Списание
Депресия? А какво да кажем за правилното хранене ?
Правилното хранене може да повлияе на психиката ни ?
Промените в настроението са естествена част от живота ни. Всеки е изпитвал негативни емоции и тяхното въздействие върху нормалните дейности. Проблемът е, ако тези негативни емоции станат част от нашето ежедневие. Депресията е едно такова заболяване. Депресията е психическо състояние, характеризиращо се с чувство на депресия, тъга, вътрешно напрежение и е свързано с намаляване на психичните процеси. Това е сериозна диагноза, особено от гледна точка на пациента. Симптомите на депресия могат да обхванат широк спектър от симптоми (тъга, неуспех, самообвинение, раздразнителност, умора, загуба на удоволствие, намалена способност за мислене и други). Разбира се, ако имате някои симптоми, това не означава веднага, че трябва да бъдете диагностицирани като депресирани. По неизвестни причини такива диагнози са склонни да се използват често за безсмислени обиди сред хората, вместо да изразят смирението за болестите, които пациентите често заслужават. Видовете депресия могат да бъдат разделени на ендогенни, екзогенни, ларвни, психогенни.
Оста на червата и мозъка (връзка на червата -> мозък) показва комуникационното взаимодействие между микробиома и нашия мозък (Carabotti 2015) респ. в тази администрация между мозъка и нашите чувства. Моето мнение, че тази линия работи и в двете посоки, т.е. правилното храносмилане влияе върху нашето настроение, но също и обратното, че негативното мислене влияе върху храносмилането в грешна посока.
Има ли връзка между храненето и правилното ни настроение? Изследване на д-р Феличе Джак разглежда този проблем. Нейното изследване получи съчувственото име "усмивки" процес. Целта беше да се провери дали правилното хранене има способността да влияе на настроението на човека в положителна посока. Проучването включва 67 пациенти с депресия на относително нездравословна диета. Много от тях са приемали антидепресанти. Изследването продължи 12 седмици. Половината от тези пациенти са преминали към т.нар коригирана средиземноморска диета. Заявеният дял от приема на калории може да се види в таблицата по-долу.
Какво формира основата на такава диета? Това бяха пълнозърнести храни, плодове, зеленчуци, бобови растения, нискомаслени млечни продукти, ядки, постно червено месо, пиле, яйца, риба и зехтин.
Пациентите трябва да избягват да ядат сладки, рафинирани зърнени храни, пържени храни, бързо хранене, преработено месо.
Средиземноморската диета е „средиземноморска диета“, обща черта на страните, които консумират този тип хранене е консумацията на плодове, зеленчуци, тестени изделия, хляб и други зърнени храни, зехтин и риба. Средиземноморската диета включва и червено вино. Следователно, дори в модифицираната версия на средиземноморската диета в проучването, на пациентите е било разрешено определено количество вино. Първо, публикациите на тази диета се считат за публикации на Ancel Keys.
След 12 седмици групата ModiMed (коригирана средиземноморска диета) подобри симптоматиката. 10 пациенти отговаряха на критериите за пълна ремисия. Ремисията е състояние без симптоми. Рецидивът означава остро обостряне на симптомите. Рецидивът е обратното на ремисията. Пациентите в контролната група се подобряват средно с 4 точки и само 2 от 25 постигат ремисия. За да се оцени нивото на депресия, т.нар Скала за оценка на депресията на Монтгомъри-Асбър, Това е скала, която оценява депресията според броя на точките от 0 до 60.
Ако диетата не ви устройва, не се притеснявайте. Всеки човек е индивидуален. Това, което подхожда на едното, не трябва да бъде другото. Ще оставим войната за хранителните насоки за друг път. Важно е да знаете, че няколко вида диети могат да имат потенциална полза и да, никой не знае коя е най-добрата. Разбира се, други промени в начина на живот могат да бъдат от полза, като например. упражнение (Schuch 2017). Ползата от упражненията за въздействие върху хормоните на доброто настроение е известна отдавна.
Carabotti, Marilia, Annunziata Scirocco, Maria Antonietta Maselli, Carola Seven Оста на червата и мозъка: взаимодействия между чревната микробиота, централната и чревната нервна система https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4367209/
Felice N. Jacka, Adrienne O'Neil, Rachelle Opie, Catherine Itsiopoulos, Sue Cotton Mohammedreza Mohebbi, David Castle, Sarah Dash, Cathrine Mihalopoulos, Mary Lou Chatterton, Laima Brazionis, Olivia M. Dean, Allison M. Hodge и Michael DOI 10.1186/s12916-017-0791-y