, характеризиращо се с уртикария и ангиоедем. Среща се във всички възрастови групи с максимум между 20 - 40 годишна възраст, т.е. главно при хора в продуктивна възраст. Засяга жените 2 пъти по-често от мъжете. Уртиките се проявяват с централен оток с различни размери, почти винаги с рефлексен еритематозен ръб, те са свързани със сърбеж, понякога парене, имат летлив характер, абсорбират се в рамките на 24 часа без следа. Ангиоедемът е внезапен оток на долната част на дермата и хиподерма с честа поява на лигавиците, може да бъде придружен от еритем и да продължи до 72 часа. Пациентите изпитват сърбеж, понякога повече болка. Според последната класификация на хроничната уртикария, ние различаваме 2 вида - хронична индуцируема уртикария и хронична спонтанна уртикария (CSU).

Началото на 21-ви век донесе значителни промени във възможностите на дерматологичната терапия. Местните имуномодулатори са използвани при външна терапия, биологични препарати и малки молекули при системно лечение. Дерматовенерологията е една от първите медицински дисциплини в Словакия, при която лекарства, произведени чрез биотехнологични процеси - моноклонални антитела и синтетични протеини - се използват терапевтично. Спектърът на регистрираните им показания в дерматологията постепенно се разширява от псориазис, през хидраденит до хронична спонтанна уртикария.

Източници:
ПСОРИАЗИС - ЕТИОПАТОГЕНЕЗА, КЛИНИЧНИ ОБРАЗИ И ТЕКУЩИ ТЕРАПИИ НА ТЕРАПИЯТА проф. MUDr. Д-р Мария Шималякова.
VIAPRACTICA, Hidradenitis suppurativa проф. MUDr. Д-р Мария Шималякова.
Уртикария - Определение, етиопатогенеза, класификация и терапия MUDr. Михаела Петровайова, док. MUDr. Тибор Данила, CSc.